Лятото намигна ни засмяно
и замина надалече.
Свойто пътешествие голямо
то започнало е вече…
Есен пъстролиста тук пристигна, ...

-Коя си? - тихо ме попита,
галейки със длан лицето ми.
-Коя съм? - тихо се запитах,
забравила, в нощта със теб, за себе си.
На никой съм, ...

Потъвам в твоите обятия. Там се чувствам най-добре. Впивам устните си в твоите - толкова са сладки. Ягоди. Сливаме телата си в едно, а заедно с тях и душите. Това е любов. Страстна си. Безумно. Искам те! Мечтая за безкрайност...
Търся те в мрака. Няма те. Плача. Безутешно. С последни сили крещя имет ...

- Хората обичали - така ли!?
- Да – нима не си го знаела?
- Разбира се, че НЕ... щом така ти отговарям!
- Странно – всеки някога обича...
- Не и аз... Никога не съм обичала. ...

Подражание на Спенсър
Превод: Красимир Тенев
Напусна своя източен дворец
денят, обходи свода и накладе
на хълма морав пламъчен венец. ...

Гората с връхчетата гони
да стигне синьото небе,
а гъсталак зелени клони
във дебрите си ме зове.
Тук птичи крясък ме здрависва, ...

Колко и да е прозаично ежедневието днес,
все се случва нещо да предизвика интерес,
все се чува нещо, накоя лъжа,
и се казват много долни клевети, слова
за известните любимци, за добрите им сърца, ...

*
Стои, не мърда,
топли се на сухият лист.
Есенна пеперуда.

Клаустрофобия
Питаш ме откъде го имам това ли…Не е наследствено, а придобито. Ако искаш, слушай да ти разкажа. Стара история е тази, на теб може да ти стане смешно, ама какъв зор изкарах…Всеки от акъла си пати, да знаеш, пък аз и от мерак, дето се вика. Кой си пада по лов, кой по риболов, кой някакв ...

Сто причини имам да съм южна,
щом съм расла от Вечерник галена.
В късни доби, в нощи теменужни
Чая със легенди ме запалваше.
Сто причини имам да съм чиста – ...

Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сре ...

Луд съм, да, луд, че те обичам,
луд съм, все проблеми си навличам...
Няма мойта пуста лудост край
просто луд съм – до безкрай.
От кога съм луд, се питам аз? ...

Днес луната я е обкичила с цветя,
днес неземно е красива тя,
но в моите очи ще остава тя сама,
красивата принцеса в нощта.
В легло от рози ще почива тя, ...

Развиделяваше се! Пропяха първите петли. Долавяше се тропането от каруца. Животът на село започваше в ранни зори и Елена се пробуди от шума навън. Потърка очи и събра сили да стане. Беше бременна в края на осмия месец и с всеки изминал ден, все по-трудно се движеше. Бременността й бе тежка, но тя по ...

Десет кръгли луни претъркулиха хребета.
Път ли нямах, та тебе сънувах?
В недолюбени нощи очите ти дирех,
непогалена, в лудост будувах.
Десет тежки чембера опасаха дните ми – ...

Победата е като къс месо,
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.
Победата е кратка. Като дъх - ...

Изчезна златото на пясъка
и сив е гребенът
на морската вълна.
А роклите,
с бродерия от син възторг, ...

ОБЛАЦИ ДЪЖДОВНИ
Черни облаци дъждовни
по небе се носят.
Мисли мрачни и тревожни
животът ми косят. ...

Дали не мислиш,
че ще взема сега да те ухажвам?
На парцали да мигам,
да въздишам по твойта снага
и да чакам да видиш?! ...

Променяш се, сега си друг човек!
Спокойна съм, поучи се от мене -
ще минат месеци, години... век...
във внуците ще виждаш свойто семе.
Ще се ядосваш и ще те боли - ...

Не чувам и не виждам,
не питам и търся вини,
с бяла шапка невидимка
щастливи правя своите дни.
Нея слънце стопля я, огрява... ...

Знам, че ме харесваш дългокоса,
сплела от косите си хамак.
И очакваш в унес сенокоса
в слънчев юли да ни срещне пак.
Знам, че е харесваш босонога, ...

Картина
Съсипа ме животът - тялото
и душата ми взима.
Имах аз мечти прекрасни,
картини да творя. ...

По ръба на света!
**********
(Микс от стари стихове)
********
Разкъса ризата животът ми, ...

Запей ми, Фернандо, запей и не спирай,
повтаряй ми колко е хубав животът,
как всяка тревичка е струна на лира
и ладия – всяка продънена лодка,
и дама е всяка разпътна метреса, ...

РАЗЛИЧНИТЕ - част осма
Д О Н И К А
Преди много години получих за рождения си ден швейцарски часовник за подарък. Носих го няколко дни на ръката си, колкото да му се порадвам и след това отново взех старата, вярна "Победа". Руската машина никога не ме беше предавала, а и бях свикнал с нея.
Минаха няк ...

Перфектният човек?
Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „Съществува ли перфектният или безгрешният човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек ...

Без заглавие
Създадох те –
от своето желание,
от нуждата за някого,
от тихата прелюдия към тихото пътуване - ...

Стихия
Понякога... само понякога
в час късен на топлата нощ
вечно будни съмнения стават
стихия с разрушителна мощ. ...

ОСТАВИ...
Защо удряш все още
по сърцето си
с кремъка
ти наранена душа? ...

Не искам твоята милостиня.
Тя е изпросена близост.
Аз искам топла сълза.
Изтръгната от дълбоката тайна на душата ти.
Поемам кръста си - отново ще избягаш. ...

Без-пътно…пътувам…
Без-смислено… сънувам…
Няма ме, имайки…
има ме, нямайки…
Бях тук, тръгвайки… ...

ПРЕДИЗБОРКИ
МИЛА РОДНА КАРТИНКА
Изпъква с тонове чудесни
и не от днес, а вот след вот –
стръвта край изборите мес(т)ни ...

Шоколад
Мама мисли, че когато
ни купува шоколад,
хем ще станем нейно злато,
хем ще хапнем на обяд. ...

(хайбун)
Сутринта допълзя разплакана от настъпилата мъгла. Прозорецът бе посипан от капки сълзи.
Загледан през бисерния им цвят, съзирах в далечината строгия и снажен балкан, обладан от сивата и безразлична мъгла, която властно тържествуваше над мислите и сетивата.
Студената, сутрешна есен бавно съб ...

Тази моя зима е вечна и даже от смърт е по-дълга,
и тъче във очите ми тежки черги карминени,
в средата на лятото се одрах на шипка – до кърваво,
а сълзите ми бистри до капка се сляха със виното,
от което отпивам до лудост, до грях и до дъно ...