Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Няма те...
момче на моите мечти?
И ти ли обладан си от тъга,
уморен от безбройните сълзи?
Скиташ ли се из града, ...
Луната слънцето да стигне
Да те имам е толкова възможно,
колкото възможно е луната слънцето да стигне.
Гледам те с очи безкрайни, толкова любов за теб събрали,
а ти отминаваш пак нехаен, завладян от своите идеали. ...
От опит глава боли, но какво пък?
Небесни гробища (6)
Да "видиш" свободата
The Cranberries - When You’re Gone
Hold onto love that is what I do now that I've found you.
And from above everything's stinking, they're not around you.
And in the night, I could be helpless,
I could be lonely, sleeping without you. ...
Песен
да говори...
Чувал ли си песен, която да не пее,
а само спомени да лее?
Чувал ли си, защото аз чух. ...
Друг свят
Докоснат от не твоя самота,
в очите ти се беше сгушил здрачът
и любеше на глътки младостта…
Небето ти бе толкова безкрайно – ...
Цигарка
мисълта ми тук се ражда
и през тъмната завеса
надничам за теб - принцеса.
Глада ми искам да убиеш ...
Днес отвсякога си ми по-потребна...
Днес отвсякога си ми по-потребна,
така било е и винаги ще бъде,
с всеки ден да ставаш ми по-скъпа,
от теб да завися и да си ми нужна. ...
Какво ти става?
но какво те промени?
Мирно, кротко си седеше,
а сега от всичко се нервираш ти.
Какво ти става? ...
Една скромна поезия за самотата
Гневът ме яде отвътре.
Моливите ми се чупят,
не мога нищо да нарисувам,
ядосана съм, ...
Колко е важно да бъдеш СВОБОДЕН
Овчедушен народ
Не виждаш ли, че сте некадърни?
Спи народът, сляп в безразличие.
Не му пука даже от отчайващото безпаричие.
Живеем в държава мутрашка. ...
Пентакли
................................
Затворени в себичния си земен път
тежат връз себе си като проклятия.
Осъдени да имат корен грапав, твърд, ...
Светлина в очите ни
Под дъжда
Кипеж върху асфалта топъл.
Боса съм – насред окръжности вода.
Един от тях е моят кръг – сподавен вопъл.
Небето с мене плаче, но не съм сама. ...
Една поетична мечта
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора. ...
Тя
проникваше в сърцата с лъчи от добрина.
Не правеше раздори, не търсеше кавга,
с появата си гонеше мъгливата тъга.
Обичаше да сменя хармония - със страст, ...
В часа на "Нивга веч"
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...