"Почакай, слънце,
аз не съм готова!"
ДОРА ГАБЕ
Натиснал е всеки на коня си стремето
и бърза, препуска - ...

Сте Вие принц?!? Или съм във лъжа
изпаднала от външния Ви вид
и конят Ви, погледнат отстрана,
изглежда някак твърде породист.
Ах, как до днес мечтала съм сама, ...

Лъжата е коварна и жестока,
превръща ни от хора във глупци
и прави от бойците мишки,
и всява мрак и пустота
и в най-прекрасната душа, ...

Странни и плачещи думи
търсят в съня ми утеха.
Пее тъмата безумно
в залез от стихващо ехо.
Няма да мога да чакам. ...

Сърце от камък си направих,
очи изсъхнали реки,
душата си в огън аз поставих,
бавно тлееща да изгори.
Без думи нежно ти говорех, ...

Помилуй ме, Боже, по Твоята велика милост и очисти душата ми грешна!
Осени лицето ми с Твоята благодат, за да възпявам делата Ти вечни!
Бъди мой пристан и моя утеха в беда, в мъка и скръб!
Единствен Си Ти за мене Закрилник, Застъпник, Спасител, Отец!
Добротворец, изпълнен с благост и сила, извършващ ...

Ти под кожата ми влезе
и остана там, за да те усещам...
Нахълтваш, денем, в мислите ми
без да питаш,
а нощем превземаш и съня ми! ...

ЛИПСВАШ МИ
Липсваш ми! Липсваш ми тъй силно, парещо, болезнено,
а болката по теб усуква се като змия около сърцето ми безжизнено.
И пак по тебе страдам буден във нощта,
и пак за топлината аз мечтая на твоята ръка. ...

Само Вятърът ме чува
името ти как шептя.
Паля в него ревността
и го карам да лудува.
Бесен хуква по земята – ...

Последната си риза ти я дадох,
нали бе просякът на моята душа.
Раздрах със нокти тишината, мрака,
да лумне огън изпод пепелта.
Разгърдена - болящата самотност ...

Ще ви разкажа една история. Бях на петнадесет години, когато това се случи и до ден днешен спомените ме изяждат. Сякаш в мен се отвори огромна дупка, която ме изгаря. В началото имах чувството, че ще умра и с времето болката не стихна, просто свикнах с нея.
По това време все още бях дете, което си м ...

Едва ли самота ще те убие
едва ли ще ти липсвам аз
до три дни болката ти ще се свие
ще си забравил вече моя глас
През рамо ще си плюл след мене ...

Често във водовъртежа на живота оставаме заблудени за много неща, на които на момента не отдаваме значение, но които неща се проявяват в бъдеще. Често навикът ни кара да оставаме слаби и безпомощни. Често правим грешки, които не осъзнаваме, грешки, чието влияние не разбираме, докато не го изпитаме. ...

Облаци. Дим. Пушек. Вдишване. Издишване. И отново – желанието за още никотин. Затваря очи в продължително и бавно изсмукване. Пауза. А сега дълго обогатяване на пространството с цигарен дим…
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в леш ...

СЕНОКОСНИ СЪНИЩА
Изгърбен дъх. Небе от многоточия...
И облаци със цвят на тишина.
А мислите - огромни тежки плочи.
Във сянката им - образ на жена. ...

Копнеж див когато по тоз ме обземе,
бягам далече, накрая на вселената...
В усмирителна риза си връзвам ръцете,
за да не ги протягам към него и двете,
да не го жигосвам с огън фатален ...

Зловещо застрелваш ме с двете си очи...
Присмехулно питаш: "Не усети ли?"
Аз отдавна спрях да съм подвластна на твоята болка,
да страдам вече мога...
С всеки ден си давам сметка, ...

Не ме търси - тъгувам!
Нека в самота скърбя.
Без теб моето лято е любов без страст.
Протягам ръце да те докосна, но не те стигам.
Не ме търси – вече нямам сили! ...

Днес пак хвърлям камъчета в Черно море –
изгубени мечти сред тези талази,
а мидите шептят „Ти знаеш ли къде
водата свойте вечни тайни пази?”
„Не, кажете ми” - разпалено ги питам. ...

Много често и дълго мечтая
как се радвам на внук и на внучка.
Как по цели дни с тях си играя
и от тях на безгрижност се уча.
С тях живота отново повтарям ...

Представи си пълна чаша с вино. Кристална чаша с широко столче, без следи от пръсти по нея, четвърт пълна с ароматно тъмнорубинено вино. Представи си, че надигаш чашата, поднасяш я към носа си и вдишваш... Усещаш аромата на плод, позната миризма, вкусна, но не можеш да назовеш точно кой е плодът. Ус ...

Ореолът на съдбата
скри с воала си света.
Потопи се в тишината,
във живота той се вля.
Птицата на моя полет ...

Понякога... искам да съм птица, врабче дори...
Врабче, с мънички крилца... да политна към небето,
да забравя всичко на земята... твърда,
болки, трепети, тревоги... непокорни думи и слова... да закопая...
Понякога... искам да се стопя... като лед, поставен в чаша... ...

Всичко, което усещам сега, е него. Идва всяка вечер. Гали косата ми. Усещам как дъхът му бавно слиза надолу. Ръцете му обхождат цялото ми тяло. Изтръпвам полужива, не зная какво ме убива. Свянът или онова чувство... "продължавай". Друго измерение. Друг свят. Все едно съм съблякла старото си Аз. Почт ...

С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети. ...

ЖЕНИТЕ
Жените на знаят колко са хубави...
Жените не знаят това,
но въпреки туй ни погубват,
омагьосват ни с свойте тела. ...

Защо сме такива?
Идваме и си отиваме.
Искаме, но не знаем какво.
Връщаме се, но пак си тръгваме.
И искаме нещо от живота, ...

Когато се събудя, ти не си до мен,
още усещам мириса на тялото ти
по моята възглавница. Все още
уханието на Шанел се носи из
стаята, още чувам гласа ти, все ...

Моят син ще има много учители,
но Вие сте преди тях,
бяхте родители, когато аз не бях.
На всички възпитатели, които се грижат за нашите деца в детските градини.

ЗА НЕЯ
Обичам те, защо да крия,
едва ли друга като тебе ще открия.
Когато те погледна, душата ми се сгрява,
нежният ти поглед ме озарява. ...

Потъпчи ме... любовна мъка чака ме пред вратата,
изляза ли, върху мен ще се стовари.
Аз няма да я гоня, на мен ми е до болка позната,
причинявала ми е в душата толкова пожари.
Изгони ме - нека си отида! ...

Думите са слаби и не достигат.
Още морфемите
подчертават
хилавата структура
на хора, пространство и време. ...