От небето вали прах,
когато едно сърце бавно умира.
Протягам ръце, за да хвана
частица малка от него.
Наивно вярваме в Бога, ...

Аз пламък съм, и огън, и дим,
и пепел ще стана накрая!
Със кремък, кафяв или син,
украси ми ти вечната стая!
Когато душата ти от мъка ...

Тази есен в Едем бе особена. Тази есен бе горещо огнена и залезът на седемте Еола облизваше върховете на Олимп със огнената си жар.
Тази есен бе последна..
Вечните кръжаха тревожно в огнените отблясъци на снижаващите се светила. Демиурзите не намираха поводи за вдъхновения. Дори архангелите се носех ...

Чувствата човешки
Чувствата човешки
който не познава,
често прави грешки
в битката за слава. ...

О, аз живея в своя нереален свят,
от образи, мечти и рими
и търся чувствата и логиката в тях,
но те са все недостижми.
Живея аз във своя нереален свят, ...

Речено-сторено. Принц Нитрам отлетял първо за планетата Меркурий, където живеели вестоносците на вселената и със скоростта на светлината разнасяли съобщения между народите на различните галактики. Владетелят на планетата чул тъжната история на Нит и му изпратил един от своите поданици – бързоходеца ...

Исихия*
Бездомни врабчета измълчаха
думите боси от снегостишието.
Сега ще бъда само тишина.
И топла сълза. Капчица онемяла. ...

По-силно е от теб това, разбирам -
да се поровиш в нечий друг живот.
И в роля на приятел се гримираш -
пореден „съпричастен” ход...
Наивници да искаш – има много, ...

Не знам дали харесвам другата в теб,
тя е сякаш кухина, а от мен се пълни.
Отпива глътка, две, опитва ме и съди,
презира, без думи, убедена, че сме чужди.
Не знам дали харесвам другата в теб, ...

Притихнала гола изгубена
някъде в гънките на завивките
се крие дъхът ти и влюбено
не иска да спира сърцето ти
крехки облаци от надежди ...

Nobody can understand
Nobody would listen
To the depths of my own mind
Or the secrets hidden…
So I don’t want you to bother – ...

Ще съборите сградата, виждам.
Тя е вече полуразрушена.
Два булдозера след динамита
ще разчистят следите от нея.
И ще бъде градът благодарен – ...

Наближаваше Коледа. Поредната броеница от празнични дни, в които вечно бързащите и тези, които не бързаха за никъде, онези които още вярваха и другите, които вече не вярваха се срещаха на кръстопътя на надеждите, за да се замислят за ценностите в живота си...
Но както винаги дните преминаваха в лудо ...

Не мога да живея с дребните неща,
не съм пораснала за тях,
искам света да отвлека
и с други дрехи светло да го облека.
Не мога да живея с всички суети, ...

Отворих очи и той беше пред мен. На сантиметри. Гледаше ме с любов, с такава любов, която ме плашеше. В очите му виждах пламък, който грееше само за мен, виждах желание, виждах колко много ме иска. Усмихна се. Усмихнах се и аз. Затворих очи за миг и пак ги отворих. Той пак беше там, пак видях пламък ...

Смразени сърца
Самотно е, когато
цветята гинат заскрежени.
Когато вятърът пронизва
като с куршум, през вени… ...

... Опитвам се да си спомня дали някога, през целия ми скапан живот, е имало поне един миг, в който да ми се е случило нещо по-хубаво от срещата с теб...
Мисля, ровя се, дълбая и в най-скритите кътчета на съзнанието си, но нищо... Колкото по-дълбоко бъркам, толкова по-черни и студени стават ръцете м ...

Защо идваш при мен, Любов?
Върви си, предпочитам Самотата.
Ако знаеше, че, тръгвайки на лов,
трябва да си вземеш и близначка,
която да упъти сърцето ...

Пътят беше осеян с много завои и не позволяваше да се кара бързо. Естествено, имаше един куп тарикати, които току изскачаха зад завоите, святкаха с намръщените си фарове, сякаш някой друг е виновен за безумното им шофиране.
Стоян не беше от хората, които карат много бързо, даже беше твърде отговорен ...

ПРИ МЕН СЕ ВЪРНИ
Когато звъня, ти ми затваряш.
Омръзна ми. Не че те мразя.
Страхуваш се. Да не те опаря.
Защо думите все си погазваш. ...

В нощ на сънни чудеса
път пътувам със сълзите.
На душата ми с гласа
за любов се моля скрито.
В нощ на смели чудеса ...

Със семейството ще бъдеш ти,
далеч от мене във нощта.
Загърбил си пролятите сълзи
казвам ти ,,Честита Коледа".
Весел празник, ангел мой, ...

Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...

Мигове от детски истории...
Мечти от детски съдби...
Лица на множество души...
***
Приказки написваме за нас и за детски слънца... ...

През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят, ...

Из нета дамите сърфират
и все по нещичко намират,
с което да се занимават,
че край котлона затъпяват.
А в нета кавалери спорят, ...

Сънувах във съня си лош,
че някой слънцето открадна.
И стана тъмно, като в нощ...
Луната някъде пропадна.
Сърцето с мъка затуптя ...

/почти автобиографично/
Това беше една ужасно дълга нощ, когато Ве умираше, а аз гледах безпомощно отстрани. Тази безпомощност е особено терзаеща, когато умира близък човек, към когото имаш известни задължения. Иска ти се да се върне лентата назад, за да направиш нужните корекции, но лентата се върт ...

Облечена в бяло. На главата си изваян
венец от пролетни, нежни цветя.
Да напомня на всички
за любовта.
Захвърлен воал край малка, ...

Знам, бунтуват се моретата дори,
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия, ...

Безумно обичане
Обичащо ми е до невъзможност,
до безумност ми е обичащо.
И до безпомощност...
В гореща шепа любов ...

С приятелка имахме уговорка да ù занеса кисело зеле. Нейното още не било станало, а Коледа без сърми - просто не става. Облякох се аз, приготвих пакета със зелката и тръгнах. А то се отворило едно време, едно слънце, едно тихо и спокойно. Чудно, само за разходка.
Звъня на вратата. Отваря ми внучката ...

Душа в мъка
Душата ми се мъчи,
дано все пак да сполучи;
ти я остави обругана,
сякаш без сетива, ...

Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергам ...

С трепет чакам Коледната нощ, домът ми е отрупан в разкош.
И коледна звезда блести в елхата, подаръците всеки чака.
Но аз не искам нищо купено с пари, а само мъничко Надежда…
И моля се, Господ да ми подари здраве и щастливи дни!
Днес питат ме: „Какво си пожелавам?“ Усмихвам се и ръка подавам! ...

Тъжно ми е, че в тази държава
всичко се руши, нищо не се тачи!
С паметника нагло се подиграват,
този народ съвсем се опростачи!
И това по време на празници става, ...

От скутите на бронзовото лято
пое ни в дланите се многоцветна есен.
Заглъхват наш'те стъпки по земята
и пеем свойта лебедова песен...
Стоим ограбени и остарели, ...

Приятелите ми винаги малко са ми завиждали заради отношението ми към момичетата. Докъм трийсетте бях имал много връзки - разнообразни, неангажиращи ме по никакъв начин, и се бях научил да се измъквам от тях веднага щом надушвах, че имат тенденцията да се задълбочат. И нали си бях остроумен чаровник, ...