Пухче перушина
срещу две машини
На пътен възел „Детелина”
(в ремонт от н’ам коя година)
летеше пухче перушина: ...

Денят затваря цветната си чашка,
полюшва резедаво стебълце,
върти по кучешки щастлив опашка,
заспивайки в потайно легълце.
Нощта се спуска – хищна пеперуда - ...

Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима, ...

Не я познавам! Тя е там, в огледалото и ме гледа странно. Обръща си главата наляво, след това надясно и е вперила зоркия си поглед в мен.
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но ...

ВЕРТИКАЛНО НАДОЛУ
Из цикъла: "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Днес всички ще строим завод! -
бе казал някога поетът. ...

Той винаги застава под върбата,
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята, ...

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над ...

Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея. ...

"Приказка за любовта"
Тази нощ небето прости се с любов -
вечна, далечна.
Изпепели се, изтри се и блесна.
Очите ù бяха дълбоки, ...

УРАНОВИТЕ ХОРА
Урановите хора са
твърде странни птици.
Щом срещнат те - разбираш -
пленен си от умници. ...

Дойде ли време пак да се замислим,
или смирено да изчакаме ковчега Ноев,
душите си от мръсотия да изчистим,
да се покаем, а не да си създаваме герои.
Дали и този път ще се размине, ...

Малката светулка мълчалива,
е палава и игрива.
Но в ръката пламъче държи.
Внимавай! Ще те изгори!

14 Февруари
Част 3: Искам да запомниш днешния ден с усмивка
Разкарваха се в парка цял следобед. Говореха си на много и различни теми, някой би казал, че се познаваха от малки, без да подозира, че се познават едва от няколко часа. Когато стана време да се прибира, той изпрати Любов до тях. Преди да с ...

Тишината ми говори.
Тишината в моята душа кънти.
Тишината не спира да кара сърцето ми да тупти.
Тихо е, а отвътре гори.
Наум душата не говори... крещи... ...

***
Искам!
Да те докосвам със пръсти!
Да те галя със длани!
С ръце в обятия да те притискам! ...

Там,
на бялата улица
в синята нощ,
се е сгушил дъхът
на копнежното чакане. ...

Казвате, че животът е сложен?
Да си осигури бъдеще човек?
Нима бил така устроен
да се трудиш цял век?
Да намериш дом, семейство? ...

От вечната зора,
дарена от маяк със злато,
до залез над брега,
даряващо го най-богато,
човекът пие еликсир ...

Там било село Бисерча...
П. Р. Славейков
"Там било село Бисерча..."
Ала вече го няма...
Няма го живото изворче... ...

Аз имах някакви очи
и някаква усмивка имах.
И знаех, че през тях личи
дали съм лято или зима.
Дали съм с алено сърце ...

Над всички влюбени до днес
виси закон неписан:
той пак така е слисан,
тя стъпва леко със финес.
Извивки меки на сърна ...

Когато останеш сам денят ти ще посивее
Ще търсиш светлина Ще си незрим за нея
Есенни клони вятър студен ще троши
Часовникът разсърден назад ще върви
Когато останеш сам огнището ще угасне ...

Аз все още пазя снимката ти,
пазя спомена за песните ти.
Аз все още чувствам ръцете ти,
а знам, че си призрак за мен!
Аз разбих огледалото, ...

Смит отиде до хранителния пост, за да си вземе хапче. Из станцията беше пълно с подобни постове, от които се вземаха различни хапчета, заместващи една или друга храна. Това бе седмият пореден ден, в който Смит взимаше хапче, въпреки че изрично лекарите казваха на новопостъпилите в небесния флот да н ...

Ти си била, преди да бъда аз.
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял, ...

ИНКВИЗИТОР
Казват, че съм добър композитор,
а аз се чувствам един инквизитор.
Питате защо ли? Ами много лесно
спрямо фамилията ми не е честно. ...

ДЕТСТВОТО ОТМИНА
Отмина детството ни като сън!
Тихо е по улиците прашни,
не се дочува смях навън,
пораснаха децата някогашни. ...

Необикновен ден за риба 18.01.2012Г.
Имало някога един млад момък на име Явор. Живеел той със своите баща и майка в една къщурка в покрайнините на малко, забравено от външния свят, селце. Наблизо имало замръзнало езеро. Всеки ден ходел за риба, защото по това време на годината нямало достатъчно сред ...

Малко храстче встрани от пътеката,
по която всяка сутрин вървя.
Малко храстче, зелено, подслон и утеха
за бездомното куче с клошаря.
Мина лятото. И дъждовната есен. ...

Затяга ни животът своята примка
и стресът дебне ни още с първите лъчи.
Вече не сме като на онази стара снимка
и всяка година по-ясно си личи.
Ти беше листо, аз пък сламка ...

Рибарят
Старият рибар,
който години наред
с морето се е борил…
старият рибар, ...

БЕЗСЪНИЕ
Часът е три. Сутринта. Вече е новия дент, поне календарният. Паля поредната цигара, поглаждам кучето, което заряза своите си, кучешки сънища, и дойде с мен в другата стая, за да ми бъде компания.
И се опитвам да си спомня. Съня си. Този, в който галих косите ти, топлих ръцете ти, целувах те ...

"Напиши ми нещо за из път,
просто дума, ако нямаш време…
Усмивка само - или нарисувай слънце,
да ме топли в ледения дъжд.
Да ме радва, ако всички се намръщят. ...

Двете сме приятелки още от деца. Няма друг човек, с когото така да се разбирам и да мога всичко да споделям. Дори и да ми беше сестра, едва ли щяхме да си бъдем по-близки.
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певи ...

Искаме да бъдем свободни да обичамe. Искамe да сме смели и да вярваме, че ни чака само хубаво отвъд реката на хорските приказки. Толкова прости неща искаме, но като че ли най-обикновените стремежи са най-трудни за осъществяване.
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може б ...

Прекатуриха се сенките,
оставиха следи
и белези,
но нощта ги скри.
Не да ги опази, ...

С мартенски цвят те завих -
(още студено ти беше),
лунният път всред треви
дом ти изплете по спешност.
Дом за зелени очи ...

Очи на цветя
играят на хипноза
с малки пчели.

Сняг вали
На Рита
Приятелко наша
и болко не лека,
да се радваш на малкото ...

Земя, Земя... В съня си те видях...
Ти беше жива, беше будна!
И вдишваше космическия прах,
разтърсвана от ядрени безумия.
Земя, ти беше тъй прекрасна - ...