Малките строители
С кубчета и камион
ний строиме дом след дом,
там на детската площадка
в пясъчника със лопатка. ...

Погледай ми, магьоснице-есен, на златни листа!
Подреди пасианс върху тревата изсъхнала!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено... Късно ли?!
Предскажи ми чакана обич! Направи ме щастлив! ...

обичам те.
Безкрайно се уплаших от очите ти,
които ми се взираха в душата.
Сега без страх заспивам във ръцете ти.
Сега със теб е нежна тишината. ...

Властна Самота вилнее у мен.
Бог е сътворил от Самота Вселените,
затова в утрините на хоризонта студен
Тя изгрява и гори духа ми.
Блиндирана е недостъпната ù ограда, ...

Той може да е един, а да бъде друг. Това другото не е задължително свързано с първото и не значи, че изразява едното. Битието определя съзнанието, не винаги обаче е така. Съзнанието може да няма нищо общо с битието. Някой индивиди въобще не се ръководят от съзнанието си, а от подсъзнанието. Много че ...

Дядо Славейков,
нали мога така да те наричам? Нали и аз съм българин, като тебе? Плаче ми се, дядо Славейков, плаче ми се.
Май беше прав... „не сме народ“. За 138 години сме си същите. Още не щем нищо да вършим или ако вършим нещо, не се знае дали ще го завършим. Още общият глас е гласът на отчаяние ...

Опитваме се "над нещата"
да се издигнем безуспешно.
Притиска ни с крило тъгата
и ангели сме, ала грешни.
Препускаме си "през нещата" ...

Дете и хвърчило (песен)
Яростно коня на живота си яхнал и с всичка сила ти напред летиш!
И препятствие да срещнеш го прескачаш и пак намигаш на живота!
И при бурите за мен избавление има!
Ти спускаш от душата си към мен спасително въже! Аз оплитам мечтите си ...

Създала съм ти грешно впечатление,
че влажният ми поглед значи страст.
В момента плувам в егово безтемие
на мъжкозажаднялото ми „Аз”.
Грешиш, защото съм във фаза „нула” – ...

Сирашко писмо
Мила моя мамо,
ти самичък ме остави...
Бил съм месец само,
хвърли ме, забрави! ...

Сипе се дъждът във ветровита есенна вечер.
На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.
С полузатворени очи потъва в тъмнината,
само мрак и цигарен дим открояват красотата.
И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара, ...

Някой е умрял от глад, преди да разберем
как от жито да омесим хляб.
Някой тихо в своя дом е бил изпепелен,
за да помним ужас от пожар.
Някой е загинал под лавина в планина, ...

Има думичка, която
е като рубин и злато -
но в България я свиха без следа.
Смъкнаха я от пилони,
от елхички, от пагони - ...

Затварям си вече очите
за да не прочиташ
това "Обичам те",
което се в мен
самовзриви ...

Авторски експеримент ;)

Светци и грешници
И срещнаха се двама. Той и Тя,
един за друг създадени от Него.
Две половини на един плод цял,
тялом и духом за съюз родени. ...

Мечти...
Към залеза бързащ денят се задъхва,
Живота притихнал очаква нощта,
а вятър подухнал дърветата лъхва
с вечерният дъх от мечти и цветя... ...

Навява ни времето далечно
спомени, бледнеещи в очите ни,
но... тебе, Дяконе, ще помним вечно -
безстрашни лъве, борил се за дните ни!
Ти днешната ни свобода изстрадал си, ...

Стената изгражда се
лека-полека,
а народът разгражда се
сякаш от няколко века.
Стената на недоверието, ...

Сиво, безлично отронва се времето,
отвратителни нощи и дни,
отдавна изгнило е семето,
всичко у мене изтлява, боли.
Работа ме притиска до стената ...

„Семейна двойка”
Мъж - 62 годишен
Жена - 58 годишна
Спалня. На сцената има две легла залепени едно до друго. До леглата има по едно шкафче с много празни бутилки и пакетчета храни. Хладилник до вратата вдясно; прозорец отляво. Мъжът се събужда. Жаден е. Неговите бутилки са празни. Поглежда към тези ...

Теб, моя безгрижна вода,
със спомени тъжни напълних.
Веднъж те изпрах със дъжда.
В кълбо от мъгла те обгърнах.
Превърнах те в леден кристал, ...

С тебе, Любими, животът горчив
за мене е толкова сладък.
Даже червеното вино със теб
отпито, Любими, наслажда.
Когато се спъвам, е в пясък златист ...

Това ли е причината?!
Понякога се лутам и не зная
къде да поприседна за почивка.
Понякога се скитам подивяла,
объркана, тревожна и самичка. ...

When the clock strikes the midnight hour
And the flock of ravens sours the hiss
The winter's... poor enough to falter
The ghosts... that reminisce!
*** ...

Не съм магъосник мил, ни вещер с криви пръсти
и в чуждо щастие не мога да надничам,
но даже Дявола смирен ще се прекръсти,
узнае ли, любима, колко те обичам.
Ще ококори изумрудени зеници ...

Душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
А себе си така раних... в платното на живот - художник.
Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.
Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини. ...

Редеса
От английската дума за червено,
От желанието ми за бъдеще зелено,
Искам тя да е моят завет!
Както и името и да остане всред... ...

За себеподобни
Себепознанието е термин в психологията и в нета има изписани хиляди статии по темата от видни и не чак дотам признати психолози.
Вглеждайки се надълбоко в себе си открих, че аз и повечето хора не познаваме в детайли душевността си, физиката и психиката си. Често се чувстваме онеправда ...

КЪДЕ НА МАЙТАП, КЪДЕ НА ИСТИНА
Още от вратата му личеше, че е угрижен. Взе си чайчето от бара, поздрави, седна и толкоз. Да ти е жал да го погледнеш – мъж кат скала, а увесил нос. Явно днес не беше на смяна, а и пожари нямаше да го вдигнат под тревога, та беше влязъл на приказка в кафенето, ама засе ...

Юнона
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма. ...

Спомен близък за любима
киното навя.
Сякаш виждам я пред мене
скъпата жена,
как изви се тя към мене, ...

Едно "Обичам те" не стига,
за да мога всичко да ти простя.
Едно "Обичам те" не стига
животът ни да се промени.
Едно "Обичам те" раните ми ...

Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора,
а всички хора - на деца.
Камбанен звън. И с него плува ...