Чувствам се изгубена, безсилна.
Чувствам болка, отчаяние, тъга.
Не бе ми лесно да те видя
как водиш друга за ръка.
Прииска ми се да избягам. ...

9
Следователят и неговият помощник почукаха на вратата на Пламен. Трябваше да го разпитат за съкровището, да си поговорят с брат му и да проверят още нещо.
Двамата им отвориха и ги поканиха да влязат в хола. След като всеки седна, разпитът можеше да започне:
- Пламене, ти си много странен човек!
- Т ...

Беше един от онези дни, в които убивах времето, чакайки детето да свърши училище и естествено чакайки телефонът да звънне с някое... хм... предложение за работа или одобрение, или каквото и да е. Реших да мина да видя Бари (моят единствен фен), когото вече добре познаваш. Не бях минавала два дни.
До ...

БЮРОВ И ТЪРТЕЯТ
(басня)
Посегна Бюров търтей да убие.
Но някакво гласче го спря:
- Защо бе, Бюров, тъй постъпваш? ...

На чудесното семейство на моята приятелка
Елена Нинова (enena), с която се запознах в ОТКРОВЕНИЯ
и се видях на живо
Чужда къща със усмивка ме посреща.
Зеленина прегръща ме на двора. ...

Цял живот сменям кон за пантофки. Желаещите са доста. Събрала съм колекция а ла Кари Брадшоу.
И уж всички са стъклени, уж всички са най-малко Прада, а принцът още не ме е намерил. Все попадам на обущари, които шият изящни пантофки, а очите им светват, щом усетят замяната; яхват конете ми и отпрашват.

ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
Огледален свят – божествен план,
прелест, нарисувана на длан…
Тук няма импозантни пирамиди –
само сгушени селца с червени керемиди… ...

Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата тр ...

Навън звездите плахо застинали са на небето.
Зимна нощ е, вятър веее, но е топло в сърцето.
Часовете си прелитат, но очите не заспиват,
сън не може да ме хване, сълзи за тебе те проливат.
Мъчно ми е на душата и разкъсва се сърцето, ...

Безкраен бряг – вселенски бяг -
покой, движение и спомен.
Обърнат свят – объркан глад –
сразена мисъл, глас отронен.
Незнаен ден, потайна нощ – ...

Един ли бряг ме викаше към тебе?
Целуваше ме с приливните устни,
а аз като ограбен кораб, древен,
притихналия залив не напуснах.
Пристигаха бутилките с писма – ...

Няма вече огън - не гори,
а можеше пожар да бъде.
Да минеш и да те изпепели,
да искаш още да се случи чудо.
Но няма вече огън - не гори, ...

Зависиш от една пъпна връв.
Раждаш се гол и бос.
Чисто.
Къпят те.
Помагат ти с домашните. ...

Дните минават.
Бавно.
Бързо.
Някак.
Не помня онзи ден, ...

Една нощ... единствена и кратка,
една нощ, но наистина бе сладка,
една нощ на ласки всеотдайни,
една нощ на целувки безкрайни.
Една нощ... изпълнена със нежност и погледи любовни, ...

Любима на дъжда
Студено ми е, а дъждът не се ли изморява,
вече цяла нощ не спира да вали,
но аз не искам Слънце да изгрява,
искам той при мене да стои... ...

"Ние?" Това аз и ти ли сме? На пръв поглед красива концепция, но всъщност - измамна. Модерна заблуда. Точно като нас. Като мен и теб. Защото сме престорени.
Прости ми. Нося грим. Очите ми са отвикнали да излизат голи. Плахи са, срамуват се. Може би дори мъничко ги е страх. Понякога им е трудно да се ...

Не мисли за това, което не е необходимo - оценявай това, което имаш!
Не плачи над разлятото мляко - радвай се нa това, което e останалo! :)
Не мисли за това, което не си - бъди смирен с това, което си!
Не мисли за това, което другите казват, че си -
важното е ти да знаеш какъв си и хората около теб! ...

В една паничка сипах ти храна,
протегна ти ръка и я отблъсна...
Защо? - попитах, кратка тишина,
а после каза, че била е мръсна...
Не пожела да пиеш и водата - ...

Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?
Нима те мъчат мисли невъзможни? ...

Минаваш покрай тези хора всеки ден. И никога не ги забелязваш. Те са просто сянка от пъстроцветния живот. За теб те са никой и никога не се питаш кои са, защо са тук и как са стигнали до тук.
Свикнали сме да си затваряме очите, когато видим болката на някой непознат. Нещо, което не ни вълнува пряко, ...

Приятелството е едно от най-ценните неща в живота на хората. То ги съпътства от най-ранните им години, още от времето, когато си играем по детските площадки с другите деца, бягаме и разменяме играчките си. И продължава до късна старост, когато се срещаме и разказваме един на друг за нещата, които са ...

Дъждовно време...
Чадъри във бяло и черно.
Очите в очи са се спрели…
Навярно да търсят души прималели.
Капки висяща вода. ...

без заглавие
Какво... нима се случва?
Любов, горещина, мълчание,
възторг от среща, страх,
допир нежен, тъй зловещ... ...

Аз съм жива, ти си мъртъв.
Аз съм котка, ти си мишка.
Аз съм хищник, ти си жертва.
Аз те гоня, ти пък бягаш.
Аз те хващам, ти пищиш. ...

Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга.
Сиромашка пролет ...

Някъде там ти оставих
деня си.
Един револвер вместо думи.
Твърде сложно об(г)ръщам
този часовник ...

Не искам нищо,
спрях да търся.
Под камък в дълбокия океан,
сгушена, сама,
оставих моята надежда. ...

Ако заключа с катинар сърцето си,
не можеш да го отключиш отново.
Ще хвърля ключа в морето,
като птица ще литна в небето.
Ако своето щастие ти си заключил ...

Оставам. Ни крачка назад!
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад! ...

(На Цветан)
Още е малко сурова
тази зима. И не стигам до никъде.
Ще погълна в тихата вечер отрова
(на малки хапки) от твойто обикване. ...

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите градини от бетон,
през които хора със звънчета
се разхождат, сякаш имат дом.
Писна ми вонята на живота, ...

РАЗОЧАРОВАНИЕ
Тъжна съм и в мен боли, тръгна си от мене ти
и дори не обясни защо така ме нарани!
Безмълвно си отиде, не каза думичка дори.
Минало съм вече аз, нали? ...