ДА БЪДА С ВАС
на моите синове
Такава съм създадена,
да ме мразят, когато са безсилни,
да ме обичат, когато са слаби. ...

Плаща ничий грехове,
изпътува пътища безпътни,
с цигулка стенe - мелодия тъче,
скъсаната струна - самата я повехна.
Посочи си уж правилния път, ...

Плесници и усмивки
на мъжете в моето детство
Как искам днес ръка да ме удари
тъй, както преди петдесет години!
Тогава щях в геран да съм удавник, ...

Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…
Кахърно време! Казват, вълчи вой ...

Страстната неделя*
В Живота ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя ...

Ранена си...
Чувстваш единствено болката и липсата на някой, някой така обичан, но него го няма. Седиш сама в парка и едва възпираш сълзите ти да не потекат... покрай теб минават хора, хора, които не могат да привлекат вниманието ти... сивота, вниманието ти, което е така приковано в изпопадалата, жъ ...

Какво си ти?
Сън или реалност.
Ту си до мен, ту не си.
А от това ме боли.
И пак сама съм в нощта. ...

Управлява ни бандитски "елит",
претърпял мозъчен фалит.
А народът нещастен мизерува,
но това Бойко не го интересува.
Мутрите да са добре, ...

Докосни душата ми с ласки.
Докосни я както преди.
Когато още не знаех
какво е от ласки да боли.
Всеки път с нежност ...

Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само ...

Тихо скърца перото на Зимата,
пише стихове с дъх от кристали
и светлеят в прозорците римите,
от дантелен обков натежали.
По кого ли душа е изгубила? ...

Едно момче беляза
едно сърце.
Едно момиче бе обичано
и беше белязана
с онова чуство за цял живот. ...

Малките висулки останаха след снега
да ни сочат заледения остров.
А секундите разминават се бързо с мига,
в който се пързалям и падам на леда.
Болят ме краката, зави ми се свят, ...

Свободата - дар или бреме?
Всички искат да летят. Да откриват, да чувстват, да бъдат щастливи. Но в свят като днешния, където хората са машинизирани, където всички бързат, без да знаят къде отиват, където всички са еднакви, да бъдеш свободен в повечето случаи означава да бъдеш различен. Защото свобо ...

Отражение
Вълшебно ли е мойто огледало?!
От него парят влюбени звезди,
сияние с космическо начало,
пра-утрото на Аз и Ти. ...

Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече, отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, коет ...

Обезценен е, вижда се, живота!
Забравихме за хората до себе си,
треперим за поредната банкнота,
по съвестите ни остават белези!
Деца на безгранична суета, ...

Без Дом
Здравей! Не съм те виждал от отдавна и ми липсваш, знаеш ли това?
Здравей! Защо така забягна и не искаш да се върнеш у дома?
Не плачи, всичко се оправя - последно сбогом, пълна тишина…
И тази болка по пътя се забравя… нямаш ти никаква вина. ...

Нощес сънувах, че съм Пипи,
обута с черен и червен чорап,
с безброй лунички, рижи плитки,
нещотърсач и морски капитан.
Торба си имах със жълтици, ...

Маршрутка №38
Народе български, и ти народе, там долу на юго-запад, посредствени и сиви сте. Вий гении не раждате. Той геният сам се пръква от празните ви джобове и опустелите души. От доста време и аз го чакам той да се роди. И ти го чакаш, народе, зная те аз. Чакаш друг Тито или Тодор, но уви, за ...

Искаш ли да имаш мечта? Вярваш ли, че имаш мечта? А Кога мечтаеш?
Попитай себе си кога за последно помечта? Дали докато яростно псуваше шофьорите по пътищата, или гледайки красивия си колега и мислейки как ще правиш секс с него. Това мечта ли е? Или пък когато си тъжен, защото не си срещнал любовта ...

Животът без теб е лъжа.
Истина е само любовта.
Всичко на нея ние дължим.
Основа на света е тя.
Тази истинска любов. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
„Ужасен сън сънувах тази нощ!” –
с колегите си в офиса споделя
Иван Петров. „Какъв бе?” „Много лош…
отивам си на вилата в неделя… ...

Бедствието в Бисер
Пропука се стена негодна,
а всепоглъщаща вина
затрупа точните подходи...
и бедствието връхлетя! ...

Ето ни - прегърнали Вечността,
красива, обрисуващи Младостта.
Целунати от лъчите на Луната.
Греещи сърца в милувките на Зората.
Нежно сгушени в дебрите на Красотата. ...

Имало едно време едно прасе-касичка, направено не от порцелан, не от пластмаса, а от... желязо. Металното му тяло било покрито с нежно-розова боя, а муцунката му била старателно изрисувана от изкусна ръка, чак до дупчиците на зурлата. И имало само един отвор – тесният процеп за монети отгоре на гърб ...

Не търсих те, любов.
Не исках те, не чаках.
И все не бях готова,
а другата сега съм.
Не чакам обещания. ...

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени
в абсурдна и боляща циркулация.
Заграчи черна врана в клоните.
Дали природата отново праща знаци?
Вървя в поле с трилистни детелини. ...