Поредната рисунка.
За съжаление, не можах да открия името на художника...
Б.
Тръгва си…
И е по-божествена ...

И МОЙТА ЕСЕН Е ДОШЛА
От Есента край мен е притъмняло...
Но все пак тука има Светлина!
И времето край мен е сякаш спряло...
О, Есента при мене е дошла?! ...

Знам, че ски се карат
зиме в планината,
сняг като натрупа.
Но сега е лято
и сме на морето! ...

Ръбът на скалата...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...

Тъгуваме двете с теб, самота,
от ранна сутрин - до късна вечер.
Жадуван си, пристан мой, ела,
надеждата дано да срещнем!
Разпридай гостенка - тъга, ...

Веригите свиреха.
Буталата тракаха безшумно.
Тишината на безумието
ме обземаше спокойно...
а стоманените ъгли на студено-сивите машини ...

Луната
........................
теб пита ли те
Бог
с какво ...

Тръгнах да търся вятъра.
Тръгнах да търся теб.
Огнени струни някъде.
Птица на дълъг път.
Остани при мен! ...

ИЗПЪЛНЕН С ЧУДЕСИИ, ДЕН
За делничните ни проблеми
и празници общоприети,
написани са ред поеми
от много нашенски поети. ...

Хубав дъжд валеше из селото. Сушата, която мореше околността от няколко месеца, най-накрая си отиваше. Земята попиваше жадно водата на сякаш продънилото се небе. И бе предоволна. Хаджи Исмаил не бе успял да се прибере, когато заваля и сега стоеше под шопрона на двора и слушаше шумоленето на капките ...

Харесваш ми така - притихнал.
От хорските очи си се скрил,
на два метра под земята изгнил.
Също като приживе - прогнил.
Харесваш ми така - тих, ...

в този късен, тъй самотен час,
страх ме е, че няма да се върнеш
и в стаята си тишината ще прегърна аз.
Очакването ми ще се превърне във безвремие,
погледът ми, спрял на твоята усмивка, ще ме лъже , ...

Тя излезе навън и погледна небето. Мислите ù плуваха като лодка в морето всред тъмните сенки на нощта и изчезваха бавно като умираща звезда, там някъде дълбоко в нейната душа. Очите ù, избистрени от поредната доза сълзи, бродиха безцелно из мрачните долини, търсейки нещо истинско, на което да се дов ...

СЪТВОРЕНИЕ
Господ сътвори водите и реките,
а хората изобретиха оръжието и войните…
Господ сътвори хората, народа,
а хората изобретиха гилотината и ешафода… ...

Във малката ни плодова градина
накапали са няколко листа,
приижда есен, после зима,
почукваща на нашата врата.
Сезоните се сменят бързо, ...

Душата ми е празна и пуста като пустиня. Защо всеки път, когато ме отблъснеш, повтарям грешките си и правя още по-невъзможно това да се върнеш? Не можах ли да запазя поне приятелството ти? Още ли не съм се научила да губя с достойнство? Макар че разумът изгуби абсолютно всяка битка със сърцето... Ми ...

Не търся и не чакам никой.
Животът ми към нищото ме води.
Останаха ми спомени, но разпилени.
Мечтите ми са празните надежди.
Отдавна устните не търсят никой. ...

Не ми дължиш откраднатите ласки,
целувките и шепота горещ...
Щом време е да хвърлим маски
в дълбоката житейска пещ...
Прочете ме като писмо любовно ...

Тамара
Превод: Красимир Тенев
Там, Терек където се скрива
в пастта на Дарял сред мъгла,
чернеела кула старинна, ...

Джейсън Мраз - Ако то ме убива
------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Martin Terefe, Sasha Skarbek & Jason Mraz
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мартин Терефе, Саша Ска ...

Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на ...

Сбогуване с ТЕС – ІІ
От месец бях в Либия и обикалях многобройните обекти на ДСО „Техноекспорт строй“. Едни бяха пред завършване, други едва започваха, трети имаха нужда от допълнителна техника и хора, така че се налагаше на место да се прецени и реши рационалното разпределение на наличната механиза ...

Сълзица обич
Изстиваш бавно, като въглен,
покрит дълбоко в пепелта –
(забравили да го изхвърлят
или да върнат пак в жарта). ...

За миг бяхме сами.
Лека музика се долавяше.
Лежеше той, аз бях до него.
Ръцете ми изучаваха тялото му, минаваха през всяка извивка.
Очите му бяха затворени, сякаш сънуваше. ...

ГЕННОИНЖЕНЕРЕН ПАТЕНТ
По земното кълбо навред
признат е нашенският гений,
кръстосал гъз със слънчоглед...

Непретенциозно лятно стихче
Пясък огнено горещ...
Лек без шум ветрец...
Топло е, но не е пещ...
Нейде си звучи певец... ...

Все мъдростите нечии четем,
разкриващи ни как да сме щастливи.
В доброто вярваме, крадем
от стиховете им красиви.
Но тез напътствия, слова, ...

Невярна мисъл
Залях си ръката до лакътя с вряла вода.
Познато, нали?..Как боли! Чак те кара на лудост!
Е, Малкият дявол бе! Малка, но силна беда,
не ме прати там, но ме спря. Как при кръв да се трудиш? ...

Жалко е да обичаш само веднъж:
да си нечий по навик, но не и реално,
да си мислиш, че плачеш - а то да е дъжд,
да оставаш, където не си бил отдавна.
Да заспиваш, облегнат на грешното рамо, ...

Тази Деси е хитруша,
уж е умничко дете,
а пък вкъщи все не слуша,
книжки да чете не ще.
За задачите нехае, ...

Само ще ядеш сурови гъби от латерната
и ще пречиш на хората с 1000 фенера на гърба
и ще тровиш сини гълъби в таверната
с хумус, по-стар от света.

Котката
(по Едгар Алан По)
Сам из Морската градина, след дванайс' и половина,
скитах се в нощта дъждовна, стиснал здраво чер чадър.
Скитах се като бездомен, мъчен от ужасен спомен, ...

Дамата в черно
Тя дойде при мен една сутрин,
една самотна неделна сутрин.
Дългата й коса се вееше
на зимния вятър… ...