Когато тайната се умори,
е време -
сам себе си
ти запали.
Като свещ гори - ...

Търси се обич изчезнала – млада, наивна и дива.
Отличителни белези – хич, ама хич не ù пука,
с камуфлажни кубинки и рокля от думи бодливи,
с вчерашен грим и със седем лъжи във юмрука.
В погледа с осем надежди, кървящи от залези, ...

Да, красиво беше, признавам си сега,
разбрах, че хубавите случки стават мигновено.
Осъзнах, че всичко в любовта
се случва и е неизбежно.
Разбрах, че любовта е равна на раздяла, ...

Какво може да ме развълнува,
природата осакатихме във града.
Кръвта ми за какво кипи, бушува,
ако не за природата на една жена.
Колко много мога да напиша, ...

Не се залоствай
Ще ми открехнеш ли залостената порта,
да ме посрещне светлина от твоя взор!
Аз знам, че ти си истинска, но много горда!
Не се укривай зад високия стобор... ...

Велики Шахриар, за кой ли път
палачът страшен чака пред вратата,
навън разсъмва, сипва се денят,
а приказката стига до средата?
Ще продължи, когато падне здрач, ...

Нови инструменти, нови музи...

Не се страхувам
Аз не се страхувам,
че ще остарея.
Но какво ще дам
от себе си, не знам! ...

Обикнах те за цял живот!
А ти направи минало от мен!
Остави ме аз да те обичам!
Слънцето да изгрее сутринта!
Луната да свети в нощта! ...

За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...

Дъждът навън отново се изсипва
и кърши клони с ледени ръце.
Прегръща грубо улиците прашни
и крие усмивката на топлото небе.
Дава всичко, за да натъжава... ...

Бавно лятото отива си с песента на птиците!
Реката уморена, тихо, укроти се!
Любовта, дано и тя не си отива! Вечната!
Бавно идва зимата!
Студено! ...

Всеки ден и всяка нощ жадувам
страстно всяка част от тялото ти да целувам.
Внимателно с пръсти по гърба ти името ти ще изписвам,
с целувки цяла ще те покрия
и с воал от ласки ще те завия. ...

В сърцето си чувам прибои –
на топлото синьо море
вълните все още са мои
и белите му брегове!
Изпраща ми денем по вятъра ...

Отново зеленее месец май
и слънцето усмихва се, сияй!
Отново празник чука на вратата -
ваканцията вика пак децата!
Но те сега са в класната си стая - ...

Народе, и днес ти дълбоко си спиш.
Само малцина тук са будни, тях виж.
Дано да събудят теб, слепецо с очи!
Виж на нашето знание силните лъчи!
Виж как те води недалновиден елемент, ...

– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...

Далеч от мен си ти,
далеч от теб съм аз,
километри ни делят в този час.
Така ми липсваш, любими,
че сърцето ми спира да бие. ...

Сенокос е. Ухае на зелени треви.
Аз потъвам в омая, а пък тях ги боли.
Съска гневно косата, реже тънки стъбла
и затръшва вратата към живот, светлина.
Едни падат на хълбок, други в пръст - по очи, ...

Укроти се за малко, море!
Не блъскай скалите сърдито!
От болка и мъка ревеш,
в пяна превръщаш сълзите.
Укроти се, защо се гневиш?! ...

ПЕСЕН
Няма как да лъжем до безкрайност
Няма да можем да разпределим лъжите си по една за всяко утро и по две за сладки сънища
Няма вече начин всеки ден и за всеки човек да има купичка измислена супа
Пластмасовото време което нагласихме на бетонните часовници ...

Заблуди
Знам, ще се завърнат
старите заблуди
с нощта и
покоряващото тайнство... ...

Земята разбита
разбуча се сърдито...
Наказва ни за това, където
сме толкова грешни тук, под небето!
Земята страда, за това, че не знаем що е то човечност. ...

Все един и същ кошмар
сънувам от години насам.
Събуждам се като от шамар
и се успокоявам, че си далеч от мен.
Сънувам, че се връщаш уморен ...

На моята учителка
Във ден като този, прекрасен и светъл,
учителко моя, аз нося цветя.
На теб ги поднасям с любов, благодарност,
задето научи ме ти да летя!

Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...

Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спом ...

Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...

НА УЧИТЕЛКАТА ЛЮБИМА
Учителко моя, любима, едничка,
толкова отдавна ли всичко това беше,
ти, хванала моята малка ръчичка,
с мен търпеливо букви и числа редеше? ...

Отшумя на самотната гара
онзи такт в коловозен триптих.
От перона със бялата пара
се стопи и ликът ти красив.
Аз стоя между релсите тихи – ...

Другата Америка
Витрината примамващо голяма,
изложено е там какво ли не-
пред нея (на Америка реклама!..)
един слепец подрънква със звънче... ...

Първият ден
Има ден като въздуха-щедър, обилен, омаен,
дишаш с пълни гърди и потокът те носи в безкрая.
Ти си лодка хартиена, правена в детски ръчички,
а вълните –кутрета те лижат гальовно с езиче. ...