Светът, който ние познаваме, винаги е бил съпътстван от позитивизъм и негативизъм.
Този дуализъм давал ясна представа за характера на отделните личности и по-специално на Аза. И досега си остава антиномия. Хората не могат да определят и постоянно си противоречат за действията на определен вид хора, ...
ДОБРО И ЗЛО - ВЕЧНА БОРБА
Кое е добро и кое е зло? Човечеството е създало свои ценности за добро и зло през вековете. За християните доброто е, ако спазваш десетте божи заповеди. Оказва се обаче, че това не е достатъчно. Ако те хванат да работиш с фалшив паспорт в развитите икономически страни, със ...
Отдавна търся някой като теб,
с когото да почувствам, че ме има.
Да бъде глух за другите. Слепец,
прочел в очите ми сюжет по Спилбърг...
Да ме повика в ден обикновен ...
Един ден няма да ни има, поотделно ще сме може би... Всеки сам от своя път ще взима това, което съдбата ще му отреди! Един ден много ще сме тъжни за всичко тъй красиво между нас! И пак може би ще сме си нужни, но едва ли ще си дадем отново шанс! Един ден ново утро ще настане и сърцето вече няма да б ...
Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
в морето на забравата отнесох
това, което в миналото бях.
Повярвах на въздушни обещания, химери, ...
Гледам хубав филм за отминало време и си мисля: животът не е нещо извън нас. Изглежда много явен извод, нали? Дори какъв извод?! Въпреки че несъмнено сме наясно с това, често имаме усещането и правим нестихващи опити да се убедим, че не е точно така. Признайте, не сте ли си помисляли, че животът ви ...
Вятърът играе си със снежната вихрушка,
небето рони сълзи по заледената земя.
Вкочанените дървета с ледени висулки
привеждат се от болка, студ и самота.
Така е и в сърцето ми сега, студено, ...
Валентин Кангалов
Отново в спомените си заровен,
сред майски рози, усетих твоя полъх,
как нежно шепнеше - не си виновен,
не съм и аз виновна... поех си дъх... ...
Измежду тихите стонове на утринния дъжд
се събудих изтръпнала, прималяла
със спомените от съня ми с онзи мъж,
за когото никога не бях и мечтала...
Дъждът се сипеше и валеше, ...
Тунелът на живота ми е крив и влажен,
завива в грешните посоки всеки път.
Дори съдбата на онзи плъх гаражен
си струва да харижа тази моя плът.
Разядена е вече от безчувствените мисли ...
Има толкова много неща, останали в мен от
Нищото, а в действителност,
когато гледам на нещата - виждам
Твоите очи.
Предварително отписан съм от всички. ...
Само ако знаеше!!!
И всичко е разбъркано в главата ми -
ред няма… и чувства препускат - като птица в клетка са били -
сами, измъчени и бледи, но сега птицата във облаци лети…
По теб изтлява… няма да се приземи!!! ...
Ти спомняш ли си първите ни срещи -
безшумни, плахи, но и като вик?
Вик, който тихомълком ни пронизва
и дните ни превръща във единствен миг.
А спомняш ли си думите омайни, ...
Все сънувам, че спасявам светове.
Цял живот насън се боря.
Все сънувам, че месия съм -
една надежда за милиони.
Все сънувам справедливост, дух непокорен. ...
Приятелите с тебе ще са винаги,
когато си добре, или не си.
Когато паднеш… ръка ще ти протегнат,
ще те измъкнат и от блатото дори.
Когато виното горчиво е, ще го изпият ...
Дядо ми Глимур на степен пета
(Фантасмагорична измишльотина)
Преди време, ехее, не помня га беше, се рових в къщните мазета
и беше гъст сумрак, че не бях дръпнал пустите пердета!
Напипвам нещо странно, като хулигански бокс, хм? ...
Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето о ...
Един поглед може да преобърне живота ти,
да разбие сърцето ти или да го окрили,
да те превземе с носталгични спомени,
да разруши, или да съживи твойте мечти...
Един поглед... само за един миг, ...
Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...
Самотни, сиротни душите се реят,
бродят и търсят в света натъжени,
но копнеят и знаят, че ще намерят,
ще се вричат в мечти нереални и смели.
Тогава в сумрака нещо проблясва, ...