И като лудите ще си говориш сам
всяка вечер пред скучния екран.
С чаша във ръка ще давиш срам
през живота, някога живян.
Но не ще удавиш този срам, ...

Нали не плачеш, Зайче хищно,
Сърничке на петна пантерени,
Птиче в клопка на писана хитра -
а и самата Тя.
Бисери отрони в пусто време, ...

Уроци по сценично майсторство
Антракт
......................................................................
Ще сгрееш ли вода за да направиш чай
за думите, които ни събират и разделят? ...

Какво да направя, че двама сте всъщност
в сърцето ми някак побрани....
Въртя се във луда, тревожна окръжност,
населена с всякакви драми....
Виновно се кая, след туй се заричам ...

Сутрин, когато тръгна за училище, вървя по бял килим. Като слизам по баира надолу, над мен валят малки, бели, блестящи, скъпоценни камъчета - снежинките. Около мен кръжат сиви птички и когато кацнат, оставят с крачетата си следи като стрелички и кръстчета. Небето е порцеланово бяло. Поляните са отру ...

Не знам дали ме гледаш
или просто си там.
Ходиш бавно и ме следваш,
хайде, ела насам.
Не зная аз дали докосваш мене ...

Не знае
лодката
покой.
Тя тръгва,
стига ...

Що е то? (из "Правилата опознай")
В студ и зной на пост е пак –
над колите все стърчи.
Денем ли е, или мрак,
светка с трите си очи. ...

Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...

Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...

ПЕСНИЧКА ЗА ЛЕКА НОЩ
На внучките ми, близначките Рая и Деница
“Однажды утром в морской дали под солнцем сверкнет алый парус.
Сияющая громада алых парусов белого корабля двинется,
рассекая волны, прямо к тебе.” ...

Нося сърце благородно
Нося сърце благородно
на покорство, свян и любов.
Слънце жарко ме грее,
колко чист е този небосвод! ...

Свободна, като падаща дъждовна капка,
безгрижна, гонена от нежни ветрове.
Пред тази твоя смелост свалям шапка,
но недостатъчни са тези мои редове.
Стотици листи ще ми костват да опиша ...

Ето ме гола и истинска,
ето ме без излишни слова!
Мога да бъда безмилостна,
мога и други неща.
Искаш страстта ми да вземеш ...

ОСТАВИ МЕ ТАКАВА
Не убивай детето във мен!
Остави ме такава,
с пламък в очите и с много мечти -
облачета лилави! ...

ИЗГАРЯЩА НЕЖНОСТ
Защо все се оглеждаш-
има ли хора край нас,
когато с теб се целувам
и искам да бъдем в захлас? ...

Танц в огъня
Кладеш ми огън на очакване
от синя нежност, с пламък на копнеж,
сънувам лятото с очи отворени,
когато вън е зимен скреж. ...

Денят ти днес не е красив,
а мрачен, задкулисен.
Денят ти днес е като стих
с мастило тъмно писан.
Като измисленик е той ...

14 Февруари
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън б ...

Чучулига в небето
лазурно се вдига
и оттам ми подвиква:
- Здравей, шушумига!
Аз запитах: ...

Последното танго в Париж...
Историята е позната,
не можеш да я промениш:
било към края на Войната
и окупиран бил Париж... ...

Когато зимата ни люта
загърне в мраз била и хижи
и мойте чувства недочути
в сумрак надолу се изнижат,
не ще остане нищо в мене... ...

Музика, текст и изпълнение: В. Димитров
Само ти можеш, знам
да докоснеш моята душа.
Като прах, разпилян
събери парчетата с ръка ...

Приятелю, и тази нощ си сам,
а покрай теб пируват много хора…
Но ти покани тази самота
и сам реши, че с нея ще говориш.
Май чужд ти стана вече този свят. ...

Четвърта част
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...

Оцеляхме отново. След поредния глупав дуел.
След една камара разпилени и къси мълчания.
Всеки сляпо си вярваше и усърдно се беше заел
да превърне очите на другия в нямо страдание.
Всеки правеше списъци с куп непризнати вини, ...

С гръб към Неизвестното
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...