Ей, вие, неразбраните,
вашето време ли беше друго,
всеки един ли беше винаги така различен?
Ей, вие, забравените,
на днешно време гледащи на вас с презрение, ...

Ти знаеш ли денем как страшно се боря,
след битка как обърсвам кървавий пот
и как безсилна на колене падам и се моля
утрешната схватка да скончи тоз живот!
Ти не знаеш за кръвта, която блика ...

В един затвор сме двама с тебе,
души на никой непотребни.
Превърнахме се във джебчии,
открадвайки по малко
от чуждите щастливи мигове, ...

Нощ мистична.
Нежност,
застинала
в тихо
безвремие. ...

Ветре, чакай, къде си забързал?
Стой, почакай, поспри тук сега!
Развълнувай ме в порив отвързан,
разпилей ме докрай над света!
Ветре мой, властелин на простора, ...

Секундата преди дъжда
Със страшен гръм небето сбра
във черни дипли
облаци разперени.
Мигът замря... ...

За да не те загубя, се отдръпнах,
за да си добре, погубих си душата.
За да не те боли, аз изтръпвах
и се отдадох заради теб на самотата.
За да не те загубя, ти прощавах, ...

Забравен, сам,
заключен в затвор -
по-твърд и от стомана,
по-непробиваем и от крепост,
по-необозрим от открито поле. ...

Стара история е тая, ама ще я помня винаги, като обица на ухото ми ще е. Бяха първите години на прехода, оня, лудият, дето си мислехме, че под вола може да има теле. Ама нейсе.
Трябваше да пътувам с влак, бедни години бяха, та си купих за пътническия през нощта, през деня щях да си свърша работата и ...

Бойко пак ще ни бъде отровител.
Не се ли умори да ни е мъчител?
Иска да отмени върху шистовия газ мораториума.
Трябва да го пратят в за лудите санаториума.
Бойко, Добруджа е житницата на България. ...

Беше с мене в греха!
И ни стана по-леко, нали?!
Пихме обич докрай,
страстно вплели тела в изневяра!
Но в очите ти ...

Любов без граници
Като облак бял във небесата,
Любовта без граници лети,
преминава планини, реки, полята
и събира си най-цветните мечти! ...

Сестричка
Мойта мъничка сестричка
плаха е като сърничка
и днес от тъмно се страхува,
а от непознати се срамува. ...

Е... Важното е, че имаме приятели, които ни обичат. Ще са до нас и ще ни помагат във всичко. Ще лъжат, както никога, заради нас! Ще са до нас винаги когато имаме нужда от тях, ще преодолеят и ще изпитат болката, която ние изпитваме! Ще ни подадат ръка и ще ни изкарат от калта, каквото и да им коства ...

Аз бих желала да те целуна,
да те почувствам за миг само.
Бих желала да те прегърна,
да се спра на твоето рамо.
Желая да виждам твоите очи, ...

... навярно някое небе ще ме подмами...
"Разбрах коварството на любовта.
Агонията в нейния капан
напълно съответства на страстта."
Франсоа Вион ...

Понякога се чудя има ли дъно душата.
Веднъж во веки да го стигна
и да спра да чувствам...
Не искам да усещам липсата
на някогашните весели дни, ...

КАМЪК
“Не се облягай на объл камък...”
Роза БОЯНОВА
“Камък, изоставен насред полето,
издялан от незнайна ръка по незнайни правила.” ...

Ето ме сега... в есента на моя живот аз сещам се за теб...
някак красиво беше това между нас...
Търсих и вървях...
Падах и вървях...
Ставах и вървях... ...

Парче по парче се раздавах
на всички по целия свят.
Парче по парче се надявах,
че така ще намеря мечтан бряг.
Парчета от мене си взимаха ...

Като наказано дете се чувствам,
като наказано във ъгъла дете.
От болка без любов се пръска
измръзналото в пролетта сърце.
Очите ми в сълзи бленуват ...

В този час от твойта прегръдка
имам нужда аз.
Къде си, любими?
Защо ме остави за дълго пак сама?
Копнея аз за теб всеки ден. ...

Реквием за старият Майстор...
С внезапност на секнала песен
днес старият Майстор умря,
но Тайната дето отнесе
разсеян Светът не разбра... ...

Във короните
на дърветата
вятър вее,
и гнездото
на гургулицата ...

Другарю Сталин.
Юз Олешковски
Другарю Сталин вий голям сте учен.
В езикознанието с гениален дар.
А аз съветски съм си прост затворник ...

Тя вървеше по улицата и единственото, което можеше да усети, беше потта, стичаща се по разголеното ù тяло. Беше пладне - най-горещата част на деня. Тя нямаше посока, просто вървеше и търсеше нещо. Какво беше то? Ами щеше да е хубаво, ако и тя знаеше...
Тя беше млада - само на 17. Но беше изживяла до ...

Това си ти.
Да, зная, че не
помниш.
Но аз тогава
се оглеждах ...

Дали?
Някой ден
ще спра да те обичам.
Дали ще свети
и тогава слънцето, ...

Излизам в пет и трийсет сутринта,
със мен е мойта малка дъщеря.
Вървиме мълчешком в снега,
тя стиска леко моята ръка.
Тъмно е навън и няма никой. ...

Кой се смее - зло не мисли...
:):):)
Беше хубава, Господи,
...толкоз дивна Жена,
щом в очите и, острови, ...