Епопея за любимата!
Ах, колко топла е нощта!
И колко зведно и сияйно е небето!
И гравирана е там твойта красота,
що до лудост кара да бие у мен сърцето. ...

На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.
Не проклинам ракията снощи изпита ...

И все едно от минали животи
обичаме се двама - аз и ти.
Дали така е? Все едно, защото
във този се обичаме, нали?
И все едно кой колко е раняван - ...

Наричаха го с много имена –
Арлекино, Канио, Палячо,
но никой никога не бе видял
кога под маската си плаче.
Съдбата го роди мечтател, ...

Есента разсипа огърлица
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.
Куп белички пари за черен ден ...

Невидима ще мина през света.
Нечута! Невидяна! Неразбрана!
Със шапка-невидимка, ей така,
встрани от светлината ще остана.
Край мене ще се носят ветрове. ...

Не ни липсва време, липсва ни план -
без него целта ни е просто мечта;
на думи сме силни, в делата - жив зян.
Не питай „Защо”, а „Къде” и „Кога”.
И ни липсва душа, и ни липсва сърце, ...

Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...

Обичах те. Обичам те. И ще те обичам.
От тук, през звездите, та чак до Луната.
Желаех те. Желая те. Дори не отричам.
За кратко забравих за болката позната.
Огънят буен във жар се превърна. ...

Творя Любовта…
Непокорна съм, зная това,
от тунела излязох – на Път,
в обществото не скланям глава,
и от себе си взимам дъхът. ...

"Все още да мечтая или не?"
Сърцето днес задава ми въпроси.
Поглеждам се, пораснало дете
от времето решило да попроси.
От времето на слънчевите дни, ...

Удобно бях заспала от години,
не помня даже бройка, N навярно...
Без сънища, мечти и детелини -
наречени със щастие измамно.
Уютничко ми бе. Е... скучно леко ...

декември 2012 Румяна Славова
Две усмихнати души
към изгрева вървят!
Две усмихнати души -
в очите блясък, трепети, надежди... ...

- Вики, в неделя трябва да закарам нашите до село. Щели нещо да делят.
- Че те нали се делиха още преди години.
- Тогава делиха имотите - нивите, къщата. Сега чичо ще се пенсионира и иска да направи ремонт на къщата, за да живеят там. Имало някакви вещи. Предполагам, че повече им се иска да се срещн ...

Скръбната песен
на щурците се носи
под нощното небе.
Лунният диск жъне
по небесната нива. ...

Рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо? ...

Отронва се сълзата на нощта -
безкрайно чиста капчица надежда.
Потъва в езерата на съня,
очите ми във нея се оглеждат.
Усещам топлината ти във мен, ...

Животът ми и без теб ще продължи.
Но ще ми е трудно, нали!?
Докато с болката се преборя,
докато раните си излекувам,
докато любовта си погреба, ...

ПРИШЕДСТВИЕ ІІ-ро
Аз съм онази Гуцила, дето преди време придойде на двуместен звездолет от Сириус заедно с мъжленцето си, Муцинг, но се прибра самичка, щото той се залюби с местната хубавица, Дешка Дашната, пък аз не можах и да си взема с мене оня левент, Грую, защото нямало да издържи на ЖЕ-тата.
С ...

Нима очакваш да те чакам вечно?
Да бдя над телефона и да очаквам твоето позвъняване?
Не!
Стига вече, изгубих достатъчно сили, чувства, емоции и очаквания по теб. Не мога да продължавам да се надявам на нещо, което така или иначе знам, че никога няма да имам. Просто си запълваш времето, нали?... Само ...

Две Думи...
Ние сме две думи - "аз и ти" сме достатъчни,
без излишни прилагателни и епитети...
Два оксиморона, не дотам порядъчни,
наранени от глаголите, които ни разделят. ...

Времето....
Напукани от влюбване
са очите ми.
Устните прилепнали –
от страст натежали... ...

Първично
Със затъпели от болката чувства,
ние бродим с огън и меч.
Без да знаем какво ни се случва,
подлагаме всичко на жупел и сеч. ...

Музата ми, в този свят изнервен,
включи се във модните тенденции.
Номинира бялото за черно
и ми хвърля някакви претенции...
Влече я изотвътре да стачкува, ...

Анелия и Борис
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...

Версията на Дружеството за защита на животните: "Снежанка и седемте кутрета".
Имам всички основания да смятам... но не мога да броя.
Едно от основните ми правила за здравословен живот - изолирам навреме хората с болни амбиции...
Всичко ще се оправи, когато се оправи останалото.
Любов е, когато се съ ...

Една сива котка играе със топка хартия.
Бута,
разкъсва
и дърпа,
подмята я както вълните безпомощна лодка ...

Измъчи го късната есен...
Хербарии от листи направи.
Стопи се животът нелесен
и с времето всичко забрави.
Скова се душата му болна ...

Седенката аз развалям.
Хората пак размотавам.
Не разбрахте - кукловодите не избирате.
Не ми пука за вас, ако ще и да умирате.
Вечна слава на българските олигарси. ...

Пълна луна.
Среднощен хлад.
Парапетът под краката на Мая е хлъзгав, въпреки че е сух. Мая стои уверено върху него и гледа. Очите ù са спокойни и пълната луна се отразява в ясния ирис. Прави още една крачка. Стъпва сигурно върху хлъзгавия парапет към съседния балкон.
Вятър.
Косата на Мая се развява к ...

„Най-хубавите мигове са кратки“,
ми каза той, а после си отиде.
След него ме докосна само вятъра,
и спомена, че съм била щастлива…
„След него“, как трудно се изрича… ...

Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш след мене във мрака.
Аз съм лудост с много лица, ...

Отиват дните безметежно,
отнесени като листа,
а аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта.
Света без мен ще съществува, ...

Неотдавна я срещнах, а днес си тръгва –
светът с поредното празно сърце се сдобива.
Голямата любов сама себе си залъгва,
дори да знае, че клинът с клин се избива.
Заминаването ù не може да бъде възприето, ...