Избирам да съм вярна на морето,
във него да се сгушвам вместо в плът,
избирам утро с парещи солени устни,
които да ме будят всеки път.
Избирам да живея с бриз и слънце, ...

(между Вторници от миналия век...)
На звездите ли беше написано,
или просто се казва съдба?
Но сърцето с любов е орисано,
чака своята сродна душа! ...

Ако някога деня ти засенчи неустоимо красива тъга,
спомни си, че някъде аз през усмивка тъгувам за тебе,
ако в съня ти пропукан парфюмът ми смугъл вие снага,
знай, че сънувам те тъй реален точно по същото време.
Ако в самотната нощ се любиш с цигарен и ням силует ...

Лекува рани времето...
Но мислиш ли...?
Сърцето, крехкото,
успява ли да излекува?
На лудост трепетна - ...

КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ
Ето, бурята връхлита –
някой мръднал сателита…
Ах, тресе се и земята –
тръбен звук от пещерата… ...

Потънал в поглед необятен,
вълни заливат моя бряг.
Отронен стон и дъх брокатен
препускат във среднощен бяг.
Телата палещи се сливат, ...

Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...

Куплет по куплет, стиховете си редя,
разнася се уханието им на длъж и шир.
Не пиша за конкурси, а за любовта.
В света само тя носи спасение и мир.
Нали ме знаеш, казвам се ноември, ...

Колко дни и нощи да те чакам?
Колко още да остана сам?
Колко още сълзи да изплача?
Колко още песни да ти дам?
Колко още мъка да запаля ...

Приказка за Щастието
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...

Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама, ...

Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.
Кръста нося от Света Марина, ...

Умът ми като в паяжина е вплетен
в идеи, мисли, чакащи мига,
във който ще ги пея, като песен,
и ще са моята сбъдната мечта.
Не спя, творя - това ме прави жива, ...

Не съм пророк, за да вестя...
За нещо важно тъй съм неспокоен днес!
Не съм уредник, но греша ли?
Че ще вещая тъжна вест?
Сега пред труден избор съм изправен аз, ...

ИМПРЕСИЯ
Морето сърдито мърмори, мърмори...
И блъска вълните пенливи.
Вятърът палав в косите ни рови
и вдига поли похотливо. ...

Животът ми е като след природен катаклизъм.
Опустошен, отчаян, разпилян...
Боря се за правда с феминизъм.
Ход заучен, но не и оправдан.
Да бягам след прозрачно минало - ...

19. Делото
Следствието се водеше в новата сграда на улица “Развигор”. Криминалното досие на момчето беше доста обемисто. Крадец, обирджия, побойник, хулиган, квалификации, дадени през годините, за противообществените му деяния. Дете на улицата, като хиляди други цигански деца. Беше рецидивист, но до ...

Върни се мили пак при мен, животът ми без теб е тъжен всеки Божи ден.. Ела и пак ме прегърни.. обичам те! Със мене остани.. искам да се будя пак до твоето лице и пламъкът отново да изгрее в моето сърце.. С теб единствено съм щастлива, ти ме караш да се чувствам жива! Карах се и биех се със тебе всек ...

Днес на гости се отби
Днес на гости се отби
моя мила дружка.
Ведрост, слънце и дъга
мигом влязоха във къщи. ...

И когато най-боли
и разочарована си ти,
не накланяй ти глава,
а погледни към щастливите лица!
Това са хората, които те обичат ...

Пред вас заставам горда, не и млада,
разголвам си полекичка душата.
Какво очаквам - съд или награда,
или пък егото си да погаля?
Навярно никак не ми стиска ...

Ако не е любов, не знам какво е,
но силно във сърцето ми гори
и чувствам тази силната потребност
да гледам винаги във твоите очи.
Ако не е любов, не знам какво е, ...

Какво ли трябва да има в сърцето ми,
дали със съмнения пълно е то?
Дали със усмивки и нежни вълнения,
дали със бунтарство и много живот.
От всичко по малко, а някъде повече, ...

Помниш ли нашата Есен?
Сутрин върховете скрити в мъгла...
Аромат на гнили листа и на плесен
Обагрена в червено и жълто гора..
Дим се стели по земята. ...

Тази нощ пак бленувах морето
и в съня си отново те търсех.
Ала с изгрева, тук, под небето
есента ме погали със пръсти.
Сякаш искаше тъй да ми каже: ...

Заблестяха в златно листове отронени.
Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.
Изми улиците от летните ни спомени
и земята сякаш грейна изведнъж.
Дърветата облякоха новите одежди, ...

Поетично
Не спят поетите.
Подреждат думите във пъстра огърлица.
Не спят, а ето че преваля полунощ.
Тъй тихо е навън. ...

Ден след ден
в безцветност
е дъгата,
небосвод
сивооловен ...

По бърчинките, момне ле, все се катери
южното злато до синичко зрънце.
Джибри газя... Забравих вечерята...
Зад врата ми отива си слънцето.
Джибри газя, момне ле, до първи петли. ...

Като скитница незнайна, непозната,
пристъпи нощем светлия ми праг.
Очаквах те да влезеш през вратата,
но ти приседна в уличния зрак.
Стоеше, поглед към звездите взряла, ...

Приказно вълшебниче,
една усмивка ми дай и виж...
лъчезарния свят във очите ми,
с поглед мил целуни ме,
порови с пръсти в косите ми. ...

Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя - младото момиче доверчиво, ...

ОБЪРКАНИ МИСЛИ НА ОБЪРКАН ЧОВЕК В ОБЪРКАНА ДЪРЖАВА
Каръци сме, братя мои, и безкрайни неудачници. Откак сме се родили, та чак и до края ни ще отиде. Кой каквото и да стори – ние сме виновни. „Всеки народ – викат някои неуспели – си заслужава хомота.” Ами вие, питам се, от кой народ сте, че за вас ня ...

24.04.2011
ИСТИНСКИЯТ ТАТКО
Ха наздраве! Нека се запомни
кога на Нацията Татко
е бил един пълен ...