Не ме спирай, ако внезапно разперя криле.
Когато пея, пей с мен - макар и да пея фалшиво.
Когато ми се спи, безмълвно протягай ръце.
Целувай ме по челото. Нежно и мълчаливо.
Пий рома без лед и без кока-кола на масата. ...

Лежа си и си разсъждавам относно празниците („лежа” е глаголът с най-правилно спрежение по това време на годината) и им правя мислен разбор. Освен традиционните няколко килца върху иначе що годе стройната ми осанка, бай Колю а.к.а Дядо Коледа тази година ми донесе и категоричното убеждение, че празн ...

Човек, плашило или пушка издига се в мъгливата клисура?
Бездна на поглъщащи, преглъщащите клей, прегръщани от нестинарки.
Артилерийската стрелба покрива залива леплив.
Разрушава се от само себе си и гимнастичният салон.
Подслон за галантериста няма. Няма облекла, тоалети, дрехи. ...

Аз вярвам в Дядо Коледа, макар че
отдавна затова ми се присмиват.
От хорска злоба често ми нагарча,
та вярата ме прави по-щастлива.
Добрият старец още съществува. ...

Някой някъде ще разлива шампанско
и ще вдига наздравици, тост...
Друг ще скита премръзнал среднощно,
да премине на живота поредния мост.
Ще изсвирят в небето зарите, ...

В комшията на имен ден на гости
във сивият костюм съм се докарал.
Завърши Коледният дълъг пост и...
на питката късмета – Обич стара!
А пуйката изядохме, така че, ...

С превода на това прекрасно произведение на Нелли Мышкина (http://www.stihi.ru/avtor/allflowers666) поздравявам всички в сайта „Откровения” с настъпващата 2014 година и им пожелавам здраве, лично щастие и много творчески успехи.
За съжаление при всеки превод изчезва част от магията на оригинала.
Д.Г ...

Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ на нощта,
нощна птица се окайва
нейде клета, сирота... ...

Люпя семки, хрупам чипс,
а до мача – час остава.
Гръб втвърдява като гипс
пейката под мен корава.
Мачът почна. След това ...

Звезда на небосклона ми изгря
и с твойто име се нарече тя!
Епохата на слънцето дойде,
ти за мен си вече, повече от мече.
Векът на светлината е тук, ...

за дъщеря си
говори все по-тихо
пораснала била
по-бързо от тръстика
и хукнала да захаросва ...

Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, ин ...

Няма есенно-жълти листа, няма и вятър,
протоколно изглежда всичко наред –
жегата напомня в повече за плътта ни,
а душата скучае, като снежен човек...
Остава ми трепета и лудата странност, ...

Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне. ...

Още в магия обвита,
Витоша вие снага.
Скита по билото Вита,
цялата глас и тъга,
Люлин с кавала я дири, ...

В цялата гора нямаше по–голям музикален ценител от свраката Стефка. Тя можеше с часове да се наслаждава на птичите песни, зареяла поглед над боровите върхове, и да мечтае за оперна кариера. Като сврака с критерий, тя разбираше, че гласът й не е нищо особено, затова се беше ориентирала към дирижиране ...

1797 седеше пред пулта и наблюдаваше екрана. Днес изпълняваше много важна поръчка и сензорите му бяха включени на „специално внимание”.
Той се чувстваше много отговорен за дейността, която извършваше. Натоварването в този пункт на лабораторията беше на горната граница на допустимото. Това налагаше ч ...

На термила е пълно с млади, красиви деца. Те като лястовици отлитат
някъде в чужда страна.
Все още аз чувам, таз тъжна и ужасна дума:
"Чао, мамо" и вратата се хлопна след нея.
Отново тя тръгна на път. Към другата далечна държава, далеч от ...

За хорската горест, скръб и печал;
за мнимите думи - души без име;
за някой възторг в мъка умрял; -
за всички стенания, ах, как боли ме!
Боли ме душата за „мъртвите хора”. ...

Времето
Времето винаги тече с едно и също темпо,
никога не е по-бързо или по-бавно от преди,
но дали?
Замисли се за детските дни, ...

Една жена в съня ми влиза
и топли мъжкия ми дом.
Облечена в ефирна риза
ме сгрява, като глътка ром.
А аз по нея се увличам ...

ВСЯКА БОЛКА ОТМИНАВА
Всяка болка отминава,
щом я друга замени.
Всяка болка причинява
лоши спомени, беди. ...

Волен Сидеров пие
уиски на Варадеро!
Волен Сидеров пие
уиски на Варадеро!
С дълбоко его в сърце- ...

КРАДЦИ В НОЩТА
Тум... Тум... поредното камъче удари прозореца прозрачен. Вибрациите от удара, нежни като птица се разбягаха уплашени по крехкото стъкло. Светлинният сигнал не закъсня, тя не спеше, прозореца се открехна, а в мен бушуваше ураган от емоции, всичките ми сетива!
- Време ли е? - прошепна ...

Очите ти са езера,
в подмолите им -
тайни.
На дневна светлина
лазурът им зове ...

... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...

Мина време...
има нужда пак...
своето от друг да вземе.
И ето - знак.
Вижда как да присвои, ...

Предновогодишен разговор с Истината
---Защо дошла си, Истино,
едва сега, когато
борбата е безсмислена?
Спечели я лъжата. ...

Детето в мен живее, но отдавна го скрих,
започнах втори живот – и то порасна,
с различен начин на живот го дарих –
в свят, където емоцията била прекрасна.
Нов живот, различаващ се от предишния, ...

Спри
Спри да ме владееш,
спри с мен да пееш,
спри да ме влудяваш,
и краката ми да подкосяваш. ...

Дума за теб ще намеря.
Дума, с която да те наричам.
Дума, която сърцето ми
с любов да изпълва,
когато я изричам. ...

Разгръщаш книга... вече кой ли го прави... ти обаче, обичаш миризмата на хартията, нейното шумолене и тихия ù глас на желан разказвач. Най-вече обичаш историите, които някой е написал. Историите, които някой е преживял и има таланта да ги разкаже, както и смелостта да бъде прочетен... В малките часо ...

С Любов ти казвам: "Лека нощ!"
С Любов очите ти целувам.
В сърцето ти заспивам със Любов,
във звезден сън ще те сънувам.
. . . ...

Не, не пиша писма, както някога много обичах.
Не купувам листа с филигран или цветен поръб.
Мойте сънища в петък кошмарите с брадва посичат.
И цъфтежът на люляка често обръща ми гръб.
Не посягам да драсна на някого няколко реда, ...