Софийска сага 14
Глава единадесета
Беше пролет. В паркове и градини цареше оживление. Детските площадки се чистеха, съоръженията - люлки, пързалки и други, се боядисваха в ярки цветове. Децата се радваха на хубавото време. Стари и млади бяха хвърлили зимните дрехи. Леки като пеперудки в неделното ут ...

И днес сърцето ми не ще издържи
на този натиск да ви гледам така щастливи.
Под дъжд от толкова лъжи
не ми ли стигна, или искам още да боли.
Не ме ли вижда как след тебе погледът ми се обръща ...

С измама си послужи тя,
за да бъде твоя жена.
С друг беше, но ти не разбра,
и от него дете ти роди,
и с лъжи те покори, ...

По-синьо е някак небето
и слънце по-ярко блести,
че днес е Денят на детето,
на младост и волни мечти!
По-силно ухаят цветята ...

Остани тази нощ -
само тази нощ имам, любима.
След това може би ще съм лош,
ще съм чужд или просто без име,
ще съм буква в тефтер ...

Боже,
за толкоз време как не го разбра –
не мога
да повторя чужда обич.
Да върна стари времена. ...

С дъх на уиски и сухи цветя
Той пак е сам и пие, да забрави...
Изважда лист и думите реди,
а сетне мълчаливо го оставя
във кошчето с отпадъчни мечти. ...

В кръвта ù бушуват урагани,
подхранвани от стари рани.
Светкавици в ръцете скрила,
към очите яростта прикрила.
При мислите ù тичат чувства, ...

Ще те изтръгна с ярост от гърдите си
и ще те хвърля злобно на белия лист.
В съда сме: Аз, Ти и една
любов
с (?) въпросителна. ...

Да, вече знам -
не съм принцесата,
която сто години спала,
за да събуди
любовта си жива. ...

... И днес е, брат, жестоко, идиотско...
От турско стана тук по-лошо...
Тогава, знаеш, имаше десятък...
Сега ти вземат всичко... И душата...
Преди хайдути бранеха народа... ...

Тук, на село, отдавна неидвал,
вдъхна мирис на тор и земя.
Зърна слънцето – сякаш обидено,
то се скри зад баир и изтля.
Падна нощ, но студена, безмълвна. ...

МЕЧТА - НАЗДРАВИЦА
Приятели, да вдигнем чаши с зла ракия!
Добре дошли! На всички ви привет!
Днес се разделям с тежката си орисия
и с ведър поглед гледам аз напред. ...

Двамата с теб сме от двете страни на контейнера.
Аз съм от светлата. Ти, съответно, от тъмната.
Аз си изхвърлям боклука след сита вечеря.
Ти го претърсваш със гладните пръсти на мъката.
Аз съм от светлата. И при това съм за малко. ...

Ти за мене си жената-блян,
за теб душата ми копнее
и името ти аз мълвя,
дори когато се смея.
Ти си пленително красива ...

По Магистрали нови
народът ни върви,
а жегата го гони
и свисти,
закоравяла от лъжи ...

В планината пак пълзят мъгли
като през оня май.
Дъждът не престава да вали,
като че ли няма край.
Долу в полите, ...

Събуждам се сутрин,
синевата е толкова жива.
Усещам деня толкова фин,
а не като ината тетива.
Толкова грижи имам, ...

Мина времето да ме спираш,
да ме убиваш и да ме гнетиш.
Може ти дори да ме презираш,
но не и устрема на волността да разрушиш.
На нея дадох рамо на приятел - ...

За здравенцето ни сам Бойко се бои,
та затова от юни в бара
за престъпление решил да се брои
запалването на цигара.
Пушачите от туй напушвало ги смях: ...

СТРАСТ
Първа част:
ИЗЛЮПВАНЕТО НА ГЪЛЪБИЦАТА
І
Тя се роди тогава, когато птиците отдавна бяха изоставили гнездата си и бяха заминали на юг; а земята и всичко, от което се ражда истината спеше и зъзнеше от студ, като в същото време очакваше поредното рождение на Христос в поредната година измежду без ...

Случват се неща, които не се забравят...
Ще ти разправя нещо, ама не се смей.
И да не се измамиш да го кажеш на жената!
Ще ме разсипе от подигравки.
Та… ...

Любовта ни ръцете си скръсти
Отдавна вече не стъпвам на пръсти
в тишината бяла на твоите сънища.
И сякаш любовта ни ръцете си скръсти
и седна да чака да стане пак бликаща. ...

Умен съм, а не разбирам
как да се ориентирам
кой приятел, кой е враг,
със кого да се сдружавам,
а с кого – да се сражавам. ...

Обичам живота, дори и мрачен,
обичам звездите и черната нощ,
обичам, дори когато спомен ужасен
нахлуе неканен, глух и бос.
Обичам, дори когато притихнал, ...

Чака жадната земя,
преживяла толкова неща,
пролетния топъл дъжд.
Между смях на птици
и небесни сълзи ...

Намерих те, любов,
до мене тихо си заспала.
Намерих те, недей
да казваш, че си вече закъсняла.
Недей да искаш ...

Опазих те, дяволче малко. Вълшебна кутийка
от просто дърво днес е твоят най-сигурен дом.
Света ти побира - уханния дъх на кайсии,
две кукли парцалени, плитка, люлеещ се кон...
Напук на живот и години все още те пазя - ...

Да ви събудя исках аз,
но вие заспахте още в онзи час
и затуй повтаряте все същите грешки.
А аз искам без злоба, човешки
да ви посоча правилния път. ...

Нечисти помисли. Малко дим и цигари.
Еротични разкази. Размазани мисли.
Бели стихове и малко романтика.
Вани, пълни с вино, и чаши, пълни с пяна.
Непокрити възвишения и срамни приказки. ...

Очите си затворих аз за миг
и във вълшебни светове потънах,
от грозно пате ей така... без вик,
в прекрасен лебед се превърнах.
Принцовете кланяха се доземи, ...

НАРОДНА
Сипе Дядо Господ дъжд с ведро отгоре, от небòто.
Сипе Чичо Ачо вѝно със стакана доле у гърлòто.
Дядо се задъха, свърши сили и бактиса.
Чичо не миряса, още лочи, не напи са. ...

Няма ги, няма ги - бях ги оставила
на етажерката, до „Буратино”?
Спешно ми трябват, а как да направя
на Росинант превръзка без бинтове?
Значи ще взема от чекмеджето - ...

С една целувка скрита - дай ми всичко,
и всичко до последно ми вземи -
на устните си топли ме обричай,
дори жарта им да ме изгори...
С една целувка ме убивай нежно ...

Бялата жигула спря пред каменната селска къща. Старият ù мотор издаваше такъв глас, че се чуваше, още когато влизаше от главния път към малката улица. Беше средата на юли месец, привечер се чуваха веселите гласове на децата и пронизващите свирки на овчарите, които сякаш се надпяваха.
Ясемин седеше н ...

Там на дъгата...
Къде съм, ли питаш?
Там, на дъгата...
Просто там си живея.
През деня прескачам по цветовете... ...

тази нощ учредих нова партия "Български тютюно-анархисти" (БТА) и понеже повечето пишещи са и пушещи, с тези редове ги каня да станат членове на групата ми във Фейсбук
Гневът на пушещите мравки
е свит във филтъра сега.
Тютюна няма да сменим със незабравки,
а ще креснем: " Не така! ...

ОТКРОВЕНИЯ ОТНОВО
Не съм поркач...
И няма да ме бъде.
И кръчмата за мене
не е храм. ...

Епи-тафи-грами
I.
Взе душата му, о, Боже,
но помилуй и прости.
На света без зло не може, ...

Без сила - да съм слаб.
Без слух - глух да съм.
Без очи - да съм сляп.
Без дъх - дух да съм.
На Нищо да приличам. ...