Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.
Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса, ...

Сърце, поне веднъж си замълчи!
Не ти ли стигна всичката обида?
Мъжете - равнозначност на лъжи,
когато им омръзне, си отиват.
Само вятърът препуска във нощта ...

Розово прасенце
в кочината си грухти,
а навън калинка свежа
в облаците си лети.

Полунощ е... А погледът рее в звездите...
Усещах кожата, мириса - на косите...
До мене, в леглото, любовта ми лежеше - заспала...
Колко време се търсят душите след залез?
Прегърнах я, силно... Сякаш ще бяга... ...

Лека нощ.
Да бъде нежна.
Да бъде в моите прегръдки.
Без теб сънят ми ме отвежда
в преследване от бесни хрътки. ...

Тихо пристанище няма.
И тих пристан не можеш да бъдеш.
Природата ти е такава -
наопаки дрехите ти са обърнати.
Да те затворя не мога ...

* * *
В одежди на принц и в одежди на просяк,
човек по това се познава,
че обич за всички в сърцето си носи,
и че докрай се раздава! ...

ЛИПСА
Как хубаво е, когато си до мен,
да бъдеш с мен без никакъв проблем.
Да те докосна, да те целуна, пак с мен
да бъдеш ти и да сме заедно без никакви сълзи. ...

Дълго във небето птиците кръжаха,
може би на бурята предвестник;
всички слънчеви мечти за миг умряха,
даже и за мене неизвестни.
Дълго гледах тези птици черни, ...

ИЗНЕНАДА
Всичко мога да узная
за наш'то сътворение,
но непонятно е за мене
общественото поведение… ...

Помниш ли, когато от близо те видях
и казах, че ще бъда винаги до теб,
невинните усмивки тогава не разбрах,
а само гледах лудо и ближех сладолед.
Помниш ли, че слънчев лъч ти подарих, ...

ТВОРЯ И МИ ХАРЕСВА!
Нощем, щом не мога да заспя,
търся аз утеха.
При мене идва тя
и в нощната си дреха ...

Сън сънувам,
блян бленувам.
Билки събирам,
oт сладост примирам.
Килим разстилам, ...

МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Припичам се на октомврийско слънце...
И като восък аз съм разтопен...
Мечтая си като кълнящо зрънце
да видя този хубав свят под мен. ...

Да кървиш, в зловещи рани ти обвит,
това живот ли е, или ад, кажи ми ти.
Любовта недовършена крещи,
сякаш недовършена картина за четката тъжи!
Всеки дъх разкъсва плът и кръв ...

Душа за продам имам
и на пазара аз отивам.
Там шатра ще опъна
и цена ще ù поискам.
Тя с пари се не купува, ...

Сънят красив долита.
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли, ...

Болката те изгаря... но те кара да се чувстваш човек!?
Това не ни убива физически наистина, но всеки удар слага нож в раната и тя расте.
И все по-трудно е да се засмееш, да изправиш гръб и да продължиш!
Но го правиш...

Тази нощ сълзите ми не идват,
лицето ми се сбръчка в сухота,
очите като кладенци пресъхват
и цялата съм... празнота!
В главата мисли няма, само болка ...

Моят дом е мойта крепост,
аз ще го защитя,
дори да умра
от несправедливост, нелепост,
ще стигна и до свирепост. ...

"Пътища към Нищото"
Сиви тълпи -
роботи без усмивки и усти.
Улици към Ада -
магистрали за продадени души. ...

Изгубих много време с грешни хора -
мечти, живот, надежди, здраве, сън,
във клетка от забрава аз затворих
онези истинските и оставих ги навън.
Стремях се дълго, но към пусти идеали, ...

Игра на вист
На Ж.
По съвета на мъдър приятел
свойте липси зазидах на лист:
с тях играя аз вечер на вист, ...

ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН, ПРИЯТЕЛИ!
Зимзелен, вълшебно цвете!
Тайната ти знам и аз...
Шепнат ми я ветровете,
ручеи – с неземен глас. ...

Ще прегърна сивия вятър
(посветено)
Ще страдам, приятелю, толкова много,
когато отхвърлиш ме ти,
ще тежат между нас часове от олово, ...

А е толкова синьо
тази вечер небето
с бледи ласки рисува
в косите звезди –
прошепва по устните ...

Ако имах сили да извикам,
щеше ли да чуеш?
Ако можех аз да се затичам,
щеше ли след мен да тръгнеш?
И да бях опитала да си призная ...

1.
Хората мълчаха.
Отрядниците на групите стражници гледаха със студени очи в тълпата и търсеха евентуални нарушители, но такива за тяхно съжаление нямаше. Присъстващите не бяха от онези неблагоразумни хора, които си позволяваха да дадат свобода на чувства и мисли и да се изкажат против режима. Подо ...

Ти си капка роса по цветята
и частица от синьо море.
Ти си шепа искри от дъгата
и си късче от чисто Небе.
Ти си пролетно влюбено цвете ...

Седя на ръба, пръстите ми се изплъзват, изпускам се. НЕ! Не трябваше това да е краят, не мога повярвам. Вярно е, че бях направила своите грешки, но нима не бяха просто човешки; е, явно не. Нощта се спуска, а аз си отивам. Не бързо, а стъпка по стъпка, много плавно, сякаш мога да объркам нещо. Това л ...

ПАДЕНИЕ И ПРЕЧИСТВАНЕ
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...

Наш'та лудост –
от шепа пясъчни истини,
заприличва съвсем на нормална.
Тя роди натежали,
недописани стихове - ...

Живях и с тебе и без тебе,
но никога не бих се спрял,
сърцето ми трион го реже...
душата ми... един кристал!
Денем те описвах... ...

Простовато пропадащ
негонен комплекс
в мен се вдига и прави ме важен…
Имитатор на страдащ
е лесен рефлекс… ...

Еньовден е - вред ухае
на треви и билки свежи,
днес девойките играят,
китки и венци подреждат –
с корени, листа и рози, ...

Ветре, не съм онази птичка хвърковата.
Не ме подухвай все към стръмните скали.
Жадувам полети, но не ми стига устремът,
да стигна до желаните от мен звезди.
Така треперя, че душата ми се стиска, ...

Концерт за луна и пиано:
А пътеката лунна едва
бе завила в омая, припряно
свойта тиха безбрежна тъга.
Пианистът докосна тъй леко ...