Тънки струни. Капчици тъга.
Скрити думи. Отронени едва.
Бягам в нищото - ти поиска така.
Между тайни и истини - аз се лутам сега.
И сълзи не намирам. Тихо да ме спасят. ...

Сънувах те нощес
Сънувах те нощес, но се събудих
от звук неясен нейде в тишината.
Сънувах, че молитвите ми чути са
и споделил си любовта ми свята. ...

Преди много години в далечно царство живяла чудна хубавица. Косата ú се спускала свободно по раменете ú и никой друг нямал толкова красива коса - буйна, жива, а къдриците ú светели на слънцето като златни нишки. Много от хората, завиждали на красавицата, така и не разбирали, че косатаú е толкова хуб ...

Искам да ме погледнеш с очите на смъртен...
Да ме погледнеш тогава, когато осъзнаеш,
че няма да ме има някой ден,
че няма да те има някой ден.
Искам да ме погледнеш тогава, когато разбереш, ...

Защо, Боже, в тефтера за мъж не ме писа,
а отчупи ме от реброто на онзи самотен Адам,
негова сянка да бъда, любов задкулисна,
като върбова клонка да вехна над пълен геран.
Искам по мъжки пети на брега да забия, ...

Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различията в каквото и да е са без значение. Трудната част идва след това – да се обединим в ...

І.
Нощта бе прекрасна, ала улиците пустееха. Тя го забеляза, но не се притесни. Усещаше странно спокойствие, което не предвещаваше нищо добро. Наслаждаваше се на облещилата се луна, която надничаше само за миг иззад облаците и отново запазваше девствеността си. Сякаш криеше нещо.
Фийби усети как топ ...

Имам аз красива котка
хубава, но непослушна.
Вечно мяука за разходка
спира мигом, щом я гушна.
Винаги е жадна,гладна ...

Срокът на Матей Миткалото на небето изтекъл, и той се върнал в България. И с какво, с какво да се заеме - пак с това, което си знаел и можел:
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го ...

***
Онова вълшебство, оная магия
на лятната приказна нощ,
върни ми ги, искам пак да отпия
с безумно отчаян копнеж! ...

В запалени очи
денят изгасва...
Нощта бразди
със своя плуг -
отровна и прекрасна. ...

Аз... не помня кога те живях –
преди час, преди два, преди няколко мига,
може би... цяла вечност измина.
Само зная, че тук и сега
ти си в мен, а това... не ми стига. ...

Поглеждаш ме отново плахо,
очакваш нещо ти от мен.
Но свивам рамене незнайно,
отвръщам поглед навлажнен.
Пристъпваш смело във мечтите, ...

Разгонената вълчица
Съдбата е загадъчна жена...
Капризничи, когато я ухажват!
Уверена за своята цена,
съгласна е за нея да наддават... ...

Стоичков стана "Доктор хонорис кауза" -
Пловдивският университет е в менопауза!?
Ако питаш: "Кого най-много люби на света Камата?",
ще ти кажат: "Майката на съдията!"

Доспехите стари
от скрина на Времето вадя.
Оседлавам деня си -
моя стар другар Росинант.
Тръгвам на поход - ...

ПРОЗРЕНИЕ
Видях сълза в окото на палач
и маска на лицето на приятел,
усмихнато лице, обвито в здрач.
Видях лика си, но съвсем за кратко ...

Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена рязко от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини със горди върхове, ...

Смъртта на деня
Денят умря,
бе погребан още през следобеда.
Аз бях на траурната церемония,
облечен в черно, с очила картонени, ...

Щом в душата ми влезе с трясък
през прозореца еднокрил,
първо попита с блясъка на винил
дървото (защо не си сменил) 2
Припев: ...

Без глас
Разтерзан (в споделяне):...
Умът за надежда ридае без глас,
мисълта е вече камък хладен,
беснее навън ураган във захлас, ...

Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...

Тихите ти сълзи са изпълнени с гордост,
сърцето ти е изпълнено с тъга,
ще те виждам като плачеща върба,
която ще протяга клони към земните недра.
Земята ще ти дава сила за живот, ...

Виждал ли си нощ без луна,
слънце без лъчи?
Едно влюбено момиче
с разбити мечти?
Това съм аз без теб, ...

„добрите момичета спят у дома."
Благодаря на daizy-crazy (Пепа Лулова) за вдъхновението!
Добрите момичета спят у дома,
заспиват със книга в ръката,
сънуват добри и красиви неща, ...

Пак отново, поредните сълзи от
страшната тъга - истински,парещи...!
Вървя по улиците,
сама, така обичам,
да правя. Вървя, дори ...

Добре, че пак потъна в тъма денят,
за да мога аз да си поплача;
с нетърпение очаквам я - нощта,
да не чуе някой как подхлипам, грача...
Казват - силните не плачат, ама то се насъбира, ...

Усети ли диханието в мрака,
което гали нежно твоите очи?
Отстрани сънят обидено ме чака,
не му остава време до първите лъчи.
Почувства ли ръцете ми по твоята кожа, ...

Намерих нещо в стария албум.
Опашки две, завити с панделка.
И гледат ме широко две очи,
а под тях усмивката е ангелска.
Аз помня те, детенце хубаво, ...

Вълшебство е! Докосване чрез стих...
А разстоянията - интернет играчка.
Започва всичко, сякаш на шега,
невинно, като тийн-закачка...
Прочитам те, прочиташ ме и някъде ...

Сонет за самотата
Като юмрук е Самотата над света.
Сковава ни със ледните си тръпки...
Изсмуква от душите ни тя, радостта.
И все е с нас, от първите ни стъпки!... ...