Предсловие
Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Греш ...

Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц. ...

Книгите са светли тайни.
Те ни мамят упорито
с тях по друмища незнайни
да достигнем до звездите.
Книгите са древни ракли ...

Аз тръгнах, тръгна си и ти,
но споменът е слънце, всяка нощ гори.
Аз тръгнах, нима тръгваш и ти?
Денят ръцете ни държи .
Слънце, нима не помниш, бяхме само аз и ти. ...

И ето те отново на седмото небе,
отново има щастие в твоето сърце.
Сладки тръпки има отново в твоята душа
и аз ще призная, че радва ме това.
Не проливай ти за мен сълзи, но ...

Инкрустирам с целувки твоето тяло.
В тъмното ти да засияеш, заблестиш.
Време е да се слеем отново изцяло.
Чувства да събудиш, а не да заспиш!
Изпадаме в такъв транс ненагледен, ...

Не искам светът да загива,
аз още имам какво да му дам.
Не искам човек да умира,
пък било то сляп или ням.
Не искам светът да загива, ...

Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...

Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...

Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...

Да нямах очи бих желала аз сега,
да те гледам с нея хванати за ръка,
сякаш сто игли забиват се в тях
и кървави сълзи лицето ми обливат!
Да не можех да чувам бих желала аз сега, ...

Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...

Сутрин ставам, леглото оправям
и дорде кафенцето си пийвам,
задачите за деня в ума си аз разлиствам,
една по една - чистене, готвене, пране,
без никакво разнообразие. ...

Какво ми остава – да гушна Морфей,
пък той ако нищо не свърши,
изправям се рязко и ставам злодей
с бутилка в тютюневи пръсти.
След “двеста” съм вече готов за пират – ...

На босилек ми мирише -
вдъхновено-еротично.
Мисля ода да напиша,
по махленски еротична:
Пуетес и пуетеса, ...

Б Е З Г Р И М
През май родих се. На брега на Тунджа.
Съвсем не съм типичният телец,
но свободата за бика е нужна.
Троша окови с песен на звънец. ...

Легло от клони на къпина
От теб, любими, докосната едва,
потрепвам, както от вятъра вода.
Щом знам, че съм за теб една,
чуй какво сърцето ми призна. ...

Performance: Marina Kiskinova
Music: Minko Lambov
Lyric: Marina Kiskinova
Beatbox & Rap: Nencho Balabanov

Във времето на мрачна бездуховност
покълват нови семена,
сред всеобземащата неграмотност
прониква бледа светлина.
„Наивници” невежеството борят – ...

Душата, тънка струна!
Чувствителна, любопитна като на дете!
Очите въглени - изгарят!
Редят се минало и векове!
Земята - майчица, Поклон! ...

и не ми стана ясно
колко точно ме харесваш
малко много или хич
почти не ме устройва
а може би не съм ти безразлична ...

Страх ме е от самотата.
Страх ме е от тъмното... сама.
Страх ме е от празнотата...
можеш ли да дойдеш до мен?
Не искам аз от тебе много, ...

На главната алея той е крал,
каквото и да казват хората.
Наметнат с вехт, протрит парцал,
той пее песни за историята,
за щастието, за красотата, ...

Годините неусетно минават,
няма за тях нийде прегради,
а спомените ясни остават,
сякаш още ние сме млади.
Вчера ли бяхме ний ученици ...

Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...

Сияйно чиста - в цвят бял,
ще изгрееш като слънцето ти.
А аз ще видя деня цял
на неземните ти душевни красоти.
А след това нощ ще настане. ...

Мераци
Застанали сме двама срещу нея.
Лалю тайно я поглежда и се хили.
Да я докопам и аз така копнея,
но как да се издам, о, Боже мили! ...

Той криле не поиска – душата му дива не може
във съня си дори да лети... Но ръцете му груби
като гълъби пърхат по нейното рамо. И – Боже! -
само как я целува, и как я прегръща, и люби...
Но си тръгна внезапно. Затвори вратата и толкоз. ...

Отключи жегата мерака ми за бира,
в картофки пържени се замечтах,
а сервитьорката гърдите си сервира
и как бакшиш ù дадох - не разбрах...
Поръчвах, после си платих с усмивка, ...

За Приятелите...
За Приятелите всичко аз ще дам,
да ги виждам винаги щастливи.
В труден миг ръка ще им подам -
не очаквам нищо в замяна. ...

Ръцете ти ме докосват изгарящо
и заравяш пръсти в косите ми.
Кожата ми настръхва издаващо
и се уголемяват зениците ми.
Търсиш мълчаливо съгласие. ...

Картината ми на живота
Пред мен картината бе ясно очертана:
с наситени от радост ярки цветове,
и радостта ми беше като океана,
не ме смущаваха мъгли и дъждове ...

Искам да съм музика. И искам да съм звуци. Искам да се изкачвам и да се разпръсвам в края на небето. Искам да намеря този край. Искам да съм въздухът през нотите. И да не ме докосват маловажните неща. Искам да съм изпълнена с истини. Искам умът ми да ражда трели. Искам да управлявам сърцето си и да ...

НОЩЕН ЛОВ
Огромна алена луна над мене
дими зад облака и мътно свети,
като отверстие окървавено
на слепоочието на небето. ...

Къде съм аз
Говоря с цялата вселена
и колко много искам да ме чуй!
Къде съм аз - прашинка лека,
а природата гигант велик. ...

Ела с течащи в дланите коси,
от кожата пусни уханието си.
С усмивката прати ми твоите устни,
жадуващи да бъдат вечно вкусни.
Обятия политащи да търсят сила. ...

Казват, любовта е сляпа,
казват, любовта не умира,
казват, любовта е силна...
казват - казвам си и аз...
но очите ти, ...