Желая те.....
Властвай над мен и сетивата ми.
Не! Не искам да ме любиш нежно,
а обладай ме грешно и горещо.
Разкъсай душата ми ...

И днес аз не се страхувам да обичам,
с нежни имена да те наричам
и клетви любовни да изричам.
Не се страхувам да изживея с теб това,
заради което съдбата ни събра. ...

В нас надежда имаше,
надежда и любов в едно,
надежда и мечта в едно,
любов за двама бе то.
Надеждата ти вдъхва сила, ...

15 май 2007 г.
"Бай Ганю" на сцената
на Пловдивския театър
Консервата.
Гледа вече почти сто години ...

Мога ли живота да живея,
като те няма и вече си далеч?
Лесно ли е да те преживея,
заслужава ли си нещастието веч?
До вчера за тебе всичко бях, ...

Кой ти даде право
мойто сърце, мъжко и кораво,
да размекнеш като кал
и да го оставиш ти без жал?
Думи, приказки лъжливи. ...

УТРИННА МОЛИТВА
Всяка сутрин, щом отворя очи,
от изток зората причаквам.
Слънце да пръсне сияйни лъчи.
От теб, мили, обич очаквам. ...

Сънуваните капки изтриват тебеширения кръг
на затворения в нас Млечен път -
Ти си мляко...
Аз съм път...
и Lunabaktericum за закваска.

Наоколо всичко е бяло, невинно,
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък ...

Слънчев лъч
през прозореца надникна
и в очите ми се спря.
С усмивка благодарна го прегърнах -
знам, че целунал те е ...

Не чакам писмо от умрелия.
Но и от живия вече не чакам.
Към мене писмата спрели са.
И не са се изгубили някъде.
Просто няма кой да ги праща. ...

Родени сме да вземем изпит
в безсмъртието на мига
и от затвор - пак във затвори
минаваме, със правила...
Воювайки за свободата, ...

Две създания красиви
Те са две създания красиви!
Две невинни, мънички души,
палави, игриви, смели,
две съвсем различни са съдби. ...

Чу се вик в нощта
и излезе тя на балкона.
Там отдолу го видя,
с червена роза в ръка.
Тя го попита какво прави ...

Прегърни ме...
... защото имам нужда
от мъжка ласка и от нечия любов.
Искам желана да съм...
... да съм чужда, ...

Излезеш ли от мен – ще опустея.
Излезеш ли от мен – ще те изгубя!
Не знам дали отново ще посмея
да те сменя и друга тъй да любя...
Бъди във мен – недей да си отиваш. ...

* * *
В дома ми – стари календари,
картини,
снимки
и бележки... ...

Убиец на души!
Съжалявам, че ти подарих стиха си.
Съжалявам, че ти подарих ума си.
Отново бях нечута
и неразбрана. ...

Сред студения здрач се ражда зората лениво,
в тишината на утрото сякаш е свършил света,
мъглата прегръща прозорците нежно и диво,
във всемира сме с тебе сами, сами в утринта.
И усещам как силно сега ме притискаш към себе си ...

Както младо вино, което в чашите кипи…
така по теб сърцето ми лудо тупти…
Както в нощта, когато за пръв път от устните ти сладост аз отпих,
така опиянена и до днес, аз ти посвещавам този стих.
Бяхме в рая - бяхме и в ада...! ...

Не искам децата ми да са войници.
Не искам да усещат вкуса на битките.
Не искам да носят оръжие
и да го използват.
Не искам да са сред наранени приятели ...

И тази глътка ще преглътна,
макар че много ми горчи,
навярно има за какво съдбата
таз чаша с горчилка да ми поднесе.
А как смърди ...

джаз
лепкав джаз
пращи
в такт с камината
аз до теб ...

Ще те целуна. Обещавам ти.
При пълнолуние. Направо в спалнята.
Ще се събудиш. Без да си заспала.
Ще бъде чудно. Ласкаво. И бяло.
По дърветата звезди ще пеят, ...

РАЗПРОДАЖБА
За искрените думи има глоба,
лъжи и хули днес са с намаление.
На безценица продават даже злоба
с бонус: ресто - пръст на обвинение. ...

Докосни ме така,
че любовна балада в мен да звучи...
Нежна, красива.
Млада жена искам да виждам в твойте очи
и много щастлива. ...

Губя те. На капки. До пресъхване.
Стичаш се обратно във системата.
Вените ми викат до задъхване,
че кръвта отдавна им е бреме.
Казаха, че щял да си различен и ...

Различните деца ... така понякога
пресичат магистралата на дните ни -
без вдигната ръка, без отражатели
и в челен сблъсък драскат по душите ни.
Светът им е прикътан като в орехче, ...

НЕКА ДА РАБОТЯТ
Работете герои на труда и шампиони
за яки цици, устни и фалоси от силикони…
Работете вие - мъже, жени, трудов народ,
за човешкото щастие на държавния октопод… ...

Понякога те искам, а мълча
и думите събудени приспивам,
облечена в очите ти вървя
към спомени, където те намирам.
Докосвам те за кратко, после пак ...

Дали ми вярваш?
Дали ми вярваш, че мога
пред целия сват да изкрещя,
че ти си човекът, когото обичам
както никой никога до сега! ...

Още вечерта в селото се разнесе слух, че някакъв американец е купил имота на Дона Трибалката – къща на повече от сто и петдесет години с изоставен двор, потънал в диви лози и буренаци. Това, че англичаните нямат акъл за пет пари, местните вече го знаеха. Те по никакъв начин не можеха да си обяснят щ ...