Ти си всичко, което имам.
Аз - което не ти достига.
С дума в ступор те форматирам.
В стих, от упор ми слагаш жига.
Като покрив съм ти, бездънен. ...

Ако сега докоснеш ме и тук
ще видиш, че не съм жена, а струна.
Трептя, разпадам се до звук.
Мелодия изящна като руна.
Не ме е страх, че ще откраднеш песента. ...

Сънят - единствената ми надежда
да се докосна до чаровния ти лик,
да сетя как над мен се свеждаш
и целият да се превърна в стон и вик
като изпъната до болка тетива, ...

Копнеж
песен-музика Николай Йорданов
(композитор)
В кръвта си те нося неповторима,
моя любов и мечта. ...

Сестричка съм на Луната,
а Слънцето е моето братле.
Споделяме вечер сонати,
а сутрин горчиво кафе.
Понякога за мен им домъчнява ...

Очакване
Ще зачукат дъждовете по стрехите...
Ще закапят сълзи от небесните очи...
И ще блъскат ветровете по вратите.
В очакване Страха ще замълчи! ...

Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...

Същина
Градът е трескав. Тътнат още трусове
и сякаш че земята с плуг орат.
А ние, да не вярваш, помежду си,
сме дваж по-близки и от брат със брат. ...

Вече нямам сълзи
и не мога да плача!
Да, изплаках ги всички докрая
И не мога дори
да изхлипам във здрача, ...

Къде ли да отидем, скъпа -
за да се любим? На спокойствие...
Тук дяволи Цветята късат...
Убийци дебнат зад завоите...
От Фейсбукарско... до Мал-дивите ...

Разделяме се пред вратата,
влизам в тъмното едва.
След теб затварям и оставам
друга, искрена, сама.
До днес изграждах си представа ...

Априлски сняг,
фалшива пролет,
натрапник, звяр -
как да го изгониш?!
Килими снежни ...

КРАДЕЦЪТ НА СЪНИЩА
Не зная какъв си,
но зная – крадец си
на сънища чудни
от цветни градини. ...

"Ванка сгъна на четири изписания лист
и го сложи в плика, купен същата вечер
за една копейка…
Помисли малко, натопи перото и написа адреса:
На село за дядо" ...

Моето морско момиче
С усмивка от морето ти излизаш,
по кожата ти капките блестят
и грабва ме внезапната ти близост
в един по-друг и по-чаровен Свят!.. ...

...

Навярно напоследък склерозирам,
събличам се и чакам да ме стоплиш.
Денят ще бъде хубав – прогнозирам.
А времето ли? То ще е разкошно.
Земята ще се врътне като луда ...

„Жената е човешко същество, което се облича, дърдори и се съблича.“ — Волтер
Днес прибрах се със заплата,
а жена ми очи мята,
хитро гледа и ми рече:
„Ох, не мога, стига вече, ...

- Да! Това е!
- Кое?
- Това!
- Не разбирам за какво говориш.
- Не се преструвай. Знаеш, че съществувам. И знаеш моето име. ...

Някой ми беше казал: ''Ще разбереш какво е любовта, когато обикнеш един човек истински. Едва тогава ще видиш как два свята, две души, две тела и две сърца се преплитат в едно цяло! И попаднеш ли в тази необяснима страстна вихрушка, при всяко излизане винаги ще боли ''. Ето ме! Сега съм в центъра на ...

И пак поредната ми аритмичност -
произведение на недодяланост зловеща...
Идва ми, когато е пред мен
да я отместя нейде там - отсреща!
И тутакси ще се завърне - знам, ...

Слушайте ме, обувки, вие сте
мои танкове, мои локомотиви, искам
движение от вас в царството на
хомо сапиенса, имунната ви система,
кожа, език е с висок интелект, дръжте се ...

провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта
към геометрията"
Една невъзможна любов – вселена от копнежи,
съновидение на гений, висша геометрия,
необяснима, непонятна, луда, безнадеждна, ...

Преди да издъхнат в следи от сълзи,
последните прегърнати капки мечти
един разнежнен вятър пак ги шепти -
ранимо и крехко. Счупени сърца лепи.
Разпилява ветрила от листите празни. ...

Дочитам последните страници
от томовете със спомени,
лягаш на възглавницата до мен
като в чисто нов кадър.
На забавен каданс минава нощта, ...

Когато обичаш силно
без думи излишни, без свян и без страх,
без граници и предели,
без сълзи, а само със смях,
си мислиш нима е реалност, ...

Здравей, Любов! Толкова чиста и клиширана, стара, архаична и необуздана. С аромат на ванилия и с дъх на цветя. С мирис на вино, червено ароматно и пенливо. Но къде си, Любов? Толкова дълго те търся и толкова трудно те намирам. Намирам те в очите на един човек, но не знам там ли си, или отново си пло ...

Той отби, изгаси колата и се загледа в нея. Мълчеше. А тя трепереше на седалката до него. После я сграбчи, започна да я целува като обезумял, сваляйки дрехите ѝ. Издърпа я върху себе си, за да може да я усеща с всяка част на тялото си, загледа очите ѝ отблизо, за да успее да бъде повече от всякога в ...

Някой седи на пейката с наведена глава,
друг върви, свел поглед в земята.
И така забързано се разминават,
без желание да се познават.
Пред очите си имат решетка, ...