Имаме си ний козичка,
малка, нежна, със брадичка,
млекцето ù е много вкусно
и всички пием го задружно.
Ний се грижиме за нея, ...

Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...

Ако видиш пак
Ако видиш пак в очите ми сълзи,
недей прави се, че е просто блясък,
защото знаеш, че за тебе ме боли,
не е изтекъл и часовникът с пясък, ...

незримо изнизва се
времето,
изтича мигът
неусетно със светло изпълнен,
остава пак болката ...

(... момичетата плачат единствено...)
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи. ...

МОИТЕ НОЩИ
Моите нощи пак са безсънни,
но не от мъка и самота.
Моите нощи сега са пълни
със творчество и красота. ...

Любов, така си ми отвън
и тъй не искам да те пускам
да влезеш в моето сърце,
което трудничко пропуска.
Така самотно ми е днес, ...

17. “Call girl”
Почти всяка вечер Нели Радомирска танцуваше в бар “Астория” и всяка вечер я изпращаха с бурни аплодисменти. Предложенията за срещи валяха като пролетен дъжд, не липсваха и подаръци, някои от които бяха изключително скъпи. Едни приемаше, други връщаше. Обикновено отказваше да приеме б ...

Труден избор
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...

* * *
Твоят свят е и мой.
И те пускам в света си.
Неочакван завой
прах в света ни разпръсна. ...

На перона съм на есенната гара,
изпращам вече заминаващ влак,
във него отпътува любовта ми стара,
едва ли ще я видя пак...
Повдигам бавно натежали клепки, ...

... в песните ми ненаписани,
в мига, докрай неизживян,
във взаимността, орисана
да бъде мой пореден блян,
в сънищата ми несбъднати ...

Горчи след кратките приятели
и от предателства боли.
Опърлена - не може да лети душата
и търси в тъмното следи.
Препъва се, залита, но не пада ...

Аз от ада ще изплувам
с бюлетината една.
Имам право да гласувам
за големите лайна.
Демокрация в готовност. ...

Когато си тръгвам, ще стихна мъчните чувства,
на спомените ще сподавя гласа,
тихичко на снимките ще подшушна,
че гледам им вече гърба.

Наричам го вълна! Вълна, поглъщаща бреговете, смразяващо студена, мигновена.
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки р ...

НЕБЕСНА РОСА
Небесна роса –
океан от светлина…
Капчица вода –
цветна дъга… ...

Две колби с еликсир пред тебе има -
коя ще избереш ти ми кажи:
от едната, ако отпиеш - в мене ще се влюбиш,
от другата като замаяна ще бъдеш.
Твоята любов на мене ми е нужна, ...

6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...

9.09.2011, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР
Лев Александрович Пономарьов е известен руски политически и обществен деец, изпълнителен директор на движението "За човешки права". Бил е доверено лице на адак. Андрей Сахаров.
Преди две години е нападнат и бит пред дома си от неизвестни и досега лица.
- Господин ...

САПУНЕНИЯТ МЕХУР
(басня)
На слънцето в тържествен тур
летеше гордо във ефира,
един блестящ, надут мехур, ...

С А М
И отново съм сам във нощта.
И отново луната ехидно се смее.
Казва, че тя също се чувства сама
и слънцето е самó, но за хората грее. ...

Сбърках!
Нарани ме!
Сърцето ми потъпка нечовешки...
Мечтите ми,
Очите ми, ...

Ще те милна простичко и чисто -
уморена, вечер, на дивана...
Ще раздухам въглени искристи...
Само ти, единствена, остана...
Срещах се с каваците, с чинарите, ...

Имам познат, който често си служи с поговорки. Понякога, когато си говорим и аз споделям някаква житейска пречка, отговорът му накрая към мен е стара и изтъркана поговорка. Не че съм търсила съвет, просто си говорим за нещата от живота, той кротко ме изслушва и накрая заключва всичко в едно или две ...

Умение ли е да нараняваш или липса на смелост, или увереност? Защо непрекъснато се нараняваме?
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...

Самотата, или това как да намериш себе си
Петък вечер е. Отказал съм всякакви срещи само и само за да си почина от суматохата и да се отдам на душевно спокойствие. Релаксирам, излегнал съм се на дивана и ме обзема едно странно чувство на самота и празнота.
На какво се дължи това? Може би на факта, ч ...

Момичето от долината на прасковите
Беше толкова слънчево.
Беше сламено русо.
Вместо скули, с две праскови жълти.
С глас камбанено-звънчев ...

Колене, забити в пръстта груба.
Ръка, протегната напред,
търсеща друга.
Криле, прекършени на две.
Душа свита, ...

Не ми подарявай тази болка -
и без друго за хиляди неща затварям очи...
Не пожелавай да си гореща сълза
върху устните ми затрептяла.
От това ме пощади! ...

"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...

Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...

- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...