Борис и Нели
Глава втора
Мисълта за Нели и нейното състояние не му даваше мира. Борис не можеше да се примири с заключението на своя състудент. Макар и специалист от световен мащаб, Мумтаз също можеше да сбърка. Поне така му се искаше на него. Нели не беше само пациентка нуждаеща се от неговата помо ...

Клепоуха орис
Усмивката- защитната ми броня,
премигва кротко в есента.
Аз само с нея плаша коня
на всеки рицар, не познаващ верността. ...

Неразбрана
(Ще почивам в мир)
Не боли когато не ме чуват,
но боли ме вътре в себе си да знам,
че няма да е чут след мене ...

ПЪРВИ РОЖДЕН ДЕН
Днес е първият ти ден рожден,
откакто ни донесе радостта
с живота ти честит, благословен
изпълни нашите сърца. ...

Поетът е роден, за да обича
По всички сиви пътища дотук
вървя и падам, спъвам се и тичам.
Но всеки камък ваях в калъп,
издялан от сърцето на обичал. ...

Залив... Красива луна,
която рисува в морето пътеката своя.
От двете страни го крият скали,
в които се бие прибоят.
Тук... тази вечер... в един късен час, ...

Да запалим във храма свещици,
за безсмъртните бели души
прекрачили Рая, пречистени
от вселенските божи искри.
Да сведеме глави към нозете, ...

Ако някога, толкова някога,
ако някога все пак си решила,
да останеш до мен като вятъра
или просто изведнъж да заминеш,
ти си знай, че толкова искрено ...

Защо му казват "циганското лято"?
Дали защото бедно е, неуко?
Или защото стопля ни сърцата -
на слънцето за нищо не му пука?
Усмихва ни се "циганското лято". ...

Не ме търси. И край. Ще се ядосам.
(Октомври се застреля посред лято.)
Ще те оскубя целия — до косъм...
Ще ритна в коша думите изпяти.
И ризата ти ще с'дера на ленти. ...

Това е женската ти дрога –
мъжете влюбващи се в теб,
и знаеш, че без друго можеш,
но без копнежите им – не...
Без погледите похотливи, ...

Дали защото в теб родих се
на празничен и светъл ден,
с мен златна есен се здрависа
и багрите си вля у мен.
Дали защото стих прописах ...

Така си знаех... Пак ще завали.
Това Небе и днес не ме пожали.
В пунгията ми - твоите мечти,
а моята я дъвча... незапалена...
Нощта е нежно свилено перде. ...

По детски
Яхнах златното си конче,
без пътека да подиря.
Здраво стиснал съм юздите,
чак додето поглед стига. ...

БАБА МИ
Беше време когато
баба влизаше в стана...
Редеше шарки весели
и от слана попарени. ...

Едно момче в мен още си живее.
То още търси своето момиче...
Изгряваща луна да чака с нея
и влюбен, в лунната трева да тича...
Едно момче все още там остава ...

Каква дружина бяхме само! -
четири пръсти свити в юмрук!
За палец ни служеше мама
и нямахме нужда от друг.
За празник и делник, за мъка, ...

Тайната на Любовта
Днес Купидон ми разкри тайната на любовта. Искаш ли да я узнаеш? Да?! Тогава ме последвай и си представи една река с много вирчета и бързеи. Има дълбоки вирове, които се пълнят с течащата вода, преливат и на мястото на старата вода идва нова. Тези вирове са широки с образуващи се ...

ЛОТОСЪТ СЕ РАЖДА…
Родена съм в пълен комплект,
Земята е моето рамо.
Не търся събран интелект,
животът не е бял цвят само. ...

НАСАМЕ С ВЯТЪРА
(на всички безмоторници)
Крачка напред и на крила.
Секва дъхът във гърлото сухо.
Трескав взорът е към синевата, ...

Невидим дух... в съня ми пагубно се спира.
Отвън е кух... и вътре болката извира.
Химерен свят... и в него ме изгаря жезъл.
Не прося хляб... а само шепа резен.
Затворен тук... в обвивката на черен орех. ...

Понякога трябва да свикнем с мисълта, че хората се променят и че поради тази причина ги губим до себе си. До преди известно време са били наши близки приятели, а утре можем да очакваме от тях достойни врагове. Но все пак не бива да оставяме различните обстоятелства да ни променят и дори да бъдем нар ...

На Иван
Остана ми само това – да пиша за теб. Да пиша. Независимо, че ти няма да го прочетеш. Друго няма да има. Никога. Знам, че мразиш многоточията, но чак сега разбирам защо. Почувствах се слаба. Изгубена. Намирам се само в твоите очи, които вече не виждам. А ти си силен и смел. Ти - с всичкото т ...

НАЗДРАВИЦА
Посветено на Юлия и Живко, по случай сватбата им
Приятели, вдигнете пълни чаши
да пиеме за здраве и добро!
Със радост и любов съдбите наши ...

За Тебе живея, Моя Любима,
за Тебе живея, Мое Сърце,
за Тебе живея, дано да те Има,
да Има Любов в твойте женски ръце!
В Душата си светла със вяра те нося ...

Той ù подаряваше цвете
след всяка красива лъжа.
После прегръдка,
последвана от целувка...
Колко фалшив бе той, ...

В амфитеатъра на залива стърчаха седем гарвана –
наминали да чуят новините.
Готови за търкал - десетина зорки гларуса -
решително мълчаха от гърбицата на рифа.
Недоволните фантазии на мъжките им пориви ...

Болеше ме да те обичам,
но продължавах до последни сили.
Прощавах без да спра и непростимото,
пропадах в собствените чувства.
Изричах думите една след друга ...

Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език. ...

Едноок
Горят листата
и се сипе горест;
златотърсачи боси
брулят орехи ...

Там, по площадите,
някакви хора крещят
и се борят,
лежат по асфалта
и само дето не мрат ...

Weak
Lost in time, I can't count the words
I said, when I thought they went unheard
All of those harsh thoughts so unkind
'Cos I wanted you ...

Под знака на Южния кръст...*
Топло южно небе,
разлюляни вълни-
над Червено море
греят ярки звезди... ...

В живота има всякакви поверия,
но нека вярваме за миг в едно.
Напук на всички мрачни суеверия
да сторим за деня едно добро!
Напук на всички мрачни провокации, ...

Вселена
Ще ми върнеш назад тихо времето,
ще седим на бордюра прегърнати,
а градът, ноемврийски и земен,
ще подхвърля към нас недомлъвки. ...

О!Без(Верен)
Аз няма да се моля вече...
Прощавам всичките си грехове!
Без друго, няма да съм вечен,
на Оня свят едва ли е по-зле... ...

Сутрин твоето лице красиво да зърна
Искам само аз да те прегърна
Първи утринни лъчи да срещнем двама
Да - това е раят, не е измама.
С теб съм аз щастлив ...

Знам, Бог е щедър, добър и мил,
със слънце, природа, блага ни дарил!
Слънцето гали без да дели
просяци, богати, зли или добри...
А дали ще доживеем време ...

Когато погледът ти странен
В една конкретна точка се възпре…
Когато в него съм поканен
Да стана стон в бушуващо море…
Когато си въздишка скрита ...

Една звездна пътека.
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкият син.
Ни дори се сбогува, ...