От теб си тръгвах толкова пъти, безчет,
но ми бяха тесни безкрайните нощи.
Рамене блъскаха мисли и сънят бе отнет
от болка, съмнения, недадени прошки...
Толкова пъти си тръгвах от теб, ...

ОСНОВАТЕЛЯТ НА РУСЕ
----------------------
В земите ни дошъл от много далеч.
Войската била многобройна.
Проправял си пътя с огън и сеч ...

Цигулар
- Къща цигулар не храни!
Не жени се, сине, ти!
Ако все пак някак стане -
за деца да не ламтиш! ...

НОЩ
Теб спохожда ли те самота в нощта?
Събудих се, че сън сънувах,
сънуван и преди,
луна го огрява от всички страни... ...

Прах. Мрачен ъгъл в стая.
Сянка. Там твори начало.
Обич. Догаряща омая.
Пулс. Кръст трепери в тяло.
Спомен. Някъде отвежда. ...

Ноти за бъдеща чувственост

влез слънце
в плахата ми пролет
не
не гаси светлината...
кажи ми ...

Зимата вече към края се движи.
Ние отделно вървим.
Своята гордост и зъл егоизъм
здраво и важно крепим.
Уж защитени добре са сърцата ...

твоите мисли са топли
моите биха могли да те обгърнат в огън
твоите мечти се разхождат по облаци
моите носят теб и ме разхождат по тях
твоите липси са дълги ...

Треперя - желанието е много силно.
Желание, изразено конвулсивно.
Емоция, обляна с течности обилно.
Искам да знам -
Мислиш ли за мен, когато... ...

Какво е дървото, ако птица
не свие гнездото си в него?
Какво е цветето, ако на
любимата не бъде подарено?
Какво е рибарят, ако вечно ...

Отпивам с теб понятие за Вечност –
създаден с огън, присаден във плът.
Най-вечните неща – ЖИВОТ и СМЪРТ,
най-близки са и най са ми далечни.
автор: misan4o ...

Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ето, че най-сетне се реших да напиша това, което толкова дълго време раздираше мислите и сънищата ми. Защото сега аз, когато вече съм на смъртно легло и зная, че не ми остават много дни живот, разбрах, че е крайно време да освободя душата си от тежките оков ...

Годината, през която едно момче порасна и стана мъж
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...

Една жена излезе.
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце. ...

Измъчен при теб аз ще дойда,
ще те погаля с изнемощели ръце.
С мъртвите си крака, пред теб аз ще падна,
ще тупти само моето сърце.
Ще се извърна, към теб ще погледна, ...

Недей да търсиш нежност във очите ми...
Нали ти подарих и рестото, което сам ми върна?!
Но потърси остатъците от съдбите ни,
които спяха в чашата, която ти обърна...
И в устните ми не търси горещата ...

Раздавах всичко...
цял живот за другите...
и чувствата си силни не щадях...
Нетърсеща отплата
за заслугите, ...

Все в съня си те търся –
случаен.
Като порив
на пролетен вятър.
Там, ...

Посякох ръцете си, дето посегнаха
към тебе, за тебе...
Избодох очите си, когато прогледнаха
отново за тебе. За тебе...
Зазидах езика си, щом проговори ...

Чувствата в душите
Нужно ли е някого да убеждавам
как живота днес да подреди.
Не, такава сила аз не притежавам,
от дадени уроци сърцето ще боли. ...

Днес ми е напрегнато
и на тебе, лист, се доверявам -
колко бъсках си главата
и с аромата на слепотата
просто без много успехи ...

Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, чов ...

КРАСИВАТА ПРОЛЕТ
Пристъпва със боси нозе по земята,
тъй тихо и нежно цветни звънчета звънят.
Облечена в приказна рокля с цветя от дъгата,
красивата Пролет приветства със песен деня! ...

И как Душата ми ридае
и иска свойта яснота,
но не тъй лесно се дава
тази тъй желана пълнота...
Какво е тя - тази Душа, ...

Кажи ми... че всеки път,
когато във очите ù погледнеш,
в тях погледа ми жаден
ще откриваш.
И всеки път, ...

Симпатичната френска комисарка удържа на обещанието си и уреди италианските си колеги да огледат жилището на Бернар Гийом. Това стана едва в късния следобед, след като всички останали заинтересовани страни като местната полиция, прокуратурата и най-вече журналистите си бяха отишли. Внушителната шест ...

Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не ост ...

Започва ли началото на края?
Навън захвана силно да вали!
Обади се забравен стар приятел...
Оставих омалелите мечти...
Завтече се в душата ми тревога... ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
В порой от чувства думите ми давиш,
рушиш прегради, крепости, стени…
Моралните ми възгледи взривяваш,
оковите ми с полет да смениш. ...

*посветено на събитията в Япония... Злото винаги е многоточие.
Стига ми само една - и последната дума.
Просто мълча на инат. И по навик.
Още преди да повее – люти като буря.
Още преди да просветне – небе ще удари! ...

Опитах се
отново да получа
близост.
Опитах се. Рискувах. Не успях.
Ти може би ...

Дяволът ли на ухото ми говори?
Или разумът ми дяволски отново съзнанието ми отвори?
"Давай, не мисли "- нещото прошепна
и мислите ми той някак си упрекна.
Той е там, на ухото ми, говори ...

Най-голямата грешка, която допускат днешните тийнейджъри в живота си... а това може да се окаже най-голямата им любов...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се п ...

Днес лято е и всичко е така зелено,
струи от всяко цвете нежна песен.
Но утре пак ще е обезцветено -
и ще увехнат розите от идващата есен.
Високо свети слънце в синевата ...