Спомен отминал с дъх на горчиво,
отмаляват краката в мрежи несигурност.
Душата трепери, нестихващи думи
подреждат се в празни редици заучени.
Слънце опитва да стопли ръцете ми, ...

Ненавиждам разделите...
всяка дума за сбогом...
на сърцето измените...
след довчерашен огън.
Не понасям предателства... ...

Хайде, Любов, с теб да хвърляме зарове,
цяла нощ да играем на вмирисан пиратски барбут,
и да видим коя от нас ще се вихри до края
върху тази жарава, в сърцето на буре с барут.
Хайде, Любов, проиграй си живота набързо, ...

Свят!
На облаци и сенки.
Свят живот!
Твой, мой, нечий.
Сърце! ...

Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ...

Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме ...

Аз не искам любовни остатъци,
нито думи за вярност и вечност.
И не искам трохичките-залъци
да захранват душата ми с бедност.
Искам просто да видя във погледа ...

Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...

„Малка култура”
След кратък разговор с Виена, рано сутринта,
и размисъл, за нея, вчера вечерта,
реших да се разходя аз по клавиатурата
и да си кажа всичко за културата. ...

Есен
Плачеше на мойто рамо
пожълтяла Eсента,
питаше: - Кажи ми само
със какво е Пролетта ...

НЯМА ВЕЧ ОКОВИ
Няма веч окови –
има дълги ланци,
слушам чалга – нови
и кючек за танци… ...

Спомням си, че някога, някъде - за теб плаках,
после от нищото вятърът довя тъга,
по безконечен бряг тогава аз вървях,
търсих следа, отдавна от вълна отмита,
и нищо в нищото от тишината замълча. ...

http://dancing-stars.start.bg/play.php?lid=389497&tv=yt
... и се уча, обула високи токове,
на сляпо най-страстния танц.
Пообърквам ги още стъпките,
то е, че подът блести, като гланц. ...

Нежен блус
Искам в този танц да бъда с тебе,
очите ми да носят светлина.
В такта нежно ти да ме прегърнеш,
да чувствам тръпката на твоята ръка. ...

Под дървото ти стоеше,
с едничка роза в ръка,
на тебе тайно тя шептеше,
за мен и моята тъга.
Аз отново ще се върна ...

Изхвърлено водорасло на петна.
Умряла риба без глава,
медуза чистач без пипала
и празен рапан без мекотело
намери детето с шапка на слънца ...

Дълго беше това неумиране
върху резкия полет на пулса ти.
Дълго беше... Почти го разбирам.
И почти се научих да търся
точно там. Точно в плитката пауза ...

Дъждът се стича по полуголото ми тяло.
Капчиците се вливат в моята душа...
По устните ми черешови се впиват,
желаещи от твоите да опитат.
Роклята ефирна очерта извивките ми нежни. ...

Зрънце любов
Усмихвам се тъжно, не зная защо.
С косите ми вятър немирен играе.
Аз търся отчаяно зрънце любов,
но как да намеря? Никой не знае. ...

Ние всички редим рими
и разливаме чувства в листата...
На редовете белезникаво сиви
рисуваме шарения свят на душата!
Разказваме любовни неволи ...

На момичето, което върна усмивката ми!
Гледам очите ти и виждам в тях целия свят.
Виждам в тях и душите ни, наполовина
потънали в мрак.
И пак светлина виждам, въпреки лошото време. ...

Шум на токчета разкъса тишината.
След него трясък на врата.
Една от плочките - разместена и стара,
изпръска с кал красивите крака;
дъждът се сипеше и светеше във жълто, ...

Стъпки в утринта
(Догадките на пясъчния Шерлок Холмс )
Тихо утро – ранен лек повей.
Съсък морски във ухото нежно щипе.
Звук шиптящ от пясъка се сипе, ...

ЛЮБОВ ЛИ КАЗА?
Любов ли каза?
Любовта... е дума...
Що за приумица
ти хрумна? ...

Когато бъдещето ни отмие
от чèлото на този свят свиреп.
Аз обещавам да те преоткрия
и отново да се преродя във теб!
Единствено така ще съумея ...

Натежа ми животът с годините.
Бе коварна съдбата и с мен -
по-студени ми станаха зимите,
хладно ми е и в летния ден.
Все по-често самичък оставам, ...

Хавайски бряг, безбрежна синева...
Не можеш да останеш равнодушен...
Оранжев залез, сбъдната мечта,
вълшебно е, когато си безумно влюбен!
С очи улавяме мига... ...

В църквата, прашен, стоя пред Иконата.
Тихо си тръгвам. Хич не ме спирайте...
Есенно слънце деня ми подгонва
и само пред Господ утеха намирам...
Грешен съм, Боже - това е цената! ...

Малкият принц
В пясъка следите са безбройно всякакви,
с малко оцелели замъци до ръба на брега.
Там малък принц при полусрутена крепост,
стоически дочаква и последващата вълна! ...

Сега си ми нужен
Сега си ми нужен! В студената утрин
да стоплиш постеля със ласка в просъница,
с котешка нежност ръце да прокараш
по всяка извивка на моята дрямка. ...

Да бях ранима,
от онези кротките, смирени,
с затворени очи,
да бях, но не съм...
Да бях търпяща, ...

22. Богдана и Драгомир
След отлагането на делото, Богдана се срещна отново с Главния прокурор и депозира оставката си. Учуден, Главният я прие, без да задава въпроси и без коментари. Той познаваше прекрасно Богдана Захова, тя не беше лекомислен човек. За да постъпи така, тя явно имаше много сериозни ...

В кръчмата беше горещо и задушно. Цигареният дим се стелеше на гъсти облаци над главите, но мъжете не го забелязваха. С всеки изминал час и с всяка изпита чашка градусът на веселието се покачваше. Понесоха се и по-пиперливи приказки - напрежението, трупано през цялата напрегната работна седмица, тря ...

http://idi.bg/gallery/users/97/blogs/430/Image/0e69880ccf50cdaaaba89d6b75008694.
jpg
Там, където нощем се къпят звездите,
тайно отивам.
Вятърът бавно приспива тревите - ...

Измокрена до кости от дъжда на чувствата,
душата си прикрих...
... и сложих я на сухо.