Виждаш ли Луната как
постила бляскава пътека?
Прогонва този черен мрак,
разпръсва светлина полека.
Притваря уморените очи ...

Защо, щом искам да съм смела,
във ъгъла забивам своя плам
и когато във очите те погледна,
светът на думите е ням.
Когато искам да се боря, ...

Орелът и Пингвинът
Света гледам през очите на Пингвина,
който обича да гледа в небето,
птица с криле и мечти,
птица с копнежа за полет. ...

В Русия велика той се роди.
И с литературата си света претвори.
Умря упрекван и критикуван,
но във вечността делото му още се практикува.
Написа творби за бъдещите поколения. ...

Две малки капки от тъга,
излизащи отвъд душата.
В сълзи обгърната е любовта,
изрисувана от сянката на самотата.
Сълзи се стичат по лицето ми, ...

"Научи ме, Господи велик,
да живея като всички хора."
Атанас Далчев
Без спомени и тъжни мечти,
без светли слънца и луни, ...

Започнато: 29 Март 2012 г.
Искам пак при теб…
Пак да те усетя!
искам вълна да ме намокри…
и пак да усетя, че съм жива! ...

Изгарящи следи по тялото -
следи от грях и суета!...
И тъжни истини се отразяват в огледалото,
една жена, докосваща нощта!...
Коя е тя?... ...

Пролет
Заплака вятърът и розови цветчета
зелените треви без шум покриха.
В миг облаци зачерниха небето,
планинските реки снага извиха. ...

Обичам те...
Най-търсената истина открих,
когато си отчайващо далече.
Обичам те...
И виждат ми се толкова добри ...

Тази вечер се бяхме събрали всичките три приятелки, но бяхме поканили и едно момче от една друга специалност. За него знаехме, че сигурно ще има много теми за обсъждане с нас, тъй като и той си падаше по момчета. А знаем добре, че хомосексуалните момчета са наистина добри приятели.
Днес всички бяхме ...

Тръгваме - спираме. Рутим - строим
върху крехки основи от заеми.
Смеем се - плачем. Тичаме - спим
във леглата на другите - заедно.
Сеем - изтръгваме. Даваме - искаме ...

Досега никога не бях мислил за смъртта. Не и до момента, в който чичо Фил умря. Някакъв се опитал да го обере и го заплашил с пистолет, но старото копеле отказало да се даде без бой. Накрая свършил на улицата в локва кръв и дупка от куршум между очите. И то заради някакви си двеста долара или поне т ...

57. Философията, доколкото в строг смисъл е европейско културално явление, се дели хронологически на (1) антична, (2) средновековна (схоластическа), (3) на Новото време (модерна) и (4) съвременна (постмодерна). (Понятието "постмодерна епоха" не бива да се смесва с понятието "постмодернизъм".) Античн ...

Защо са ми приятели безброй?
Аз малко имам, но ми стигат.
Те пазят ме от бури, от порой
и дори без думи ме разбират.
Споделят с мене тъжни дни ...

Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.
Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.
Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Е ...

Прекрасно е, живота си споделям.
Усещам красотата на мига.
Създавам - себе си зареждам
с любов, енергия и доброта.
Когато искам да обичам, ...

Вали.
И аз валя.
А ти си слънчев!
Събра си всички вещи,
но плочите на "The Beatles" ми остави. ...

Пролетно настроение
Аз мислех, че идваш,
а ти си дошла,
за ръката с надежда
и с кокиче в ръка. ...

Първият мартенски ден
огън във мене запали.
Нещо докрай прегоря,
друго започна да пари!
Колко е светло навън! ...

Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери… ...

Напоследък съм се превърнала в клише. Установих го внезапно, докато обикалях по магазините да си купувам разни ненужни неща. Джунджурии. Умалителното от джунджурии е „джунджу”, което звучи като китайско бойно изкуство, но няма нищо общо с воденето на сражения. Всъщност почти няма, защото баща ми про ...

Мозаечен въздух
от сивкави кристалчета,
в минало оплискани,
донесени в бледа реалност.
Отсреща е страшно, ...

Какво е днес да бъдеш мъж;
да мериш кръвното на Времето,
да бягаш в цъфналата ръж
с мечтите си - големите...
Да виждаш в женските очи ...

-----
Аз изгубих достатъчно! Нищичко вече си нямам,
само спомен един се прокрадва и с болка пълзи.
Ти отвори в сърцето ми рана, безкрайно голяма
и нощта безметежна събира кървящи сълзи. ...

Не ме оставяй необичана
аз да заспивам,
в съня си как ще те прегръщам?
Аз искам след нощта
при тебе пак щастлива да се връщам. ...

Нямах по лицето си аз усмивка,
чувствах се вече напълно сам.
Всеки гледаше на мен с насмешка,
време беше да си тръгна там.
Сега търсех кой да нарека приятел, ...

Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат - ...

Към какво се стремим?
Да заспя аз не мога - тежко бреме...
така бе и... вчера –
в главата ми
мисли се скитат ...

Сам-самичка аз останах,
сълзите ми се стичат бавно,
без опора, без закрила,
вече и съвсем без сила.
Очите ми тъжат в безкрая, ...

(пропастта била небе отблизо)
На К., която ми липсва.
Into the Blue
Така е синьо, господи, но не
с цвета сапфирен в юлските ти нощи. ...

Ще измъкна килимчето
под усмивката ти -
заканват се зъбите.