На Е...
Не разбирам такова приятелство -
да те бутнат във прашния ъгъл,
да не можеш да минеш оттатък...
Най-добре ще е сам да си тръгнеш. ...

Под сенките
на сънища желани
разпуснали са мислите коси
и с палавите чувства си играят
и крият се, ...

Без да съм стъпил на манежа талашен,
талашитеното настроение на жените повдигам.
И там, вътре, достигам,
дето никой скоро не е тарашил.
Понякога него играя, ...

Отново вдишвам топлия ти смях
и с погледа си пак ме запленяваш,
забравил, че да гледам в теб е грях,
че не веднъж с очи ме вкаменяваш.
Забравил, че лицето ти за мен ...

ПОЗДРАВ ЗА ТАТКО
Днес имаш имен ден!
Поздрава четеш от мен
за много здраве и късмет
и след години петдесет. ...

Ученик, китара и естрадна певица
(Откъс от Детство и юношество)
Вече бях в единайсети клас. Беше зима – много сняг, студ и леден вятър. Една вечер към десет и половина някой почука на прозореца на стаята ми. ..? Беше Батюшка.(Петър Лянгозов - учителят ни по руски език и мой приятел)
Излязох веднага. ...

Ти продаде свойта обич свята
за къщи, вили и пари.
Избяга от битка, скри се в дупка,
съща мишка стана ти.
И какво накрая се получи? ...

Истинското ми "Аз"
Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени пантало ...

Без да съм те виждал, те рисувам.
Никога не съм те срещал, а бленувам.
Устните ти не усещал - ги жадувам.
И - дори когато не спя - теб сънувам.
Погледът ти кожата ми гали. ...

Така ми говори
със топъл глас.
Разрошвай ми косите,
палав ветре.
Разбий прозорци и врати. ...

Жена-огнище мислите ми стъква
и лумват в мене мъжките мечти,
езиче полудяло се промъква
в съня ми и разпалващо трепти...
И клоните на моето желание ...

Слънцето опъна тънки струни
и грифа си пролетно настрои,
с морето къдрокосо се целуна,
преди да изиграе светлата си роля.
Вятърът за миг прочисти саксофона ...

Последна си тръгва страстта,
понесла безкрая в очите ти.
Животът ни с теб снове чудеса,
потръпващи, светещи в дните ни.
Не, няма какво да ни спре - ...

Аз съм това, което забравяш,
аз съм това, от което се криеш.
Аз съм това, което премълчаваш,
в болката ще ме откриеш.
С нокти хищни раздирам сърцето, ...

Как бързо времето отлита,
когато си до мен в нощта.
Престанах вече да се питам
истина ли е или лъжа.
Жадувам да докосваш мойто тяло. ...

В трудните моменти никога не го оставих,
но сега съжалявам, че не го направих.
Защото, ако сега зависеше от мен,
той щеше отдавна да е заменен.
Но доста често се случва сърцето да те мами, ...

Спиш ли? Не се събуждай!
Не искам да видиш моите сълзи.
Спи дълбоко, аз ще чакам,
ще бдя над теб, ще пазя твоя сън.
Спиш ли? Аз те обичам! ...

КЪРВАВИ СЛЕДИ
Онези склонове са стръмни…
Сънувам, че се свличам тежко.
Раздирам тялото си с болка.
Кърви жестоко и кървави следи ...

Понякога съм разноцветна вода
Понякога съм разноцветна вода -
сменям вълните си в цветове.
Бляскам синя капка в дъжда
от тъжен облак в сиво небе. ...

Пия, но не се напивам,
опитвам се, но не забравям,
искам и други да обичам,
но не се получава.
Себе си мразя, но тебе не мога, ...

Не те пожелавам, любов,
даже на враговете си черни.
За такава болка кой е готов?
С нищо не може да се измери...
Нито с усмивки, нито със сълзи, ...

Успях да докажа на себе си,
че съм достатъчно силна
и успях да се изправя на крака
след като ти си замина.
Успях да преодолея отчаянието ...

От много време пиша ти това писмо
и пращам го в годината поне веднъж,
но всеки път то ми бива връщано.
И сега си знам - ще се случи същото.
На износения вече жълтеникав плик ...

Много смел съм водолаз.
Във морето влизам аз.
Със съкровища е пълно
морското вълшебно дъно.
Хубоста му ме привлича, ...

Писмо
До В!
МОЛЯ ТЕ, ИЗЧЕТИ ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ, ПРЕДИ ДА ИЗТРИЕШ!
НЕ ЧАКАМ ОТГОВОР, НО АКО НАПИШЕШ ЕДНА-ДВЕ ДУМИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ и си ме ЗАБРАВИЛ ИЛИ ПЪК, ЧЕ ПОМНИШ МИНАЛОТО С УСМИВКА, ще ми помогнеш.
Здравей, трудно ми е да пиша и затова не знам как да започна. Но ще се опитам да бъда максимално кратка с ...

> ... Черната композиционна решетка ("black grid") в безкрайно самотните абстрактни картини, не - вселени, на холандеца Пит Мондриан е всемогъща именно заради това, че покрива всичко и се врязва във всичко, а същевременно линиите ù не се докосват навсякъде до края на платното. Там, както и в живота, ...

(ПАРОДИЯ)
Ти не си принцът, когото тъй дълго
съм чакала.
Побеляла е вече и твойта глава.
Колко нощи, в очакване, ...

1 глава
Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.
И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù ко ...

Този облак –
толкова самотен –
някъде незнайно отлетя!
Тъй е в мислите ни...
Тъй е и в живота – ...

Душите ни в пламъче живеят,
в кандилцето на светли дни
и в прошката ведно да слеем
смирена гордост и душевен мир.
Невинното с гласа проплаква ...

Аз се завръщам - дрипава блудница,
къде ли не бродих - разблудна безсънница,
но ето ме вкъщи, у мене, в плътта ми
и, простете, но никак не тежите на съвестта ми.
Грабех и влачех, твърдях, че обичам, ...

Във съня си рисувам очите ти, мамо.
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша. ...

Луда главо,
що не поумнееш,
сърце мое,
не плачи,
щом трябва ...

Само няколко стълби надолу
със крака си да смачкам газта
и, торнадностихийна и гола,
да засмуча с дъх твойта душа.
Пластилинена твърдост ще срещне ...

Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 мин ...

За рибаря и златната рибка
Беден млад рибар ловеше
край морето риба.
Той живееше във скромна
бащина колиба. ...