Питай онзи млад мъж.
Казват "за него се дръж".
Питай как виното се лее,
как волно човек да пее.
Питай за небето и звездите, ...

Слизаше бавно.
Кракът ти стъпваше кротко
и нежно стопяваше всяко стъпало.
Говореше тихо.
Гласът ти звучеше дълбоко, ...

Говоря ти,
а за мен си глуха.
Слушам те,
а за мен си няма.
Радвам се, ...

Беше поляна, не като другите.
Цялата в синьо. Защо ли се чудите?
И Незабравка - красива девойка,
със изящество в нейната стойка.
Цвете нежно и много ранимо ...

CABO DAS TORMENTAS*
Връхлита палубата океанът –
вода и ярост, дива стръв и мощ,
по устните на щорма
– бяла пяна, ...

Две сърца - една душа.
Две съдби - една мечта.
Две сълзи - една тъга.
Две искри - една звезда.
Истина, лъжа, ...

Разхождах се по улицата бавно,
загледана във скъпите витрини,
отражение премина плавно,
видях дете да носи мандарини.
От другата срана на тротоара ...

Всеки ден се сблъскваме с хора.

Самота
Как да спра таз болка на сърцето?
Как да забравя болката от острието?
Душата ми за теб изгаря,
не мога да те аз забравя. ...

Смъртта на Брака
Златният дворец на върха на Олимп блестеше както никога досега. Тази вечер щяха да се съберат всички богове, за да отпразнуват поредната победа. Но тази нощ щеше да се случи нещо, което щеше да промени света на боговете и на хората. Великите мойри и днес предяха поредната нишка на Ж ...

Събудих се с непреодолимото желание да създам нещо. Нещо хубаво. Нещо със смисъл.
Незнайно как се надигнах от скърцащото си легло. Виеше ми се свят, вероятно заради ниския хемоглобин. Май наистина снощи трябваше да пия онова гадно хапче… Но желанието, ах, това желание.
Направих си кафе - силно и аро ...

Ще докосна залеза с твоите топли ръце
и ще отпия любовната сладост.
Докосвайки аз твойто сърце,
ще се изгубя в неземната радост.
Ще докосна твоите бързи нозе, ...

За две минути те изхвърлих от живота си.
За две минути спря да ме боли.
За две минути имах свободата си.
И силата да преживея, че с мен не си.
Обърнах гръб на любовта за две минути. ...

Светкавицата проблесна в очите ù,
но тя не ги затвори.
Искаше да покаже колко е силна,
колко може да понесе.
Удар след удар. ...

Времето отлита... Никой и не пита
нужна ли е още точната стрелка:
както си вървеше – леко, шеговито –
стенният часовник цъкна и... се спря!
Уморил се беше вечно в кръг да бърза: ...

ГОСПОЖИЦЕ ВОЙНА
(броеница от объркани поговорки)
Гладна мечка заигра хоро,
конете паднаха в реката.
Не всяко зло е за добро, ...

Ако туй е китна пролет,
здраве му кажи...
По небето облаци се гонят
и по цял ден си вали.
А пък разни синоптички ...

Сама съм. Опитвам да излея мъката в слова и пиша нещо върху белия лист, но не става... Раната ме изгаря и болката - прорязва дълбоко в гърдите, оставяйки синина от ударите по сърцето...
Какво се е случило? Не знам, наистина! Вярно ли е всичко, което снощи чух??? Илюзия ли бяха животът ми и вярата ми ...

Живее в огледалото един глупак.
Кога и как е влязъл там –
не знам,
ала когато да погледна –
все е там. ...

Безпътен и задъхан кръговрат
ни прави мълчаливи съзаклятници…
Светът живее между Рай и Ад,
разкъсал всички делници и празници
на хиляди парченца самота… ...

Авторът винаги има право
(13)
Драго мустака
„Мила Мария,
Виждам, че и ти си станала рано тази сутрин, макар, че е събота. Дори мейл си успяла да изпратиш! И аз всеки делничен ден се заричам, че дойде ли почивен, ще се излежавам, а след това още в тъмно съм в кухнята до тостера и кафеварката! ...

Напираха пролетните сокове… Същински необяздени жребци – буйни, с лъскав косъм и горящи очи, те вливаха силата си в де що застигнат по своя път. Завчас раззелениха Боженските дворове и ги накичиха с пъстри цветя. Пчелите това и чакаха – зажужаха над тях, а ароматът на плодовитост беше толкова омайва ...

Тази нощ те отрекох до болка,
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира, ...

Есенните цветя
Деца прекрасни на Земята,
последна радост за очите
преди със Есенният Вятър
да плъзнат тягостни мъглите... ...