Елой, елой... Саваоте, Саваоте!...
Татко мой!...
Ти ме изгони навън...
Дълго обикалям из нивите ти...
Зорко оглеждам житото ти... ...

Аз просто исках да ме мразиш ти, лято мое, с дъх на есента,
а сякаш тъжно е да ме забравиш, когато в теб намирам само нищета.
Надежди, вятърничеви и глухи, съшити в кули от небрежен хлад,
прегръщам облаци от листи сухи - целувка смъртна и на този град.
И в сиво потопи ме, удави ме, със пръсти стиска ...

Футболът е спорт чудесен,
вярвайте и ще ги победим!
С бодър дух, с усилие, с песен -
надделейте над великия Рим!

А знаеш ли как те обичам?
А знаеш ли колко боли?!
Когато задъхано тичам
по сладките мисли, уви.
В косата ми вятър се губи, ...

Момичето, което всъщност бях,
отиде си, замина надалече.
Стопи се морен юлският му смях
в дъжда на мрачна ноемврийска вечер.
И всичко беше. Няма го сега. ...

Полуделият от четене
(Изповед)
Аз съм син на Моцарт и внук на Арамис от "Тримата мускетари". Което ще рече - правнук съм на Исус Христос, баща на Аллах, племенник на Буда. И брат на Еразъм Ротердамски, при когото изучавах в продължение на 13186 дни "Десет малки негърчета" от Агата Ктисти. Живея в че ...

Посадих мечтите си в градинка.
Поливам ги с надежда,
огрявам ги с усмивка.
Очаквам да разцъфнат.
Какво сме без мечта, ...

~Наслади се ~
Наслади се на живота до послединия дъх, тичай, живей и на воля се смей.
Позволи на дъждовните капки да галят нежното ти лице,
позволи на вятъра да играе с косите ти, а на слънцето да
направи светли дните ти. ...

Някъде там, в далечината,
в една точно определена частица
на безкрайния космос,
някъде там... те срещнах,
а сетне ненадейно те изгубих - ...

То е топло и сладко. И щом потече,
от него си близват децата ми.
За татко откъснах голямо парче,
за сестрите и мама, за двама приятели...
Прибавям лъжичка от него тогава, ...

Не знам какво ме прихвана така изведнъж, ама ми се върнаха изневиделица рояк картинки от едно отда-а-авна минало време. По принцип за всичко си има причина, нали така? Ама де факто, откъде се взеха, знам ли? Аха! Знаех си! Има круша опашка. Замириса ми. А това няма как да го объркам никога. Замириса ...

„Аз искам да те помня все така...”
Д. Дебелянов
Такава ме помни – не ме забравяй,
да бъда винаги в сърцето ти стаена.
Когато на любови други ти отваряш, ...

Не идвай в сънищата като хала
Не идвай в сънищата, като хала.
Не разпилявай посъбраното след теб.
И Юда, казват, бил предател, но накрая
съзнал греха със съвест, като остър меч. ...

Ела във ранен час на любовта
на диамантената алея,
в пробуждането на есента,
която пее ми за нея -
за нея, пак - за любовта, ...

Кажи само ,,Обичам те''
и после просто замълчи -
знам,ч е те боли - виждам го в очите ти!
От теб нищо не може да ме спре
и винаги ще те обичам, ...

Детство
... на Ади
Ще го срещнеш след време в килера,
подредено в препълнен кашон.
Не ти него. То теб ще намери ...

Теб те изпрати Съдбата,
обсеби ме с нежна любов,
не ходя дори по земята,
излитнах... за Нея готов.
Връхлиташ ме бурно и страстно, ...

Утрото есенно
Мисълта за теб докосва зората.
Изгревът сграбчва деня,
светлина го огрява.
Капчици роса в очите греят. ...

Беше застанал пред огледалото.
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...

Загледан в тиха синева,
в морето погледът ми спира.
И там - в далечни зарева,
сърцето пристана намира.
И там - в далечни брегове, ...

Обичам с вятъра да разговарям,
щом вечерта ме посети,
тъй злото си аз разтоварвам,
дорде съня ме укрепи...
Тогава търся Самотата, ...

Рано ранила Русàна.
Сутринта рано, в зарàна.
Равни е двори помèла,
вода от извор донèла.
Та се премени Русàна ...

Старата къща
Схлупена малка къщурка.
Керемиди с мъх върху тях.
Стои изкривена до пътната вратничка
пейка прогнила, покрита със прах. ...

Разхождам се из коридорите на моята мисъл и търся. Търся отговор, но не мога да получа. Този тъй сложен въпрос, на който търся отговор е. Кой съм аз? Разхождам се надолу по коридора и видях врата, на която пише. ''Архив на спомени''. Отварям и виждам едно дете изпълнено с радост и жаден за живота по ...

Крадци на страст
Не ме поглеждай с този поглед!
Спести ми ти поредното признание.
Недей да ми говориш с оправдания!
Спести ми всяко чувство. ...

Аз крия се от празни хорски думи,
от тях не мога нищо да науча,
във този свят – далечен и безшумен,
ще се стопя, но нещо ще се случи
Врата ще се отвори, ще ме викнат, ...

От себе си, ако трябва, ще бягам,
сама в безкрая ще скитам,
но няма да спра да те обичам!
С любов безкрайна
живота си на теб обричам, ...

Булевардна дама,
кръстосала крака,
пореден избраник задява
в нощната тъма.
Не иска дамата ...

Истинско страдание
С дрипи окъсани и със обувки раздрани,
със болка в сърцето и целият в рани,
вървеше и бродеше без дом и храна,
единствено със надежда една, ...

Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свъ ...

Виното блестеше като нажежена червена лава и имаше неприятен вкус. Оставих го настрана. Вдигнах капака на подноса пред мен и намерих под него да лежи задушен заек върху зелено каре от маруля и малки навити лозови сърми във формата на турски възглавнички, върху които заекът беше положил морно главата ...

Just love you too much. Just love you, love you, love you. I can say this forever. It’s so bad that I don’t have you next to me. I would give everything to have you back. I miss you hugging me and holding me tight. I miss laughing with you. I even miss fighting with you. I miss wandering the streets ...

The dawn engulfs the morning.
The darkness rests in peace..
A lonely wolf is somewhere howling,
defying the insidious abyss…
His howl is soft as thunder ...

My alarm rang, it was 6.30 in the morning. I slowly opened my eyes hoping it 's not time for school. Damn, it actually was time for school..
I was alone like every normal day, my mum and dad left me alone because they spend more time working in another country than staying with their daughter at hom ...

"Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна..."
Георги Джагаров
Земя, като една човешка длан,
напомняща за шепа на старица. ...

Гълъбчета бели -
птици на мира,
вече долетели
с първата зора.
Днес е първи юни - ...

Не,че има небето вина
Щом небето рисува сълзи
и с ръкава си слънцето трие –
свое слънце стъкми. И пази –
да не би някой друг да го скрие. ...