Воалите на сетивата
целуват яснотата на ума.
Копнежът на света
погалва
устрема ...

Дори и със затворени очи виждам светлината. Странно топло е и сладка миризма изпълва въздуха. Ухание на парфюм ме обгръща и замайва. Кара ме да се чувствам в безтегловност. Пред погледа ми бавно се очертава силуетът на жена. Очите ù са въгленово черни, почти като бездна някъде в безкрая, криещи опас ...

Набрах в гората шепичка
ягоди,
с аромат на планинска
зора,
инжектиран венозно в ...

Ще те видя ли? Някога, някъде…,
като спомен в безбрежната степ.
С цветовете на алени макове
да възкръсвам мечтите у теб.
И едва покорени от допира - ...

Кукувицата...
Пролет е... Цветя ухаят...
Птичи глас ехти отвред-
Кукувица от безкрая
чак, изпраща ми привет... ...

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
I
Ивана
–Хайде, мили краченца! –говореше гальовно Ивана, докато мажеше кървящите си ходила с мехлема с невен и мас.-Днес е неделя, след обяд сме свободни и ще излезем. Знаете ли къде ще отидем първо? До някой банкомат! Изкарахме един месец и вече трябва да са ни внесли първата заплата. ...

Паметници на смъртта,
с кръстове от мрамор,
сутрин плачат в самота
и танцуват с вятъра.
Духове на мъртви тела, ...

Здравейте, хора. Объркани, злобни, нещастни, недолюбени, добри... Чувствате ли се добре там, където сте? Би трябвало. Но едва ли. Днес живеем в модерно общество, в съчетание със стрес, подигравки, убийства за "кеф", убийства за пари, за власт, за слава... Във време на безкрайни възможности, но на ог ...

Видях те, като по чудо,
на оръфана, кална снимка,
трепна сърцето ми лудо
и стегна гърдите ми в примка.
Отново докоснах те ...

Безсмислено, така и не разбирам.
Постоянно в теб любов наливам,
привличаш - потна си и влажна...
Защо за мене толкова си важна?
Така хубаво ми е да те наливам. ...

Тъмна, тиха, празна стая,
примигват плахо уличните светлини,
часовникът минути отброява,
поредна нощ до мен не си!
Отново ще потърся аз съня, ...

''Защо от мойта лудост ви е страх,
щом целият ви свят е ненормален!''
Ники Комедвенска
На залеза с последните лъчи
аз слязох долу. Не за да ви дразня. ...

Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.
Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.
Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.
Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.
На кафето не му се нравеше да го ст ...

На Еньовден си разплитам косите
и сплитам венци сред тучни поляни,
слагам си шарен гердан на гърдите
и всичко обкичвам със билки омайни.
Ту бяло, ту жълто редя от зарана, ...

Благодаря на comeon (Септември):
Нито ден е. Нито нощ е.
Самодивско време.
Прегърни ме. Още. Още.
Силата ми вземай. ...

Да те сътворя в сълза
За да те усетя като болка.
И да те изживея като страст.
За да те събера като светлина.
И да те обичам като в безвремие. ...

Като сложна загадка реши ме.
Неизвестното в мен разгадай.
Ако образът страда без име -
дума с четири букви му дай.
“О” е зов, който смисъл събира. ...

Мирише на скандал.
Очакван. Спешен.
Ще чупя чаши, ще троша наред.
Ще ти крещя, докато премалея.
Ще те измъчвам като треска в пек. ...

ЩАСТЛИВА ПЕСЕН
Дали ще ме повтори радостта на дядо Йоцо
да поздравя през слепотата си начеващата свобода
или ще ме погълне старата побъркана емоция
да съм щастлив и от подхвърлена коричка хляб? ...

Като жена, оценила и знаеща своята стойност,
по един заучено–очарователен начин
се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,
а някои дори ще започнат градеж
на пясъчни замъци. ...

На Дявола не станах адвокат,
тъй както и на Бог не съм ратай.
Живея в синора на този свят,
където се пресичат ад и рай.
На дните си хомота тегля сам ...

Ще хвана Дявола и ще го разпъна
на кръст в моята душа,
а после с любов ще го обвия,
за да престане да тормози той света.
Ще го накарам да почувства, ...

Сирaци
Тъжно до оградата стоят
самотни, изоставени дечица.
Вперили погледa навън, те просто си мълчат,
а отвътре плаче тяхната душица... ...

Със тия хора във Страната
ще си проклинаме Съдбата...
Те няма никога да спрат
тоягите си да ядат!
... Но не за да вървят нещата, ...

Примамливо ухаеш. На море...
Забравих, че да плувам хич не мога.
Потъвам във очите ти... а те
в сърцето ми подклаждат буен огън.
Усмивката ти сладко-дяволита ...

БУРЯТА ПРЕСТАНА
Бурята престана да гърми,
вятърът безмилостен утихна.
Кротък дъжд започна да ръми,
спомените прежни се усмихват. ...

Мечтите ми подържат моя дух.
Надеждата ме тласка все напред.
Стремежът ми отрано не е кух.
Превземам аз нещата в ред, без ред...
И справям се в живота днеска сам. ...

Не си измислям приказки, а в тях живея.
И сънища не си измислям вече, а ги сбъдвам.
Крила разтварям бели, летя и си ги вея
във висините, до които долетях, за да живея.
Над всички суети се извисявам, като песен, ...

Искам да съм твоите очи,
нали са огледало на душата.
Когато тъмнината ти горчи,
през мене да пречупваш светлината.
Искам да съм твоите ръце, ...

Изграждам имиджа
на механична игуана
като я карам
да гризе костите на динозавър.

Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им но ...

КОГАТО НЕ СЪМ...
Как мне грустно!... Как весело мне!...
Я левкоем цвету на окне,
Я стекаю дождем по стеклу,
Колыхаюсь тенью в углу... ...

Котето кълбото ми катурна.
После да го гони се втурна.
То се размота, оплете...
И, ето, в разплитане отлитат часовете.
Котето ме гледа закачливо, ...

– Как променят парите, приятелю? – Питаш ли само?
До вчера светът ми различен беше със тебе,
до вчера се борехме с неволите рамо до рамо,
а днес във очите ти виждам изгубено време...
И хлябът ни сладък, закупен за жълта монета, ...

Най-великото изкуство
Изкуството. Това е нещо, родило се в древността и развило се в много и различи жанрове – кои от кои по-хубави. Няма човек, който да не е чувал някоя песен по телевизията и да не му се е дотанцувало, да види някоя картина или статуя и да не се изуми от майсторството, с което са ...

Можеш ли да сбъднеш любовта ми...
не ме оставяй да се чудя тук сама.
Можеш ли докрай да си ми верен...
не ме оставяй дълго, за да разбера.
Можеш ли да ме обичаш, както искам... ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - шеста част
Посрещнах слънцето, седнал на пластмасовия стол на терасата, пепелникът до мен преливаше от фасове. Цяла вечер се лутах из спомените си, връщах лентата назад, но не стигнах до никъде. Не бях мигнал цяла нощ, чувствах се изтощен до краен предел, емоцион ...