Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...

La Donna e mobile…
на Теб...
Една Жена със нежновея
танцува, свирейки с уста-
за първи път в нощта, до нея ...

Притъмня на гората пред буря.
Вейна хлад, по дола път поел.
А в небето под облак се гмурна
закъснял за гнездото орел.
Дали своите рожби ще стигне, ...

Мое мъничко малко дете...
Ти - красиво малко дете,
в очите ти слънца се гонят.
Усмивка грее на моето лице,
щом мога твоите ръчички да докосна. ...

- Ставай, имаш посетител - каза хазяйката, раздрусвайки спящия мъж. Това явно не даде ефект, и тя мърморейки напусна стаята. След малко се върна с кофа с вода, а дяволития пламък в очите, издаваше задоволството от предстоящото действие.
Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички п ...

ИНТЕРВЮТО
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там. ...

Пътеката изведе ни във парка
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс ...

В самото начало на безсънните нощи всяка една ми се струваше адски дълга, времето минаваше адски бавно, но имах време да премисля всяко едно нещо, което ме мъчеше, след което на сутринта просто си лягах, защото бях твърде уморена и заспивах... но с течение на времето просто свикнах... нощите ставаха ...

Той се престори, че в нея е влюбен,
че ако нея я няма,
ще е чинар, от тъга изкорубен,
свит до зеница пламък,
ще го болят и сърце, и дробóве- ...

на Mister Vee
Феерия от чувства будиш в мен,
светът от днес е нов и прероден!
Догарях без надежда за пощада,
а днес не виждам свойта клада... ...

Легенда за невярната Любов...
Лодкарю, натискай веслата,
от ярост строши ги дори,
но трябва да стигнем скалата
преди да зора зазори!.. ...

Случи се... В един безличен и нищо необещаващ ден... Срещнаха се! Те... Толкова различни и далечни души. Опознаха се- две наранени и разбити сърца. Пламна искра между две непознати същества. Но какво беше това? Любов? Страст? Утеха, която всеки е намерил при другия? Или просто временно привличане? Т ...

Каквото и да се случи, между нас ще припламват искри -
и когато се шегуваме, и когато душа ни боли,
и когато сме заедно, и когато сме разделени,
и когато ме любиш, и когато стоиш на колене!
Аз единствено мога радостта ти за миг да убия ...

В унеса на далечината
още ли виждаш
любовта ми?
Още ли се надяваш,
още ли предполагаш? ...

Снежната Кралица
Винаги в приказките и екранизациите, досега Снежната Кралица е представяна като една зла, красива и студена жена, която има за цел да разруши всяко добро и нежно нещо. Но аз ще ви разкажа друга приказка.
Имало едно време едно малко и сладко момиченце. То живеело заобиколено от любов ...

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...

Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...

Кът сякъ вечер
Въф оримака й шумну, задимену.
Преди час и климътика спряха.
И по- дубре, щот духа ми студену,
пък нощите мъничко захладняха. ...

Вали
Вали, а теб те няма да ми кажеш,
че пак ще блесне пъстрата дъга.
По-ярка че ще бъде утре даже
в безкрайната небесна синева. ...

И онзи миг, когато свършва полета.
Прекършва се в очите синева.
Ранена. Или изоставена,
приплакваща, притулена тъга.
И онзи миг, когато парят дланите. ...

Какво би станало, ако забравим, че сме живи?
Какво би станало, ако забравят те за нас?
Ако нечии страсти диви умрат в целувката си
в този огнен, див захлас?
Какво би станало, ако днес е последният ни ден? ...

И тази сутрин съм във парка.
И срещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка
ме срещна вятърът студен.
Край мен се стелнаха листата... ...

В оджака на дните, в жарта на живота,
нагрява до сламено жълто словата.
Ковачът на думи кове със охота -
труда си във малкия пъкъл не смята.
Изгаря във огън лицето изпито, ...

Самотник
Върви ти, самотнико странен,
намери, търси любовта,
като полъх вечерен, прохладен
тихо кажи и ела! ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото
сърцето търси не това, което
в отминал вече ден е преживяло –
то, преживяното, стои отвъд сърцето. ...

Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...

С компания от една свита цигара
си мисля: накъде отива този свят?
Започва компаньонът да догаря,
а съзнанията на българите спят.
Спят непробудно без угода, ...

Късно е, а ми се пише...
Явно днес не ми е ден!
Щом сред нощ в мене диша
неизказан стар рефрен.
И държи ме още буден ...

При теб отдавна май не е валяло
(а ти очакваше. И взе чадър).
Отминало те "Облачето бяло" –
не роснало дори за твой хатър.
И жаждата почти те е изпила. ...