Нищо ново
Завиждам ти, че можеш
тъй лесно себе си да заблудиш.
Но простите човешки чувства
никога не ще ги разбереш. ...

Корабът
Във бурното море
пълзи към хоризонта,
огромен кораб,
пътя си поел. ...

Стихотворение
Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,
се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река
и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях
и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх, ...

Счупи тез окови, мръснице,
без капка жалост чупи,
трийсетакът и теб не отмина,
живей, времето бързо лети!
Граби колкото можеш, ...

Пътувам
Пътувам из лабиринта на времето,
посявам на надеждата семето,
скитащи облаци от вяра ме обграждат,
обичта в мен се опитват да възраждат, ...

Слабо високо човече,
със замислени тъмни очи,
до късно стоейки вечер,
мислейки си над кой да бди.
Колелото бе негов другар, ...

Под изрусените листа
на дърветата във парка
не се събират вече птици.
Помахаха с криле
за сбогом на гнездата си ...

Опитвайки се да измисля нещо, не измислям нищо!
Замисля ли се за теб, ми идва вдъхновение да започна с първия ред...
Затворя ли очи, пред мен появяваш се ТИ!
Вдишам ли въздух, усещам аромата ТИ!
Вятър ли задуха, или усещам допира ТИ? ...

Обичам! – Очи, пълни с
небесно сияние...
Мечтая! – Сърце, пълно с
надежда за съзидание...
На девствено място със чиста вода... ...

Тя искаше да следва мечтите си,
някой я спря, някой я спря,
сълзите бяха в очите ù,
никой не разбра.
Кой подряза крилете ù, ...

Хари се събуди от силен трясък. Стана от Джини и отвори очите си. Остана доста изненадан – на мястото на картината на вечно мърморещия Дъмбълдор зееше дупка.
- Сигурно пак се е откъртило парче от тъпата панелка! – помисли си той.
Но в този момент видя нещо метално, нещо сивкаво до леглото си – това ...

Tool "10,000 Days (Wings Pt. 2)"
We listen to the tales and romanticize,
how we follow the path of the hero.
Boast about the day when the rivers overrun,
How we'll rise to the height of our halo. ...

Няма падащи звезди.
Мечтите мечтаят не по колене.
Отколе гледам небето
и очите пълнят се без дъждове.
Вярвам, обичам, живея! ...

Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. ...

Мракът ме обгръща,
потъвам в тишина.
Животът се не връща,
свършва се света.
Ръце протягам и те хващам, ...

Все към теб
Все към теб ще тичам,
ще се смея,
не ще отричам,
не ще посмея. ...

МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ!
Всеки ден, откакто ние
разделихме се така...
Не мога да отмия
аз вината със тъга! ...

Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...

Кажи ми поне правилата,
щом малки игри ще играем.
Мъжът си ти, аз съм жената,
но всичко е сякаш на заем.
Когато звъни телефона ...

Магия
И ето – отново си тук,
отново озарен от новия ден.
Чувам онзи приятен звук,
пробуждащ всичко в мен. ...

И вятърна съм.
Пролетно безгрижна.
И свежа като лек априлски дъжд.
С аромат на сънени кокичета,
надигащи глава за слънчев лъч. ...

Тъмнина, сенки, скелети,
огън, вцепеняваща музика,
вино, главоболие, приятели,
истории, пепел, жар, жега,
птици, още тъмнина, ...

Измамница е второто ти име.
Не познаваш, мила, любовта.
Ти играеш си с мъжките сърца,
не подозираш колко нараняваш ти така.
Давала ли си да те обичат? ...

На Сашо Вутимски
Бях сценаристка на тв филм за него
със заглавието: "По дирите на един
бездомник", и го чувствам близък,
както го чувстват и много от младите ...

Извинявай, не бе умишлено това,
какво загубих, успях да разбера,
не съм желал, така да се получи,
харесваш ми, а виж какво се случи.
В блаженство времето летеше, ...

Какво ми остава?
Какво ми остава?- да мечтая за любов до забрава,
нашите чувства ще играят ли страстна пиеса под името "Остава"?
Mоят вътрешен глас ми казва,
че романтично чудо ще се случи с нас, ...

Беше лето хилядо деветстотин седемдесет и седмо. Демокрациата, която беше натиснала западния свят, хич и не беше сънувала, че някога ще прекрачи тези географски ширини. Пък и у нас тоя строй отдавна беше само една история - ние бяхме на по-горно стъпало. И се развивахме. Всестранно. Където и да ни б ...

Ще се срещнем в живота суров
най-накрая, с очи закопнели.
С буен ритъм пулсира сърцето.
Ще се пръсне, но няма да спре.
И прашинки от него ще светят. ...

Лунно капричио...
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разпиляни звезди от предишни съдби ...

Вятърът духа
и продухва мислите ми.
Слънцето се е скрило,
очаква... Какво ли?
Дърветата се гънат. ...

ЗА СЛЕПОТАТА ИМА ЛИ СПИРАЧКИ?
Забързаният делник се препъваше
от тичане по улиците прашни.
Стар скитник във контейнера тършуваше,
а минувачи гледаха го страшно... ...

От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...

Когато излязох на коридора, бях потресен. Големите вази, които до преди малко окрасяваха помещението, сега бяха на парчета, разпилени навсякъде. Същата съдба беше сполетяла и картините, които сега не бяха нищо повече от купчина трески и разкъсано платно. Може да бяха грозни и евтини, но някой се беш ...