Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр.3
От часовете по математика знаем, че триъгълникът е най-устойчивата фигура в геометрията. И ако се забърквате в любовни триъгълници или постоянно правите предложения за тройки, или приемате такива, това не означава, че ...

И потъвам и се давя
в тази мътна река.
И си лед, и си лава,
жестока игра.
Боже, колко горчиш, ...

Целият свят ще потъне в една сълза,
оставяща следи от раздяла по лицето –
от любовта, която вчера устните свърза,
а днес не се допират даже и ръцете.
И утре сутринта птиците пак ще пеят, ...

АКО БЪЛГАРИЯ ЗАГИНЕ
Слиза залез в китните градини
над Родината ще падне скоро мрак,
няма да се върне, който е заминал,
с радост да прекрачи бащиния праг. ...

Първо плъзнаха слухове,
че хора умират бързо
и изгарянето на техните тела,
заразява всички накрая.
Няма смисъл да се криеш, когато напастта мине ...

Клуб Дого - Само веднъж
(Autori: Luigi Florio)
(Автори: Луиджи Флорио)
Una volta sola
(Guè) ...

Няма (повече) да ти досаждам аз...
Няма (повече) да обещавам да...
Няма (повече) да те следвам аз...
Няма (повече) да ти досаждам аз...
Няма да кажа и дума вече, ...

Поетеса с името на птица
чисти входовете на квартала.
И любов събира. По трошица.
Малко взела. Повече раздала.
Тя душата в кошница си носи, ...

И тази вечер ще е пуста...
Звездите кротко ще ме гледат.
Луната присмехулно ще наднича
и с поглед ще ме пита пак къде съм...
И тази вечер ще съм там - ...

Понякога се случва и така,
събират се души и се разделят,
несбъднали любовната мечта,
една за друга вечно те копнеят.
Животът преминава като влак, ...

В памет на баща ми
Със теб се обичахме много,
ти беше
най-добрият баща!
Сестра ми съдеше по-строго, ...

Къщата
в края на последната редица
сред листака подивял и виещ
килнала снага като старица
вече век скръбта си тихо крие ...

Щом излезе от казармата, Борислав обиколи градските кръчми и след като натрупа големи вересии, започна да си търси работа. Не след дълго попадна в една тютюнева фабрика, където по цял ден се размотаваше с гаечни ключове в ръцете и джобовете си. Под живия му поглед машините в цеха пееха, а въздухът т ...

Защо, кажи, те искам толкова,
когато знам, че няма да си мой?
Защо ли толкова е силна болката
и всеки удар на сърцето ми е твой?!
Защо ли да мечтая аз не спирам, ...

Щастието е бесилка за поетите
и разпятие за земния им стих!
Истинските песни са недоизпетите!
Тез, които аз на тебе посветих!
В тях страдание и мъка ...

Като дете
Главата ми затегната в коса –
разля се...
Откъснах миналото в мен...
и слях се с моето безвремие - ...

Препуска в коловоза си животът -
един безкраен ешелон от дни,
задъхва се в избраната посока,
изпуска пара с ранните мъгли...
Лети край гари, скътани в душата ...

Лято
Усещам полъх във нощта
и летен въздух натежава.
По тялото ми стича се вода,
вълна от дива страст ме е поляла. ...

Съдбата, казал е един поет,
била безмилостна, жестока.
А, всъщност, тя е път, избран от теб,
преди да се родиш и толкоз.
Дали трагична ще е тя ...

Любов, преминала през много болка,
можела отново да гори.
Любов, деляща ни с години,
кара пак сърцето да тупти.
Любов, превърнала се в отчаяние, ...

Всичко давам за миг да те видя,
отново да чуя гласа ти.
През врата да влезеш тихомълком
и да ме зарадва смехът ти.
Всичките пари ще си дам, ...

Амбиции – не искам да ставам „поета на народа”.
Слава - не ми трябва, не съм от таз порода.
Мечта - да лежа в тревата, край някой ручей тих.
Желание - да разсмея някого с мой стих.
Способности – не много, но задълбочени. ...

Зареден със древен гняв,
чук извадих от душата.
И със удар мощен, здрав,
аз забих го във земята.
Тя зловещо се разклаща ...

24. ЧОВЕКЪТ
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом Денят те грабне,
мечтаеш за звезди!.. ...

Какво е да откраднат от мечтите ти,
по пътя си ограбен да вървиш,
да плисне кръв от вените разбити и
да си привидно здрав, но вътре да кървиш.
Да се усмихваш, да си просто образ ...

Твоята любов е амулет -
вляво, на гърдите си я нося.
Тя предпазва ме от лош късмет,
знае отговор на всякакви въпроси.
Твоята любов е сенокос ...

Седя в ъгъла, а в ръката си
държа нейна снимка.
Сълзите се стичат по
студена му буза.
Спомените не ме ...

- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...

Simple as I love you
Да те обичам… съвсем страхотно чувство. И аз те обичам, както се обича завинаги, както са обичали в Средновековието красивите и самотни жени, разделени от любовта си от войни, политическата обстановка и дори Aрмагедон. Чувствата на средновековните мъже и жени са особено вдъхновя ...