От дистанцията на времето констатирам закономерност в моите истории… Всяка от тях е била неизбежна и задължителна! Животът е динамично отражение на събития и случки… Навремето беше трудно да си обясним много неща. Често ставахме неволни жертви на обстоятелства и конфликти! Понякога с неизлечими посл ...

Ако някого го стяга шапката,
Стига му да си обърне захапката,
После да покаже хватката
Просто на съседката.
Ако и нея я стяга шапката, ...

Къде си ?
В кое огледало се криеш?
Страдаш ли тихо,
В ъгъла криволичещ?
Къде си ? ...

Преди време те използвах,
за да докажа на бившия си,
че не може просто да ме остави
и ей така да ме забрави.
Затова и тръгнах с тебе, ...

Блазе на този, който грижи няма
и спи блажено сладкия си сън!
Не будят го ни любовта голяма,
ни на мечтите сребърният звън.
Блазе ли? Не, не вярвам, че в съня му ...

Стихче за (НЕ)деца
Котарачета – черно и бяло,
се боричкат в тревата игриво;
времето спира, в кълбенце замряло,
после пак се преплита във сиво. ...

Маите са ни оставили едно послание, записано върху камък. Едно послание за нас, жителите на Планетата Земя. То съдържа седем предсказания. Първата част предупреждава какво би могло да се случи сега - във времената, в които живеем. Втората ни напътства за промените, които трябва да извършим със себе ...

И гласът ми избяга от мен,
та ти ли ще ме обикнеш...
Държах те сякаш във плен,
нормално при шанс да отлитнеш.
А заниците вече не плуват. ...

Пожелах си да те имам тази нощ,
в прегръдките ти за последно да се скрия,
да се притискам в теб до полунощ
и от устните ти аз любов да пия.
В тишината на нощта вълшебна ...

Дали ако бях извикала името ти, когато си тръгваше, щях да променя нещо?! Дали ако по-често ти показвах колко съм влюбена в теб, щеше да се промени нещо?! Не мисля. Сърцето ти за нея копнее и явно винаги ще е така. Ходи и се бори за нея! Тръгвай си! Не стой повече тук. Върви си! НЕ мога да понеса по ...

Ангел или Сатана
Косите ти са сякаш от коприна,
лицето ти по-меко и от кадифе,
снагата стройна и гореща гръд,
сплетени в едно, създават подобно на Небесен Ангел същество, ...

Красивото слънце на моя живот си ти,
обичам те с цялото си сърце, надявам се и ти,
обичам да си до мен,
тогава се чувствам уверен и променен,
по-точно ставам джентълмен. ...

пролетна привечер -
вместо с кукла венчелистчета
приспиват се с тичинкова прах
* * *
нежно цвете - ...

По уличките тесни на големия ни град
вървя си аз спокоен, доволен и засмян,
оглеждам се да видя някой мой познат -
пред мене много хора, а повече отзад.
Лицата им разглеждам, но не забелязвам, ...

Колко много те обичах.
Колко много те обичам.
Никога няма да разбереш.
Колко много вечери без теб заспивах.
Колко много вечери без теб сънувам. ...

Когато от нежност сърцето ми спре,
щом в очите ти слънце наднича,
приласкана в твоите ръце,
аз усещам, че ти ме обичаш.
Когато, не подгънала крак, ...

Все мъчим ледовете да стопяваме,
замръзнала държат те нашата плът.
Защо в душите още си внушаваме,
кога ли ще намерим верния си път.
Все тръгваме на чисто, а не стигаме, ...

Как да кажа спри, когато в очите си чувствам сълзи.
Когато неуморно не спирам да желая твоята ръка да ги стопи.
А как усещам, че изгаря и твоята душа по мен - отречи!
Ала ти с поглед само ме докосваш, не е ли тъжно, че мълчим?
Безумно много има да си кажем, но онемяваме, щом тръгнем да го споделим. ...

Свято е всяко чувство в душата,
щом носи радост на някой човек,
щом с обич дарява земята
и прави живота по-хубав и лек.
Свято е всяко чувство, което ...

Защо всички се интересуват от наркотици?! Защо си мислят, че като взимат дрога, са "модерни"?! Защо им трябват симуланти, за да се забавляват?! Не могат ли да бъдат истински щастливи, без да жертват здравето си?! В момента никой не си дава сметка, че си вреди, а си мислят, че наркотиците са помощниц ...

Вървиш - без релси влак,
душата ти е мост без перипети,
животът те направил единак,
в тунела светлина не свети.
Не знаеш кой добър е, кой е враг, ...

Традиции едни се спазват и до днес:
да бъде булката във бяло;
към други липсва пък напълно интерес:
де булка с непорочно тяло?
В храм казват: "Докато смъртта ни раздели"; ...

Брезите оживяха -
копринени листенца клоните обсипват,
с шепот,
вятърът промъква се сред тях,
а там, суетните врабчета, ...

Разпръсват пролетна омая
овошките, разцъфнали на двора.
Позакрепихме двата края,
оклюмали от пролетна умора.
Навън ухание се носи ...

Къде съм аз? Някъде изгубена, празна, безчувствена, чакам да дойде денят, в който ще има щастие и за мен. Гледам снимката ти и си мисля къде сгреших. Чудя се защо стана така и защо се налага да преживявам всичко това? Отговорът: Защото това е моят гаден животец и знам, че по-зле ще стане, но по-добр ...

[17:00:52] Koцeto: По нея копнея,
но не мога да я имам.
Заради нея живея.
Чувствата и да поемам.
Щом я видях тъй прекрасна, ...

Глуха уличка. Къщичка в бяло.
Дъжд вали. Пак студено е вън.
О стъклото носленце опряло,
през прозореца гледа навън
малко, бяло момиченце – цяло ...

Вземи, аз друго нямам да ти дам,
само туй остана след стихиите,
вземи, да не взема някъде да го продам,
да не го изгубя сред вехториите!
То тупти, с глас ранен говори, ...

Не е важно как.
Не е важно дали.
Не е важно защо.
Не е важно, нали?!
Не е важно кога. ...

Като чета големите поети,
отчайвам се, да си призная.
Местата във поезията
са заети,
за мен ще има ли, ...

Никак не обичам разочарования,
а все по-големи химери си изграждам,
не обичам и колебания,
а в тях често се прераждам.
Не обичам и небето да е сиво, ...

Преди години имах възможността да посетя една далечна страна. Там също изгрява и залязва слънце - нещо, което сякаш за пръв път ми правеше впечатление. Видях маслини по клоните на няколко дървета, червен пясък и бяло небе, червено небе и бял пясък. Видях прозрачен скорпион да минава на крачка от мен ...

Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Нека ме остави без дъх, без сила, без сърце дори! Нека поне за миг да го усетя... онова странно, запленяващо, обземащо цялата ти същност чувство. Да ме изгаря, да изпепелява душата ми, като някаква хартийка, която пред очите ми догаря. Да ме изпива вътреш ...