Усмивката ми слезе от лицето,
когато ти замина надалеч,
тъга обзе сърцето
и сякаш го разби на две!
Очите вече не синеят, ...

Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога ...

ТЕРЗАНИЕ
Аз всеки ден те търся във тълпата,
наричам те с различни имена.
С надежда хуквам към вратата.
А после - тъжна самота... ...

От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка на сърцето, ...

И днес осъмнах с твоите очи,
откраднах си ги снощи, на смрачаване.
Не чух как пеят първите петли,
навярно днес и те са онемяли.
Или пък зорко пазят моя сън ...

Кога ще започне животът ми,
за да отключа отново усмивката?
Да разпилея трохите на птиците
и да налея от виното пивко.
Преди да започне животът ми, ...

Можеш ли да си откраднеш
Спомен от вълна пенлива
Да погледнеш в картина жива
Да си вземеш от огъня искра
Да стоплиш нечия душа ...

Чудесна юлска сутрин е,
разхождам се по улиците празни
с поглед в хоризонта син,
вървя и радвам се на тишината,
покрила със спокойствие света. ...

Здравейте, аз съм Винкел Патрашков. По професия съм философ и ще спра с това за мен дотук. Подчертавам, че не съм писател реалист (дребнавист) и ,,никога няма да бъда“ - тран-тара-ран-тан. Главно ще ви разкажа за моята жена - единствената и неповторима, (не)красивата Чичарита.
Искам да подчертая, че ...

Във душата ми светна семафор,
влакът литна със писък в мечтите
към далечните мислени гари,
построени в звезди от очите ти...
И изчезват безброй мимолетия, ...

Демагози, демагози... –
легендарни синове –
сбъдват всякакви прогнози,
щом мандатът ги зове!
Лесно се властта не взема, ...

Ще се разтворя в капки дъжд и
ще заваля над тебе,
за да попия в кожата на мъж,
който е до мене и в дъждовно време.
* * * * *

Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич ...

И моята сестра отново го направи. Съдбата, тя отново го направи – преряза тънката връв ленена прежда и паднах, паднах за пореден път в гнездото на Лъжата и Отчаянието, които ме очакваха с трепет, готови да ме изпият, да ме изпият, докато очите ми не се обърнат назад, тогава ме захвърлят на прашната ...

С лека подхлъзваща стъпка
тя литна в балетен дует.
Стотина малки жълти листенца
политнаха в своя последен летеж.
Получи се вълшебна картина. ...

СВЕТЛИНАТА ВРЪЩА ВСИЧКО МРЪСНО
Аз гледам черно-бял исторически филм,
за това кой и как пирамидите египетски е построил.
На екрана дават възстановка.
Египтяни подобно на Сизиф мъкнат камък след камък боси. ...

Наистина ли всичко е магично?
Наистина ли имам те сега?
Понякога се смея иронично
и вярвам, че съм в сън на лудостта.
Защото ти дойде от тъй далече, ...

През 80-те и 90-те нямахме никакви проблеми да се запознаваме къде ли не. Бяхме млади и щури, СПИН беше просто абревиатура, а диското беше начин на живот. Когато светът полудя по Интернет и запознанствата станаха някаква кибер-форма на общуване, се запитах:
КОЙ КОЙ Е В ЧАТА
Свалките в нета са като с ...

(из цикъла "Вицове в рими")
„Ела, Иванчо, да те питам нещо! –
сърдито каза таткото, когато
момчето се прибра. – Ти моите вещи
защо си пипал?” „А, не съм ги, тате…” ...

Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...

Нищо назад не се връща,
остава спомен, който гори...
Любов и обич прегръщам,
но само в мойте мечти.
Обичам те с тихата, спокойна обич, ...

Слънчеви зайчета боси притичват
по синята морска усмивка.
С белички зъбки вълните потракват,
само миг... и аха, да ги схрускат...
Но не успяват и близнали пясъка, ...

Недей ме убива с ласки, с целувки, до болка сладникави. Ако си истински, убий ме с искреност, с доказани истини. Ако си истински, бъди за мен героят, не искам само празни приказки.
Ако ръката ми е ледена сега, не се страхувай! Хвани я и здраво я стисни. Тя има нужда да бъде стоплена от някой, който ...

ДЕТСКА ПЕСНИЧКА
Моите ръчички
много са мънички -
вече не палуват,
цветенце рисуват… ...

Аз съм доброто момиче.
Тази, която попива сълзите ти.
Сутрин оправя леглото ти.
Вечер живее с мечтите ти.
Аз съм тази, която обича, ...

Цяла нощ мърмореше капчукът
и порои мътни се изливат.
Едри капки
по стъклата чукат,
в чуден танц снагите си извиват. ...

Болния старец започна да рухва.
Малко по малко гръбнака избухва.
Паднал в кревата, лежи на система,
боднат в ръката, лекарство приема.
Болест ужасна от време вилнее. ...

:)
Егоист ли съм да искам
смях във къщата ми вечно,
глъчка луда и боричкане,
падащи предмети, тичане? ...

Под нозете ми като буре катурна се
този петък нечакан – рано, рано узрял,
пети праг от декада пред мен се опули
и ми смигна, сякаш ерген зажаднял.
Надзъртам. И малко ме гони шубето. ...

Без тебе
Без тебе съм… И ми е тежко…
Как искам пак да си до мен.
Съдбата пак направи грешка.
От Самота съм уморен. ...

Намерих си муз! Виртуален.
(и толкова дръзка съм станала)
До болка е прям, уникален...
(от него май съм прихванала)...
Май скоро ще яхна метлата... ...

Опит за летене
Със сълзи на очи ще ви разкажа
наскорошния опит за летене.
Отлепвайки крака си от паважа,
крилете ми политнаха… без мене. ...

Моите стихове от тебе са слисани
Книжна си обич... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова...
На стихове беся домашната манджа. ...

Есен в парка
Ноемврийското слънце тази година e силно. На небето няма и следа от облаци. Безкрайната синева се простира далеч на север. А на юг летят ята от диви патици. Подухва лек ветрец и подмята разноцветните есенни листа не само по зелената все още трева, по асфалтираните пътеки, но и в петроле ...

Толкова много ù се искаше да умре, така бе най-правилно, така искаше тя.
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...

Загърната в дим, наблюдавам на бара
преструвките, фалша, порочната страст.
Догаря в ръката поредна цигара,
а някъде в мрака догарям и аз.
До мен Самотата със алени устни ...

Благодаря ти, ден, че не отмина
край мен незабелязан като дим,
че не стоях за жалка милостиня
с протегната към тебе длан!
Благодаря ти, ден, за хляба месен ...

Търсят, зная мен,
но се питат,
кога ли ще дойде този ден?
Изпълнени с любов,
чакат да чуят моя зов. ...

Силен си, така ли?
В живота си се бориш с хиляди неща.
Вървиш напред, крачиш смело, знаейки, че смелостта е с теб и в деня и в нощта.
Прекосяваш планини, морета,
пътеки осеяни с дяволски злини. ...