Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.2K резултата
Любовно мигновение в нощта
Любовно мигновение в нощта
Вчера си легнах, а ти беше в хола,
каза ми, че после ще дойдеш при мен,
събуждам се в просъница, а ти си на стола,
впил в мене поглед озарен... ...
Превърнах се във Диоген без лампа.
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.
Но себе си във другите ще диря, ...
Тя, Есента, на мене прилича -
с усмивка чаровна момиче затичано.
По плажове пусти с вятъра есенен,
танцува в такта на старата песен.
По улици градски кестени пръсна, ...
Опитах се със думи да опиша
лъчите на настъпващия ден,
и въздуха, така дълбоко вдишан,
и слънцето, изгряващо над мен.
Опитах да опиша смелостта си... ...
Съвременна жена
Ръцете ми в сатен си оковал,
а глезените във коприна омотал.
В дантела е цялото ми тяло младо,
а гласът - приглушен е от цвете бяло. ...
8. Априлски бури
Култовете бяха развенчани. Старите кадри – пенсионирани или изпратени на друга работа, по възможност по-далече от изпълнителната власт. Партията се обновяваше и подмладяваше. Издигаха се млади кариеристи, корумпирани блюдолизци и хора без качества, но верни на новия Първи. Партийния ...
Далеч не стой! От другата страна,
на гладната, разтворена потребност,
където в очертание... сама,
контурите рисувам ти в безмерност.
Не знам кога!? Вградих те в мисълта! ...
Почти умрях докато се разделяхме
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.
Почти живях и аз, сред вълците, ...
Да, времето създава с нежен труд
прекрасни кадри, чрез които ражда
живот в очите, но – тиранин луд,
то сетне без остатък ги изяжда.
Защото то без отдих дните летни ...
В тази нощ под два чинара стари,
лятото целуна есента.
Дар и даде – спомен, дето пари,
късно слънце в менците наля.
Облак спря над два чемшира вятърни, ...
Поглеждам през прозореца... вали!
Но този дъжд е някак си различен...
Не ми навява болка, а дори
е нежен, тих и романтичен.
Замислих се "Но как?", нали ...
За мене всеки спомен е реликва.
И пазя го, и храня го – да диша.
Дали е тъжен, или пък усмихнат,
еднакво свиден, никога излишен.
От тъмните ми спомени извира ...
Не ме съди, че съм такава! Заприличах мъничко на теб. Студена, фалшива и така вървя напред. Превърнах се в глупачка, която се научи да мълчи. Ругая само себе си. Викам между четири стени. Защо ми трябваше да те обичам? Можех да мина без любов. Можех да мина без ласки и обещания за по-щастлив живот. ...
Нима за любовта е отредено време?
Тя в звездопадна нощ връхлита шеметно
и бурен танц извива с младостта игрива,
и сълзи тайно рони - бисерни,
а после в звънък смях залива се. ...
Самота, самота и пак самота,
сграбчва ме в свойта хладна
прегръдка отново тя.
Душата ми, скована в мрак и тъга,
издига около себе си недостижимата стена. ...
... Коледен венец за лято и зима, и след това...
Парцалена безръка обич. И Шива
със превръзка на очите.
Намери Изхода, Немилостивецо!
На гордостта си медената пита. ...
И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...
Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...