Мълчанието ни е пламък!
Мълчанието ни е нужно.
А всяка дума – тежък камък,
стени изграждащ помежду ни.
А всяка дума – сабя хладна, ...

Целуни ме, преди да си тръгнеш,
защото аз просто искам да знам,
че днес няма да ме напуснеш
и от себе си никога няма да ме е срам.
Казват, че не е страшно, ...

По "Животът скрит е в дребните неща"
Автор: Дамян Дамянов
Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват ...

Сънувана любов
За тебе мисля, но в съзнанието ми
лице май друго се явява,
уж същата усмивка и очи,
но вече не си ти. ...

Знаеш ли, когато си тръгна, всъщност вече те нямаше,
даже се чудя дали изобщо беше тук...?
Някак от нищото, докато ореолът ми се разрушаваше,
усетих, че след теб няма да има и друг...
Колко пъти те гоних, подритвах, оплитах, крещях, ...

Някой питал ли се е дали
съществува любов между птици?
Дали между вятъра и между игри
техните сърца могат да забият от любовни стрелици?
Някой питал ли се е дали ...

Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...

Тихо в черната нощ се сипе бял сняг,
покривайки твоите следи.
Ти прекрачи външния праг,
без дори да обърнеш очи.
Тръгна си, както всъщност дойде, ...

Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...

На края на града, където пътища пресичат
съдбите човешки, днес с теб се видяхме.
Там, където душите празни се отричат,
след хилядите сълзи, които проляхме.
Там в тунела аз те срещнах случайно, ...

Сега са други времена.
Парите властват.
И блудство с думите –
отдолу та догоре!
Аз в тая суета не съм на наясно. ...

- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... таков ...

Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...

18/08/2011- Мая Санд

Моята дъска ли хлопа –
ах... забравих за Потопа,
щом почувствах на обяд
силен сексуален глад?!
Преди Края на света ...

Не ми достига тишината на разсъмване,
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...

ИМ-ПУЛС
Аз съм мъничка, толкова мъничка,
че почти ще изчезна безследно.
И невидима. Само в просъница
се явявам за малко и чезна. ...

Eеех!
Виждаш ли ги онези младежи
в полунощ насред "Витошка"
пред витрините осветени?
Той - прегърнал през кръста любимата, ...

БЛАГОДАРЯ
Благодаря ти, Господи, че мога да обичам,
подарък и награда е това.
Повярвай ми, аз искрено се вричам
с любов да те възхвалям и ценя. ...

Животът ми да бъде огън -
това от тебе аз го зная.
Началото е като пламък
и знам, че пепел ще е края.
Море голямо - мойта мъка, ...

Гледам те и виждам - любов. Мисля си за теб и знам - любов. Всяка хубава мисъл за теб, любов. Аз не знам, но ти знаеш - любов. Каквото ти знаеш, аз не знам, но пък аз знам, че ти за мен си любов. Какво е любов? Не е нещо, което мога да вкуся или да пипна, но знам, че ти си любов. Не е нещо, което мо ...

Аз съм предприемач. Предприемам разни неща. Ето, например, вчера сутрин реших да предприема едно начинание, което изисква минимум средства и максимум усилия. Да изкача Телекийските скали, без въже.
Средствата ми ще се поберат в малката ми раница. Няколко сандвича, половин кило фъстъци, бурканче мед ...

Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми п ...

а Манекенът стоеше навън през Декември и снегът го валя
заебал своите чувства
отрекъл студa
празнуваше заедно със Тишината деня на Самотата
роди приказка от гърдите си ...

***
суха зима
в дантелата от баба
снежинки
*** ...

Внимавайте какво си пожелавате!
Понякога с мечтите стават грешки
и през сълзù безумно съжалявате,
че сте мечтали кратко, по човешки.
Съдбата милостиво бръква в раклата ...

Аз исках радост да ми подариш.
И гмурнах се в морето на живота.
Към тебе смело носех се, защото
поисках радост да ми подариш.
Подводните скали аз не видях, ...

Един Случаен ден
Една случайна среща
Една усмивка обикновена
Един безсмислен разговор
Нова среща с безкрайно закъснение ...

А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко ...

Жена си ти... и аз не те разбирам,
но нека те рисувам със уста...
Най-топлите си багри ще избирам -
картина ще си ти от красота...
Жена си ти... изгубена половина ...

Тя си тръгва, преди да е още пристигнала
и в очите ù няма въпроси.
Нежността ù е шепот, изтръпнал от викове,
натежало от жажда докосване.
Тя е тайна, по-силна от хиляди истини ...

АЗ ТЪРСЯ
Аз търся още Дявола и Бога…
Прескачам на комшиите плета.
Аз силно искам. Още мога.
И вярвам в чудесата на света… ...

РАЗЛИЧЕН СНЯГ
Снегът пристига.
Населява гъсто
на въздуха прозрачен синевата
и гали с неумели хладни пръсти ...

Щом изтрил си ме вече от дните си,
календарът ти празен без мен,
ще остави след мен многоточие
от неказани думи и тъжен рефрен.
Вече вятърът няма да помни ...

Гостенка
Тя на прага ми стоеше,
поканих я, да влезе в нас,
все мили думи ми редеше,
а аз я слушах във захлас. ...

Та `а ви разпраам я за наше село...
На горньиу край живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на ба ...

по пътя падаш
и се изправяш,
по пътя
се луташ,
издигаш, ...

Обичам твоите ръце,
които нежно все ме галят.
Обичам твоите очи,
които с нежен пламък ме изгарят...
Обичам сочните ти устни, ...

Напират в мен Гневът, Ядът и Жлъча.
О, искам аз жестоко да я мъча!
И него също, то се знай,
на мъките си тъй да сложа край...
Не ревност, а обида, болка ...