Брегът на синята река.
Селцето китно, сред лъките.
Момче куцукащо едва
провира се между върбите.
Загледа ли отсрещен бряг, ...

Душата ми превърна се в рана,
разцъфтя като алено цвете в нощта,
болка стаена прикривам засмяна,
защото всички желаят да чуят смеха.
Не разбирах как човек изгражда си броня ...

---
Очите ти не са ми вече блюдо.
Почувствах в ласките ти близък край,
от който мислите ми, в бягство лудо
загърбват своя тих, измислен рай. ...

Ментово сияние с аромат на кафе
Приспивна мелодия на лунни сълзи
Трептящи сърца с чувствена пепел
Спомен забравен за звездните вечери
Ухание останало от чаена нежност ...

ГЕРГЬОВДЕН
Днеска е светъл ден, Гергьовден,
светъл ден, пролетен,
сърце ми в гърди се свило,
че тебе, Георги, те няма. ...

Разперих ръце, полетях...
Завъртях се, но паднах ранена.
Наказание днешно за вчерашен грях -
бях дръзка, и истинска бях, и сломена...
Прелитах над много сърца ...

Приятел
Ето пак е пролет. Усещаш вятъра, който изпълва душата ти с радост, показва ти един нов свят, една мечта - нещо различно. Ти виждаш всичко това, за което си мечтал. Изгревът на слънцето стопля хладната ти душа. Мислиш за красотата на природата, чиято хубост те омайва, но изпитваш една самота. ...

ДЕТСКИ ОЧИ
на Зара
Ако в зениците гнезди коварен мрак
и буря вещае враждебно небе,
от Фортуна не чакай щастливия знак, ...

По душа съм кипнала вълна,
раздираща без жал
всички корабни платна.
По душа съм скитащ вятър,
есенни дървета разсъблякъл. ...

*
Сливов цвят -
ще остане на клона,
докато не го погледнеш.

(Ще си запаля, прощавай - не го броя за порок.
Нека е вредно - остава ми малко до крайния срок)
Двеста и двайсет години скрита в черупка бях.
Чаках оттук да минеш, да ти поискам хляб.
Беше убийствена скука, задух и самота - ...

В гърдите ми пулсира топлина...
В гърдите ми пулсира топлина
на малко, пролетно момиче,
откъсна си от мене светлина,
откъсна ме - разнежено кокиче... ...

От страх не мога да заспя,
цяла нощ броя звездите.
Страх ме е, че на сутринта
пак пълни ще са ми очите.
От страх, че ще сънувам ...

Проявите на Смелостта
На бара в кръчма Смелостта
поредна водка бодна -
на спирта само близостта
я правеше свободна. ...

Ти беше тук...
а сега къде си?
Потъна във нощта,
викам името ти в мрака,
но чувам само тишина... ...

"Искам да те нарисувам,
дълбоко в себе си да скрия твоя образ,
да свети в тъмното, когато
далече бяга светлината..."
Рисувай ме, такава съм пред тебе, ...

Двама
Подай ръка и нека минем двама
по моста на съдбата отреден.
По пътя ни комедия и драма
се сменят бързо като нощ и ден. ...

Равносметка
На жената, която ме създаде като личност –
моя втора майка, верен приятел и духовен водач.
Повярвах си в обречената лудост -
сама с остена неведнъж се ръчках. ...

“”
- Уаф! Уаф! – обади се кучето.
- Пу! – заекът, треперещ, си плю в пазвата. – Триста зелки! Не ме плаши така, Джаф!
- Спокойно, зайо Байо. Само тренирам рефлексите ти.
* * * ...

Искам любов, която да нараства с всеки дъх,
любов, която да е огледало...
любов, която никога да не достигне връх
и видях, че в тебе се е разпиляла...!
Ти си моята причина да живея отново, ...

Безнадеждно
Защо се подиграваш на глупака,
в ирония дали ще види смисъл?
Търпение ти трябва и го чакай
да блесне пак с поредната си мисъл. ...

Има те, мой фантазиен свят,
вълшебник танцуващ си,
даряваш свои тайнства,
бряг търсиш примамен,
от път спираш пътник. ...

А МЕНЕ ПАК МЕ НЯМА
Празник е и всички пак са се събрали
край масата с пълни чаши във ръка –
баща ми, майка ми и сестра ми със децата
и за мен оставили са пак незаключена външната врата. ...

когато тялото ти чертае формите на луната по гърба ми
и тихите звуци на разбиващи се капки споделят тишината на стаята
времето забавя ход и е готово да спре
за да води любовта през долините
да показва самотни полета на скитници ...

Живея на 19-тия етаж на голям жилищен блок. Околните сгради са по-ниски. Ето защо си представям, че съм в облаците. И че държа онова зелено ковчеже с тайнствена закопчалка, която все се мъча да отворя. Да, ама без ключ.
Веднъж, не си спомням как точно се случи, ключалката щракна, и го отворих. Не си ...

НЕЗАВИСИМА
Нека всички хора
са наясно със това:
мен налегна ме умора -
толкоз труден е света! ...

СТИГА ТОЛКОВА
“Тъгата е усещане за вечност,
а радостта – усещане за миг”
Евстати БУРНАСКИ, “Откуп”
“Уморих се от светли премеждия.” ...

Задушаване
Не ми достига
аромат на детство,
на перуники и синчец…
И смях не ми достига. ...

Сам си.
Сам-самичък
във света.
А в теб -
препълнено. ...

УТРЕ
Ноща едва сега започва,
а аз искам да е утро!
Искам днес да се
превърне във вчера! ...