Попитаха ме, какво е нощта?
А аз им се изсмях.
Те ми се разсърдиха,
все едно е грях.
Бързо се нацупиха, ...

Въздухът отдавна е преситен
с разстояния непроходими.
Липсваш ми така, че търся свише
доказателства за обратимост.
Никнат думи и растат в сърцето, ...

Душата ми
е татуирана
като за празник,
за защита,
за да диша. ...

Аз знам - ще ми се случи Ада,
защото като грешница живях,
но всеки път, когато падах,
аз ставах и отново оцелях.
Аз знам - обичам до полуда ...

Не се завързах - луд за връзване - за пръстен.
Духът ми в клетка и калъп не се побира.
Във друго време съм се раждал и некръстен,
не се научих да се кланям на кумири.
Не се закичих елегантно с чужда слава. ...

Мразя те, но те обичам,
прелива в мене любовта.
Твойто име все изричам,
написано е в моята душа.
Мразя те, но те обичам, ...

Не ме привличат кухи пирамиди,
под чийто връх стотици да се питат
дали под този камък незавиден
се крие всъщност древна Нефертити.
На кръговете – символ на безкрайност – ...

Старата хижа
Ще дойде пролетта и пак
ще се стопят отново ледовете.
Хижата, като напуснат стар бивак,
оживява винаги - но само лете. ...

Безцветни улици и къщи,
блокове и мостове,
паркове,
градини.
Вървя по улиците прашни ...

Честен ли е тоз живот,
кат постоянно лее тежкий си хомот.
С какво заслужихме всички тия мъки и страдания,
къде сгрешихме толкоз много, че удря ни тъй силно и праща ни в тягостни ридания?
Пукна пролет, и вместо нов живот да потече, ...

Липса на надежда
Животът ми изцяло пълен е с тревога,
защо ли ми се случва това, за бога?
На таз трудна земя съм скитник ази,
всеки ме с крака силно погази. ...

България
Планината се издига на високо,
поглед в небето устремила.
Реката е прохладна и дълбока,
речен животински свят е приютила. ...

Нали съм малоумен, ума ми не побира
как се пренесе Троя у сайта на баира.
По бойните полета насочват се мортири
и на език книжовен се вдигат яко гири.
Писатели, поети косите си “фризират”, ...

Агресивна съм...
и имам комплекси...
Без контакти съм...
нямам обща култура...
Възпитание нямам... ...

Свърши житейският път на господин Мъ и се въздигна той на небесата. Пребиваването му на Земята беше преминало достатъчно спокойно, без някакви особени премеждия, уредено от материална гледна точка. Уредено, защото Мъ беше чиновник, изучил през кариерата си всички тънкости на професията и дори си има ...

Всеки да си сърба надробеното.
Всеки да си ляга на постланото.
Сам си те налях във вените
и си пожелах да си ми рана.
Сам се хвърлих аз във този огън. ...

Невидим и нечакан се промъква мракът -
за самотата някъде протяжно пее...
В мен стъклени реки надежди чакат...
но с Нищото навярно ще се слеят.
Невидим и нечакан е страхът прозрачен – ...

Сенки от миналото нахлуват в мислите като неканен гост.
Изгряват като най-далечните и тъмни звезди на небето,
носейки със себе си призраци от миналото.
Призраци бледни и мрачни, които разтърсват душата.
Сенки от миналото изплуват като непознати създания от морето. ...

Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...

Здравейте, приятели добри!
С пролетно настроение се заредете,
та зимата да прогоним надалече.
Сърцата с положителна енергия заредете
и душите си пречистете, ...

Умори се да бъдеш до мене,
умори се от мойте сълзи,
но сълзите ми, те са от тебе,
от премълчани истини,
от изречени много лъжи. ...

__
---

Ако не беше 68-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!
*
Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…
И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!
* ...

Аз имам любовта на хората
и щедро съм я получавала.
Тя е вълшебно слънце,
огряващо
и вкус на медна пита ...

Ч И Ч О П Е Й
На клонче неразцъфнало в душата
е кацнал този странен чичопей.
Храна не иска, не е на заплата,
а как безгрижно птиченцето пей. ...

“Душата е облечена единствено в тяло,
а голотата ù е по-възбуждаща и от
голотата на тялото.
Остане ли гола: това е любов…”
Стефан Кръстев ...

Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник ...

Разтварям се във въздуха вечерен.
Вятърът навсякъде ме разпилява.
Във всяка капчица намерен,
дъждът от мене завалява.
Листата със наслада ме изпиват. ...

Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си и съм изхвърлила ключа.
Защо ...

Те кацат някъде по клоните
и под високите стрехи,
накокошинени от спомени
за летни дъхави лехи.
Сега е зима и е бяло. ...

Лек за стрес
Забрани, забрани, забрани!
Закони, лимити, вета!
Аман от заплахи, закани,
акцизи, патенти, мита! ...

С опънати нерви до скъсване
и с тежка от грижи глава,
със мисли, подути до пръсване,
за ден, за минута, за два...
Завърта ни вихрено времето, ...

> Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.
Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръч ...