Обладаващата
Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно ...

Снегът се сипе нежно,
приказката пак се ражда.
Деца играят си небрежно,
студът желание поражда
Аз и ти, уютно кафене, ...

Ден като ден - студен, мрачен и дъждовен! Карам по софийските улици и се опитвам да се въоръжа с търпение заради вечните задръствания. Отбивам по околовръстното, с неясната надежда там движението да е по-малко. Уви! Същите колони от коли, нервни шофьори и намусени катаджии. Е, какво да се прави - ще ...

Той е марков.
Силен. Стилен. Адидаски.
Носи Прада, Гучи, Лагерфелд
и Вюитон.
Ненавижда живота втора ръка. ...

Откровения
Никога не чух нищо истинско да излиза от твоите устни, само думи, красиви думи, които някой е написал за своята любима, не за мен! Никога не се почувствах желана и обичана, освен в моментите, когато виждаше, че си отивам. Защо ме връща толкова много пъти? Нима искаше да станеш по-добър лъ ...

Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...

Бях облечена в жасмин и мед, лъскава, златна. Държах ръката му и имах всичко, можех всичко, усещах всичко. Бях на най-непознатото място с най-познатия човек и бях вкъщи. Оставих лепкави медени следи по всички светли и тъмни улици и облак от блед жасмин, защото се обичахме навсякъде, защото сладостта ...

Всяка сутрин и вечер си себе си, същият -
чаша, чувство... Там нещо звучи...
После просто набираш адреса от вкъщи
и отново си с мене, нали?
Колко тъжно е, мили, че ти предпочете ...

Кълвеш. И хапеш... или ме целуваш?
В дъжда и бурята не мога да те разбера.
В очите ми се стрелкат като ястреби
фенери, фарове, вода, коса...
Стоя и чакам... чакам да ме стиснеш ...

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч, ...

И окапал е цветът на самотата.
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...

Дните минават.
Годините си летят.
Сезоните се сменят
и идва време за разплата...
Споменът за изминалите дни ...

Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва?
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...

В о д а
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам в скалите, пресичам горите;
не - територии, не - свобода,
искам : сама да си правя корито. ...

Л А Т И М О Р
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъ ...

Като шум от премигване
или удар от брадва,
любовта ни застига
и във нас се прокрадва...
и съвсем неумело, ...

Стъклената огърлица на врата ù отразяваше чертите на враговете, заобиколили трона ù, в позиции на най-близките и доверени хора в дворцовия покой. Тя стоеше с елегантно вдигната глава така, че слънчевата ù коса да пада съвсем естествено върху фините ù рамене, също както коприна се докосва до порцелан ...

Лично
Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен. ...

НА ПОЕЗИЯТА
Понякога ме вземат за разсеяна и вяла,
вглъбена в себе си, унесена и замечтана.
От чужда страст - ПОЕЗИЯ,
обсебена съм цяла ...

Знаеш ли... още мириша на теб... ароматът ти сякаш е пропит в кожата ми... още следите от ръцете горещи болезнено парят... усещам ги по гърба си как бавно слизат надолу, как огнените устни рисуват картина, която не искам да бъде довършена... Знаеш ли... още усещам тялото ти, което допълва всяка изви ...

Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...

Любов любима - с нищо незаменима,
струи от твоето сърце,
с какво ли бих те заменила -
приятелко любима аз една?
Дали е студ, дали е пек - ...

Когато и оградата край къщи ме събаря,
и портата открехната не ме зове,
измислям си причина, да забравя,
и ми се иска времето да спре.
А аз да си остана вън на пътя ...

Днеска някак облакът и слънцето
пак бяха се превърнали в деца…
Прескочи кобила си завързаха
и кискаха се в щурата игра…
По поляни, по дъбрави шетаха, ...

Одата "Българският език" на Иван Вазов е едновременно възхвала и защита на родното слово. Творбата е създадена по конкретен повод. Самият Вазов отбелязва, че я е написал в отговор на твърденията на чужденци и българи, че българският език е груб и немузикален.
Като поет, познаващ прекрасно богатствот ...

Крача нощем по пустите улици
отекват различно по асфалта стъпките
много далечни ми се виждат утрините
приспани дълбоко са от феите в приказките
Доста са тъмни празните жилища ...

Самотни стражи
Светът е грозна клетка,
клетка за мечти,
Животът - студ коварен,
замръзваш в него ти. ...

Някога дали сте се заглеждали в звездите, дали сте се замисляли
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...

Колко е красива с теб нощта,
но защото те няма до мен сега.
Да те гушкам сладко-сладко.
Да усещам как бие сърцето ти.
Да допра устни до твоите. ...

Жадна съм! Морето да изпия,
отново жадна бих била.
Цял живот аз търсих да открия
извора с вълшебната вода.
Открий сърцето си пред мене! ...

Човечеството, тази цивилизация, която, подобно на вселената, постоянно се стремеше към ред, но в действителност в нея цареше хаос. За краткото си съществуване хората успяха да съсипят родната си планета и да я превърнат във воден свят, кръстосван от плаващи градове-държави.Това почти доведе до унищо ...

вдъхновено от:
http://www.vbox7.com/play:16278f87
и не само...
реших да си дам нещо като творческа почивка... понаписах доста... доста и коментирах (за някои дори прекалено)...
досега винаги съм се връщал... ...