За хорото и ръченицата
Колкото и да са “модерни” и “глобални” всички българи и днес могат да танцуват право хоро, “Елено моме”, дунавско хоро и ръченица. Без тях няма сватба или новогодишно празненство. В доста още необезлюдени села и малки градове все още се правят събори и панаири, родови срещи, п ...

търпеливо
чакам
(сливането)
на ръба
на бездна ...

Във този свят съм само на квартира,
(пари не скътах за почивка в „Риц”),
в главата ми след две-три халби бира
животът става просто - мръсен виц...
Кафето пия си с каймак от вятър, ...

Очите ми били игриви...
шарели насам-натам,
в тях всеки иска да се види,
щастлив да се огледа там.
Очите ми били игриви, ...

Нека да издигнем глас
Примиряваме се с всичко -
на бедност, на нерадостен живот,
живеем с мисълта, че утрешният ден
ще бъде по-добър, ...

Drum and bass

KAЖИ МИ, САМОТА
Кажи ми, самота, ти, която стана
моя спьтница в тежки, трудни времена.
С какво съм недостатъчна на този свят,
че ме лиши от щастие, ограби ми надеждите и вярата сломи. ...

Нежност
Душата ми е нежна като сълза,
не отронвай от нея ни вопъл, ни стон, ни зов,
а превърни я изцяло в Любов!
Не ме провокирай, ...

Въпрос без адрес
Сега над нас
нищо не тежи,
нe е война,
няма мор и глад, ...

Лина е приготвила кутия с носни кърпички. Сложила я е на масичката. Типично в неин стил. Тя не обича да я сварват неподготвена. Още като ме чу сутринта, разбра, че нещо не е наред.
- Няма да плача – опитвам се да звуча нахакано, посочвайки кутията с поглед.
- Стори ми се настинала тази сутрин – в съ ...

О, юроде търговци!
О, парице, царице!
О, дружеста ООД - ограничена безотговорност!
О, ...
Есеистичната одисея на средностатистическото ЕГН. О, неразумни... ...

Все пътувам нанякъде,
все нова къща подреждам,
успяла-неуспяла старата да изкусуря,
все нови ветрове ме отвеждат
в посоки странни, докато ...

нещо от по-новите идеи...

Натиках си във устните усмивката
и стиснах зъби, докато зарасне.
Вратите все се удряха в мечтите ми
и празни стаи ми крещяха да порасна.
Зашлеви ме баща ми през усмивката, ...

Минавам по пътя прозрачен,
а сякаш се губя в мъгла,
но пак се опитвам да крача
през тъмни пътеки в нощта.
Отпивам от есенни капки ...

На твоята любов привидна
повярвах аз за първи път
и тръгнах с теб, така наивна,
поведе ме накрай светът.
Ти обещаваше ми вечност, ...

Денят не носи нищо лошо и нищо хубаво, уви!
Ако заспя ще мога още да виждам твоите очи!
Едва дочаквам мрак вечерен да спусне мека тъмнина,
сънят, приятел мой доверен обгръща ме в спокойна топлина!
Така ще бъда още дълго с тебе, в прегръдката на твоите ръце ...

ЛИСТ ОТ СЛИВА
Как на свежо замириса,
близо май косят трева -
каза, после приближи се
и прошепна ми едва: ...

Ще дойда да разкъсам в теб нощта,
със всичките й демони и сенки,
обслебили душата ти, съня,
и мислите за мене неизбежни.
Ръцете ми навярно ще кървят, ...

Да бе замлъкнало, сърце,
да бе сподавило вика!
Да бе избрало нямото страдание,
да бе сподавило тоз порив на кръвта.
Да бе изстинало ти, тяло грозно, ...

Понякога ми е по-лесно да призная
че ти си този който идва при мен
нищо че аз вървя все натам
Да те намеря се молех и плаках
и скубех косите си удавена в мисли ...

Усещам те,
без да те виждам.
Достигам те...
С чувство…
И мисъл. ...

ПИЯНСТВО
клатушкащи се ноти по петолинието на отчаянието
КОМПОТ
целувка по узрели думи и сладковлажието

ВИДЯ ЛИ?
Видя ли? Не гледай със празна уста!
Изменнико, бронята хич не те носи.
Със теб за разплата ще дойде часа.
От теб щом замина, къде ли ще бродиш? ...

ДРЕВНА МОНЕТА
Лежала в земята стотици години,
изтървана в праха от невръстния трак,
изкопах монета с лика на монарха.
И с неизвестен за мен езически знак. ...

Между два свята
Сред живите животът е суров
Най-лесно е за смъртта да си готов
За какво ни е да живеем в свят на безчестие и суета
Като можем мигновено да нахлуем в друг свят ...

Отивай си!
Не ще те моля ни за обич, ни за нежност,
щом нашата раздяла с теб
тъй лесно слагаш във графата "неизбежност"!
Да търся прошка, ...

Египет 870-та година преди Христа
Бе третият час от деня. Меките и топли лъчи на Ра[1] се спускаха от небето и галеха нежно полираните червени каменни стени на величествения храм. Бе издигнат още в древни времена в чест на богинята Баст[2] - закрилник на бившата египетската столица Бубастис[3]. Леки ...

Пред крепостите на надеждата стоях, превземайки света.
Жадувах да проникна в разума, разбивах всяка следваща стена.
Оръжие са мойте знания, а щит е мойта доброта.
Войската - рафта с книгите, а мъдростта - душевната храна.
Така превземах царства, с годините богатства трупах в своята хазна. ...

Децата ни чертите ни повтарят,
успехите, копнежите и грешките.
Във същите съмнения изгарят -
еднакви са чувствата човешки.
Децата ни са наше отражение. ...

Пролет – свежо и зелено.
Лете – с вкусни плодове.
Есен – в злато натъкмено.
Зиме – голо в снегове.
Що е то? ...

Каква, каква е старата любов –
далечна песен, спомен блед,
увяхнал цвят и тъжен зов?
От огън – пепел, от усмивка – лед.
За старата любов аз дълго плаках ...

Спомени, изпълнени с радост и тъга,
толкова ярки, сякаш случват се сега,
спомени... след всяка обида и раздяла,
спомени от любов, винаги боляла.
И защо към тези спомени се връщам, ...

Погледни ме за последно,
тез сълзи ги запомни,
от утре ще ти е потребно
всяко мое, но прости!
Какво от туй, че вън вали, ...

Планети сме ние със тебе
далечни.
Кръжим и се търсим навред
из Всемира.
Но движим се в орбити свои ...

Бременна съм с
дъжд и слънце -
заченах ги
от своите мечти.
Очите ми блестят ...

Ч е с Т и Т П р А з Н и К!
Чудно рисуват
шарени книжки,
светло лудуват
в детски очички. ...

Пак босонога
към тебе ще тичам,
пак ще съм с онзи
цветен венец,
с който тогава ...

Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...

Забрави!
Денят, в който те срещнах
Ти сияеше като слънцето.
Обичах да те гледам отдалече,
макар да ми блестеше в лицето. ...