ЩЕ МОГА ЛИ ДА ТЕ ОБИЧАМ?
Ще мога ли да те обичам,
да навляза в твоя свят,
да дишам въздуха около тебе -
човека, скрит под тъмен плащ. ...

Грешки неизбежни,
думи много тежки
изрекох аз през тоя час,
изтръгнах аз със своя глас,
отпратих те в далечен свят, ...

Събрах кураж и... май ш' съ прежаля,
пунеже мама ми 'се дудне от зори:
- 'Земú да съ ожениш, мили сине,
та дяцъ да та гледат в старини!
Затуй сига наокол съ углявах ...

Храм несъграден,
ненужен никому.
Обречен на забрава,
мрак и тишина.
Свенливо сгушен ...

Влакове насрещни,
необуздани светове.
Бързи, кратки срещи
и сбогуващи ръце.
Думи, хвърлени на вятъра ...

Понякога се чувствам като на самотен остров. Обкръжена съм от хора, но никой никого не чува. Никой никого не вижда. И всички говорят. Говорят. За себе си. И всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Защо хората, които наистина ни виждат, са толкова малко? Защо често, когато се доверим на някого и ...

Светът е
само свят -
и пак е всичко.
Човекът е човек -
и все не стига му. ...

Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа. Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори ...

Ситни капки се разливат
към бездънното небе,
водни звуци пак припляскват
там, сред буйното море.
Водата морска нежно сгуши ...

Избираме си цял един живот -
да бягаме подир мечтите си.
Дали са, всъщност, те "върхът"
или така чертаем пътя си?
Но след години, някой ден ...

ОДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам... ...

Някак си ми е смутено,
вече нищо не е подредено.
Чакам ден, а идва нощ,
пак ли нещо се обърка?
Къде отиде детската мечта, ...

"Те имат право да ни убиват,
а ние нямаме право на нищо..."
Много странна държава е моята България. Една такава - търпелива и смирена. И само мъката в състарените ù очи показват, че е жива...
Моята България е една такава поциганена, забравила миналото и героите си.
Моята България е една такава съста ...

Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Виси на портата ръждясал катинар.
Една дъска на прага ù проскърцва,
киска се ехидно старият таван. ...

Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало, ...

Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха
напираха да рукнат през очите.
Но аз съших душата с едри кръпки ...

Винаги ще те обичам
Не е същото,
когато я погледна в очите.
Магията я няма.
И когато погледна, ...

Във тишината, нежно премаляла,
и тъмнината, спуснала се морно,
ме водят твойте ласки светещи.
Дъха ти с жажда аз отпивам
и топлината, в нас стаена, ...

Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.
Вятър на снопи го хвърля ритмично.
Последният шепот на паднали листи.
Топличко търсим в Света на лиричното.
Златна премяна диплят чинарите. ...

Разпитвам совите за смисъла на думите.
Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.
Хиляда стъпки разпилях по друмите
и нямам време за премислени безумия.
Със сол посипвам всички бедни спомени. ...

Живеят си те в тяхна си социална зараза.
Наивни, на всичко вярващи, себезалъгващи,
умиращи от душевна проказа.
Живеят си те в тяхна си социална зараза.
Объркани хора без компас под ръка, ...

Нагласям всичко в мoя полза,
разбрах - в заблуда съм била.
Сега отговори искам да потърся -
накъде да тръгна, кое да избера?
Винаги така се получава - ...

Не просто съм жена, а поетеса...
и нижа в рими - мисли от сърце,
написаното знае си адреса,
играе моливът във моите ръце.
Не искам да съм тъжна, но боли... ...

Сърцето ми е пълно с някаква любов,
някаква любов никому ненужна.
Сърцето ми е пълно, но ненужно,
сърцето ми е пълно със излишност.
Сърцето ми е боклукчийско кошче - ...

Жаргонът е специфичен говор на определена социална група, отличаващ се с експресивни думи и изрази – чужди, диалектни, новообразувани думи и изрази, създадени, за да не бъдат разбирани от всички или заради краткост. Доста често се използва сред тийнейджърите.
Ето как би протекъл един обикновен ден о ...

Нощта я сграбчи. Като смок
към гърлото ù в тъмното посегна.
Защо я прати тука Господ Бог,
щом само нощ над нея тегне?
Сред четири мухлясали стени, ...

Щъркелчо, почакай,
стига с клюна тракай!
Към топъл юг, далечен,
аз знам, ще тръгваш вече.
Ти вземи ме, моля, ...

Високо, високо, там във небето,
перести облаци по гърба му лазят
и ласките лунни, предвидени за полето,
със небрежност на палавници безсъвестно газят.
Лице красиво във нощта тъгува, ...

Сякаш те взимам назаем от някого,
а после не мога да спя.
Уж съвестта си отдавна съблякох,
а пак ù търпя наглостта.
Сякаш ме чака някой в дома ми ...

Аз пътувах. Ти пътуваше.
Аз бях с къса коса. Ти беше с дълга.
Аз те гледах. Ти ме гледаше.
Аз бях с черни очи. Ти беше с кафяви.
Аз си мислех за теб. Ти си мислеше за мен. ...

Ще те преболедувам като болест.
Ще те изтрия като грешен ред.
Ще те отричам като орис.
Ще се стопиш във мене като лед.
Ще те забравя като непотребна ...

Корабокрушенци
Живея на острова на мълчанието и самотата.
Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.
Кораби минават,
изпълват хоризонта и отнасят красотата. ...

Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...

Есенно...
Безлико, Слънцето крачи
в небето
зад Облак -
обронил глава ...