Древен мъдрец - Диоген,
из града е търсил човека...
Започнах да търся у мен -
за това се събличам полека.
Да не би да се крие се у теб? ...

Ела! Ще те чакам на нашия кей
по същото тайнствено време.
Побързай, побързай и само посмей
китарата с теб да не вземеш!
Аз нямам търпение. Броя си на глас ...

Обичайното
Зная, че съм сама...
Вървя, а дори и не намирам пътя.
Зная, че съм сама.
Зная добре това! ...

Споменът за теб
За теб потънала съм във забрава,
но мен още ме ранява
споменът за теб, дълбоко вкоренен
в сърцето мое, останало навеки в плен! ...

Миа не се заблуждаваше. Обичаше да се наслаждава на усещанията си, на младото си и стегнато потящо се ежедневно във фитнеса тяло. Все пак защо иначе биха били всичките диети, упражнения и какви ли не разкрасяващи терапии.
Бягаше по пътеката във фитнеса, замислена и вглъбена в себе си. Бе на 23, а им ...

Погледни очите ù,
намери смисъла
на живота си в две зеници.
Грижи се за тях,
показвай им слънцето, ...

Е, взе ми хляба -
Душата не!
Ще ти е радостно,
но докога?
Заспиваш ли си тихо, ...

В другия живот
В дома си пуст прибирам се с крачки умерени,
съдбата пагубно постави ме в стъпки неуверени,
да имам най-ценното - семейството по уважение,
без любов, без страст – само отговорно задължение! ...

Сам може да нарисуваш образ в пясъка, но не и във водата. Но водата е като огледало, в нея може да видиш отразен образа, който желаеш да бъдеш. И после ще го съхрани... Вятърът ще заличи нарисуваното само с един повей. Ще разпилее всичко. Няма да познаеш стъпките си, ще забравиш и за желанието си. Н ...

В свят на мисли и образи - ти си най-красивата,
в свят на чувства и безмълвие - ти си най-красивата,
в свят на болка и тъга - ти не съществуваш,
в свят на младост и любов - ти възтържествуваш,
в свят на цели и мечти - ти си най-обичана, ...

Яна и Гено
Ех, че симпатично семейство бяха Яна и Гено. Шумни, весели, забавни и щастливи. И добри. Всички ги обичаха. И те се обичаха. От деца, та до днес. Рано се бяха оженили, но дълго останаха само двамата - цели петнайсет години.
Най-после решиха и осиновиха Митко. На три годинки. Сякаш им беше ...

"Wake Me Up"
Feeling my way through the darkness
Guided by a beating heart
I can't tell where the journey will end
But I know where to start ...

От дълъг път си идваш, сине.
Краката ти са уморени.
Сега си вече у дома.
Ще можеш дъх да си поемеш.
Ти просто поседни до мене. ...

Създал е Господ този свят
със помисли добри и честни.
За красота създал е цвят
и дал ни изрази словесни.
А от реброто на Адам ...

30
March
2009
Published on , June 2012.
I went to the pet shop looking for a puppy, but the only pet they had in stock was an old thoughtupine. It was a fairly shabby kind of pet shop. There were food pellets all over the floor, and the doors of the cages were hanging open. ...

Юнаците, които минаха,
Родината ни почти сринаха...
От крадене и далавери
човек не може да намери
къс чиста българска душа...

Есента
Обичам есента. Моята есен -
в багри, аромати и дъжд.
Дъхава. И хубава. Като сливане.
Звуци... Тишина и въгленче. ...

И пламък от недрата на леда изригна,
и бликна лава, серен пушек вдигна,
и мръсна пяна с водните талази,
по пътя всичко безпощадно гази.
И облак над скалите се сгъстява, ...

Не знаех, че така ще стане,
какво се случи, не разбрах,
дали се влюбих в океана,
дали от теб превзета бях.
Почувствах се като принцеса, ...

*
Лятно пладне.
От дървото остана
само сянката.

Как да повярвам?
Не сте толкоз много, но толкова тежки сте,
след всеки по-тежко ми става,
аз прошка да дам на всеки за грешките,
на себе си, че Ви повярвах! ...

То е най-хубаво в пясък да овъргаляш пешкира -
камъчетата боцкат, а скалата неудобно подпира...
Във пясък времето бавно всичко превръща -
Лоши спомени скрива, болка и мъка поглъща...
Опълчвам се сам, тичешком морето връхлитам - ...

Everything I used to say
used to think,
used to pray...
Is now far away!
Nothing can escape the pain ...

Понякога си ми дълаг път,
по който вървя.
А къде ще стигна?
И кога?
Понякога си ми дебела книга, ...

Избирателна система
Имаше референдум. Подведоха хората, че мажоритарната система е много демократична и ще разкара Мафията. Нищо подобно. Най-добрата и представителна избирателна система е абсолютно преференциалната, при която няма опцията да гласуваш за партия, без да си посочил за кого гласуваш, н ...

Днес не ти е ден, нали?
Пак си с тъжните очи,
пак потънала си в мрак,
с твоя малкия хлапак.
Знаеш, че това е ден, ...

Дълбока оран
Земята жертвено отдаде своите чеда –
стопаните я изораха без пощада.
Гърлата ни са гладни за олтарен хляб,
заварени сме, ала тя прощава. ...

И лъгала, и лъгана,
но истинска сега за теб -
ранима, крехка и разголена
без закрилата на фалша за момент.
В две плахи, молещи очи ...

Разбърка някак целия ми свят.
Направи го на хиляди парченца.
А аз стоя сред хаоса от тях
и питам се в действителност къде съм.
Обърка ме. Направи ме различна. ...

Безсъниците на една надежда Финал
Дните се заредиха един след друг като малки и съвършено еднакви стъклени топченца на броеница. Рамона бе като робот, който бе програмиран за много дълго време да извършва едни и същи повтарящи се действия – ставане, отиване на работа, работен ден като в просъница, т ...

ДО ВЧЕРА
До вчера бях малък не си давах сметка за хиляди важни неща.
До вчера бях малка, наивна по детски и кукла бе мойта мечта.
Сега е различно. Престъпваме прага изтъркан от детски крака
на класната стая със наш'те скамейки и нашата бяла дъска. ...

Мисля цели часове.
Не се измисля нищо.
Дядо – сто кила човек! –
а написал малка книжка.
Що ли тъй го домързя? ...

Нека да дойде добрия вестоносец
и бликне руен дъжд, чиста сълза,
аз свободна да се рея в небесата,
а там да има слънце и цветя.
Нека с приказни песни да осъмвам, ...

Ще те обичам през пролетта приветлива,
с всеки цвят на дърветата
и с всяка лястовица в небето красиво,
и с всяко врабче по паветата.
Ще те обичам през лятото горещо, ...

Когато по росата стъпваш
дали си спомняш за очите ми -
дъжда от тях пристъпва,
изсипва се в нозете ти...
На сянка щом се подслониш ...

Когато, нежна, пръсти сплитам
край сребърното ти чело,
мълвиш в душата си молитви
и ме отпъждаш като зло,
кой знае откъде дошло. ...

Нефела кимна на Хелиос и отмести поглед от него. Отново очите ѝ се взряха в тези на Лина. Сякаш разчиташе всяка нейна мисъл.
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупав ...

ПЕСЕНТА НА КВАЗИМОДОТО
Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар. Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи биха се справили.
Винаги носи вечната си платнена тор ...

Защо така направи с мен?! Какво ти сторих, че ти ми съсипа живота. Аз просто исках да ме погалиш или прегърнеш, толкова ли е трудно протягаш ръка и погалваш или това не е в твой стил. Защо ми съсипваш живота. Защо си ме родила, след като сега страдам от теб. Защо?! А ти Господи, защо си дал живот на ...

Мечтите ни полепнаха по пътя -
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?
И кой ли се зачуди как изящни, ...