Любима приказка, когато бях дете,
ми беше приказката стара, стара -
как стана тъй, че без да разбере,
красавицата влюби се във звяра.
Дори и нарисуван, беше страшен, ...

Кой си ти? - попита тя внезаптно.
Кой съм аз? - мислех си наум.
Има ли значение? - отвърнах безгласно.
Има ли? - тя попита ясно.
Аз съм онзи - който те докосна нежно, ...

невинаги идваш с гръм и трясък,
понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,
а сутрин те вдишвам с първото кафе -
празнично-искрящо-бяла,
а пръстите ми замръзнали от липса, ...

Не искам младост да се връща
и невъзможно е това.
А старостта да ни прегръща
по остарялата трева.
И днес обичам те такава, ...

Когато
Когато ми е тъжно и самотно,
наужким гледам скучни сериали.
Навън мяукат влюбените котки,
а хората отдавна са заспали. ...

Във колко трепети се криха мойте чувства,
какви ли не тревоги преживях...
Без тях душата ми останала би пуста,
не бих това, което с тях станах!
Едва навършил бях шестнадесет години, ...

ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...

Всеки се променя,
неусетно става друг.
Може би във лабиринта
тръгвам в друго време,
чудиш се защо съм тук. ...

Бях сигурна в един миг, че ме обичаш,
бях плакала със теб дори,
но този миг тъй кратък си отиде
в своя дом далечен от звезди.
Повярвах на щастието мимолетно, ...

Колко трудно е да кажеш "Сбогом"...
Когато сърцето ти казва искам, но цялата ти душа крещи: "Той те нарани!"
Кого да пренебрегнеш - сърцето, което знае що е болка, или душата, неможеща да понесе повече удари?
Знай - ти си това, което иска душата, но и това, от което сърцето крещи: "Боли!"

Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...

Посветено на баба ми
Черни ангели прииждат,
мачкат и рушат по пътя си надежда...
глава пред тях смирено свеждаш
и обличаш черната одежда... ...

Откакто очите ми се срещат с очите ти,
сякаш нищо друго не съществува,
сякаш нищо друго не виждам, не чувам,
не мисля, не жадувам...
откакто всяко докосване, ...

Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...

Морска самота
Разхождах се по морските алеи,
небрежно декорирани със пясък,
когато гръмък крясък ме ужили
и заговори ми вълна със плясък. ...

Една усмивка сладка грее,
не издържам-ще погледна!
Някой весело се смее
от редицата последна.
Греят му кафявите очи ...

Объркан свят, изпълнен със заблуди.
Бълващ лъжи и непукизъм.
Щедростта, добрината и алтруизмът почиват в мир,
Еднообразието и егоизмът ширят се безспир.
Спи тълпата, а аз викам, но съм пренебрегнат. ...

... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...

В рими смеех се,
днес плача в рими,
тихо моля се:
„Говори ми, говори ми...“
Не чувам себе си, ...

Прости ми, татко
Да, ти си там, поглеждаш ме сурово,
не стъпките ми, болките броиш.
Аз сам не вярвам в своето „геройство”,
не вярвам, че ще спре да ме боли. ...

Обяздвам тъгата.
Държа се здраво
за гривата-истина.
Не ù се сърдя.
Галя я скришом. ...

Така си крачим – често към умората
и влизаме във дневните аритмии.
Със себе си и други често спорим,
а вечер уморени тъжно стихваме.
Тогава почват да болят очите ...

Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заве ...

Грешките са много... любовта една
и губя се отново сам в тъмнина.
И знам, че споменът ще ме преследва до века,
но обичам я така, както никога не съм обичал друга до сега.
И още виждам нощем, щом заспя, ...

Нарисувах в зелено крилата на лятото.
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...

Река се влива
във морето.
Най-сетне
дъх поема си сърцето.
И аромат на дъжд, ...

П Р О Ш К А
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре. ...

Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...

Отивам си. От теб, от нас, от всичко...
Захвърлям миналото в пропастта.
Лъгах те достатъчно, че те обичам.
Време вече ми е аз да си вървя.
Тръгвам си. Не мога да остана. ...

Познаваш ли ме? Аз теб не.
Даже себе си вече не зная.
В две сини очи - шепа небе
В две длани - късче от рая.
По устните ти утрото изгрява ...

Искрите образуват огън,
от огъня се образува жар,
жарта е тази, която ни
дарява със страст,
а страстта ни образува пожар, ...

Циганско лято
Ноември е, месецът със златно по листата,
на топлото - циганското лято.
Слънчеви лъчи под небесата,
напомнят, че съм още жива, и житото посято. ...

Мога да бъда различен.
Мога да бъда и никой.
Стига да знам, че обичаш
и през небето ме викаш.
Мога от облак дъждовен ...