Седнала съм там тъжна и сама,
сълзите ми стичат се - цяла река...
Само едно винаги съм искала,
тази любов да бъде единствена.
Пияна аз бях от любов по теб, ...

Когато си влюбен, а отговор няма,
почваш да рониш сълзи.
Когато си влюбен в приятел,
а той не знае за това, сълзите не спират.
И молиш се за малко обич. ...

Животът е измислена приказка,
пълен с дворци и каляски,
и тайни, скрити в свитъци,
и също безчет Пепеляшки.
Аладин отдавна е заспал, ...

Вече 3 месеца споделям с нея самия себе си,
вече 3 месеца ние сме две тела, но всъщност едно цяло.
Тя е моята любима, тя е най-прекрасната картина,
тя дарява ме с любов, да бъда с нея аз до край на всичко съм готов.
И ден след ден любовта нараства, дава сила и опора, ...

Сънувах, че се любя с поет.
И не къде да е, а в мансарда.
Прозорецът - закрит с перде
с мотив - танцьорки от Уганда.
След чаша вино и мезе ...

Разроших си косата и се гледах
в погледа на спалния прозорец.
Крещях наум, ала те исках -
мой грях и болка... и съблазън.
Докоснах ти лицето без да искам. ...

Една сутрин Ж. Я. се събуди с дълга следа от машинка за подстригване по средата на скалпа си.
А днес ù предстоеше интервю за работа.
Същата сутрин В. Д. се събуди гол в леглото със стърчащи от задника пера от паун и също така дузина по-къси, залепени почти навсякъде по тялото му. На огледалото в бан ...

Нана познаваше терена като лицето си. Железопътната линия София – Варна преминаваше двойна през Пролома. В тунелите влизаше единична. В едната посока влакът влизаше в единия тунел. В обратната преминаваше през другия. Момичето знаеше разписанието до минутка. Можеше наизуст да отчете закъсненията и п ...

Топло слънце се прибира уморено
в бездънна морска синева,
тихо си отива, оскърбено
от идваща на власт луна.
Брегът, уви, самотно стене, ...

Нощ.
Сянка.
Проблясък.
Поглед
хинотизиращ ...

Когато ми е тъжно и тревожно,
когато ми се иска да заплача с глас
и всичко ми изглежда невъзможно,
тогава само тебе търся аз.
Когато са ми срязани крилете ...

Хобито на Дядо Коледа
(Конкурсно жури II)
Аз съм почетен член на съюза,
защитен от провали, помазан.
Аз съм пошло зачената муза ...

Едва сияе бледа луната.
Капе тихо нощният дъждец.
За лъчи слънчеви мечтае земята.
Трева копнее за лек ветрец.
Птица тъжна пее в нощта. ...

Птиченце крилато да съм аз сега
и при теб да долетя,
и с целувка за лека нощ да те даря.
Целувката ми нежна приеми
и в сърцето си я съхрани, ...

Вече цяла седмица чакаше негово позвъняване... В главата й се преплитаха безброй въпроси, все хипотетични. Нямаше отговор на никой от тях. В такива мигове й идеше да го "зареже", да прекъсне тази трудна връзка, но той точно в този момент се обаждаше, намираше винаги някакво извинение и всичко започв ...

Прочети преди употреба!
:)
Май, че пак дойде време за почивка...
от писане, писане, писане...
че не стига времето, времето, времето... ...

Не можем да се видим в този смисъл.
Не ни побира вече. Омаля...
Прекрачихме го даже като визия,
преиначава ни до същина.
А вие в него вярвате изцяло – ...

И ето идва пролетта,
на вратата тихо чука.
В мен узрява мисълта,
че не бива да ми пука.
така стоят нещата с римите ...

КАКВО ОЧАКВАШ...
Ти била си млада и красива -
дете, девойка, истинска жена.
И майка си била, така щастлива,
но падна вече есенна слана. ...

Последно „Сбогом”
На дядо Игнат - човекът,
който най-силно вярваше в мен
Отиде си. Очите тихо плачат.
Ръцете са безсилни да те върнат. ...

Слънцето с лъчите си ме гали,
любовта му сякаш искаше да споделя,
а аз си мислех само с колко много го деля.
Дърпах се и криех се във сенките,
чаках го да ме намери, въпреки това... ...

В отпечатък на птица безкрила
Усойни оврази бразди буренакът.
Трънаци и троскот разчиствам нерад.
Разплискват реки, босоноги, в сумрака
горчиво задъхан, злочест водопад. ...

СИНЕВА
В прегръдката си силна и добра
душата ми премръзнала загърна.
И мисля си - ти може би разбра,
че лятото в косите ми се върна!... ...

Пак ще съм първа,
дори преди изгрев,
усмихната, пъргава,
слънчево истинска.
Пак ще те милна ...

Ноща отново златочерната си пелерина разгъна,
и отново денят тихомълком във нея потъна.
Настъпи пак часът на моята самота,
на мъчителната болка в моята душа.
И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори! ...

Хора, вижте –
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад! ...

Търново е моят град,
в него раснах и пораснах,
той за мене е домът,
който аз не бих продал.
Търново е град прекрасен, ...

„Люлякът ми замириса“
Ив. Вазов
Пролет, люлякова пролет,
твойта хубост във какво е?
В мирис на цветя си скрита, ...

Ако можех с болката да сътворявам
само хубави неща,
то земята щеше да е Рая,
една пресбъдната мечта.
А толкоз болка има, господи, ...

Меркурий е мрачен и неразгадаем,
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и ...

А П Р И Л
Плисна в прозорците
слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува ...

На основата на съвместна практика хората си изграждат конвенция, която - културално, възпитателно и чрез учение - завещават на потомците и продължителите си. И всичко започва от и свършва със сработването: то придава смисъл и стойност на съвместно усвоеното и съвместно наученото. Попадаш на някакво ...

- Невероятно!
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...

ВРЕМЕТО
Но времето безмилостно тече –
неистово, нечакащо, непитащо.
Минутка след минутка се изплъзва
в безкрайността... ...

Ако съм тук,
ще бъда ли?
Ако мълча,
ще съдиш ли?
Ако не мога, ...

Хей, секси! Защо си усещам сърцето
да бие на две педи над коленете?
Не зная как паднах до толкова ниско,
но гледам във тебе и нищо не искам,
освен да те гледам. А ти да се правиш, ...

Търси се пожарникар
Нема песимис’, нема оптимис’: секи у нещо си верва! Т’ва е живота.
Я най-напред вервах, че ше съ науча да готва. Мъ к’ви съ тия фокусти, бре! Турна тестото у фурнятъ, а то съ надига, надига, та напълни тъвътъ! После падне, та го ник’во нема. И останът само съдове за миенье.
Сама ...