Юнаците, които минаха,
Родината ни почти сринаха...
От крадене и далавери
човек не може да намери
къс чиста българска душа...

Есента
Обичам есента. Моята есен -
в багри, аромати и дъжд.
Дъхава. И хубава. Като сливане.
Звуци... Тишина и въгленче. ...

И пламък от недрата на леда изригна,
и бликна лава, серен пушек вдигна,
и мръсна пяна с водните талази,
по пътя всичко безпощадно гази.
И облак над скалите се сгъстява, ...

Не знаех, че така ще стане,
какво се случи, не разбрах,
дали се влюбих в океана,
дали от теб превзета бях.
Почувствах се като принцеса, ...

*
Лятно пладне.
От дървото остана
само сянката.

Как да повярвам?
Не сте толкоз много, но толкова тежки сте,
след всеки по-тежко ми става,
аз прошка да дам на всеки за грешките,
на себе си, че Ви повярвах! ...

То е най-хубаво в пясък да овъргаляш пешкира -
камъчетата боцкат, а скалата неудобно подпира...
Във пясък времето бавно всичко превръща -
Лоши спомени скрива, болка и мъка поглъща...
Опълчвам се сам, тичешком морето връхлитам - ...

Everything I used to say
used to think,
used to pray...
Is now far away!
Nothing can escape the pain ...

Понякога си ми дълаг път,
по който вървя.
А къде ще стигна?
И кога?
Понякога си ми дебела книга, ...

Избирателна система
Имаше референдум. Подведоха хората, че мажоритарната система е много демократична и ще разкара Мафията. Нищо подобно. Най-добрата и представителна избирателна система е абсолютно преференциалната, при която няма опцията да гласуваш за партия, без да си посочил за кого гласуваш, н ...

Днес не ти е ден, нали?
Пак си с тъжните очи,
пак потънала си в мрак,
с твоя малкия хлапак.
Знаеш, че това е ден, ...

Дълбока оран
Земята жертвено отдаде своите чеда –
стопаните я изораха без пощада.
Гърлата ни са гладни за олтарен хляб,
заварени сме, ала тя прощава. ...

И лъгала, и лъгана,
но истинска сега за теб -
ранима, крехка и разголена
без закрилата на фалша за момент.
В две плахи, молещи очи ...

Разбърка някак целия ми свят.
Направи го на хиляди парченца.
А аз стоя сред хаоса от тях
и питам се в действителност къде съм.
Обърка ме. Направи ме различна. ...

Безсъниците на една надежда Финал
Дните се заредиха един след друг като малки и съвършено еднакви стъклени топченца на броеница. Рамона бе като робот, който бе програмиран за много дълго време да извършва едни и същи повтарящи се действия – ставане, отиване на работа, работен ден като в просъница, т ...

ДО ВЧЕРА
До вчера бях малък не си давах сметка за хиляди важни неща.
До вчера бях малка, наивна по детски и кукла бе мойта мечта.
Сега е различно. Престъпваме прага изтъркан от детски крака
на класната стая със наш'те скамейки и нашата бяла дъска. ...

Мисля цели часове.
Не се измисля нищо.
Дядо – сто кила човек! –
а написал малка книжка.
Що ли тъй го домързя? ...

Нека да дойде добрия вестоносец
и бликне руен дъжд, чиста сълза,
аз свободна да се рея в небесата,
а там да има слънце и цветя.
Нека с приказни песни да осъмвам, ...

Ще те обичам през пролетта приветлива,
с всеки цвят на дърветата
и с всяка лястовица в небето красиво,
и с всяко врабче по паветата.
Ще те обичам през лятото горещо, ...

Когато по росата стъпваш
дали си спомняш за очите ми -
дъжда от тях пристъпва,
изсипва се в нозете ти...
На сянка щом се подслониш ...

Когато, нежна, пръсти сплитам
край сребърното ти чело,
мълвиш в душата си молитви
и ме отпъждаш като зло,
кой знае откъде дошло. ...

Нефела кимна на Хелиос и отмести поглед от него. Отново очите ѝ се взряха в тези на Лина. Сякаш разчиташе всяка нейна мисъл.
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупав ...

ПЕСЕНТА НА КВАЗИМОДОТО
Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар. Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи биха се справили.
Винаги носи вечната си платнена тор ...

Защо така направи с мен?! Какво ти сторих, че ти ми съсипа живота. Аз просто исках да ме погалиш или прегърнеш, толкова ли е трудно протягаш ръка и погалваш или това не е в твой стил. Защо ми съсипваш живота. Защо си ме родила, след като сега страдам от теб. Защо?! А ти Господи, защо си дал живот на ...

Мечтите ни полепнаха по пътя -
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?
И кой ли се зачуди как изящни, ...

Душата ми от смях изтръпна -
Цачева запя, че ГЕРБ цъфна.
Цъфнал той, та вързал.
Към нов гаф се е забързал.
http://otblizo.net/component/k2/item/2257-цъфнала-цецка-цачева-силно-почерпена-на-видео

Човекът и на сто години
жадува вечно за любов.
Да търся ли за туй причини.
И да оспорвам тоя зов.
Знам, всичко старостта ни взима... ...

Не ми казвай, че ме обичаш.
Който обича, преобръща светове,
взривява, пак изгражда, пада, тича,
но нищо никъде не може да го спре.
Не ми казвай, че без мене ти е празно. ...

Изгряла звезда
О, нощ! Така съм омагьосан!
Пленен от топли, слънчеви очи!
От жарки мисли съм жигосан!
В сърцето ми Любов струи! ...

Един огромен лайнер бял
със хилядите пасажери
до днешен ден не бях видял
в града ни пристан да намери.
А пъстроцветната им реч ...

Притежания
*на фотографията "пейзажче" на вале5
Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце, ...

Сънувам ти лицето,
макар незнайно,
потрепващо в мойте длани,
почти го чувствам,
и очите ти, с бликнали сълзи ...

Вече всичко е казано. Безнадеждно излишни са думите.
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките, ...

Споделям тази история, не за да търся съчувствие. Нито пък имам нужда да предизвикам нечий присмех и болезнен сарказъм. Тя сама по себе си беше съвсем достатъчна да разтърси мъжкото ми его като мокро коте, да срине дълго градения ми имидж на безгрешен мачо и да превърне напращялото ми мъжко самочувс ...

Любов
Попита ме какво е любов
и една сълзичка спря времето.
Сълзите са думите,
които изговаря сърцето. ...

А ти обичал ли си някога жена?
Без нея как дъхът ти спира!?
Обичал ли си някога така,
да чувстваш, че умираш!?
В леглото сутрин с нея да се будиш, ...

Миг във поглед спотаен
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.
Очите ми не пишат ...