Не мога да живея живот наполовина.
Полудоверие...
полулюбов...
полудуша...
Аз исках всичко да ти дам. ...

Целувай ме дръзко,
целувай ме страстно,
целувай ме с пламнали устни.
Целувай ме с шепот,
целувай ме с вопъл, ...

Да можех времето да върна
и да го спра в най-хубавия ден и час,
да можех дори за миг да те видя и прегърна,
ала не мога и тъжен съм аз.
Да можех аз времето да върна ...

Като буен ат по небесните тъмносини поляни
Луната ядосано рие със предното ляво копито.
Слънцето все я преследва и а-ха да я хване...
Тя в последния миг се изплъзва и е много сърдита.
Като змùя златиста извива гърба си Дъгата ...

Едва удържам във ръце невидимата, мимолетна връв на думите,
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие,
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае за това, че векове я търся, а бърза към онази топка горе - рижата...
Два свята и една охлузена мечта п ...

(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът. ...

Когато замръзне навън свободата,
когато завеят ехидните дни,
когато от страх се покрият лицата
и черният сняг съвестта наводни.
Когато разпятия блудни извикат, ...

Отварят се невидими очи,
щом във вените хукне сънят.
Светлина през Вратата струи
и ме кани да тръгна на път...
Обличам скафандър от тяло ефирно, ...

Тичат босите крачета
по пъстрата ливада,
свирят малките щурчета,
пеят птиците с наслада.
Детски смях гърми в гората, ...

И ето, пак се зазори, отлитна здрач.
Клепачите са будни чанове, звънят.
През облаци в едно със птиците летят
да стигнат синева, за да превръщат
полетите от миражи във безкрайност. ...

Аз съм гола и малка, и лоша,
аз съм дива и зла, и добра!
Не търси постоянство и гении в мене ти -
моят гений е Любовта!
Тя е силна и страстна, и огнена, ...

Дали я бе обичал? Кой смее да попита?
Дали за нея бе копнял безкрайно?
Дали броял бе той в очите ù звездите,
дали я беше наблюдавал тайно?
Дали за устните ù той копнял е нощем, ...

ДА ТЕ УСЕТЯ
Аз не искам да идваш в съня ми.
Искам да дойдеш при мен през деня.
Аз не искам в съня си целувка.
А да вървим хванати ръка за ръка. ...

Искам да те притежавам...
С длани, с устни и душа.
Дълго да се наслаждавам...
Дълго в огън да горя...
Да отпивам мъжки ласки, ...

„Това, което не ни убива, ни прави по-силни”
Станах стоманена – вече съм силна!
Даже сърцето превърна се в камък.
Мога сама – не ми трябва закрила:
мой е в жаравата буйният пламък. ...

Събудих се тази сутрин с усмивка,
пресегнах се сънен и усетих милувка,
хмм, кой ли е това - почудих се аз,
защото легнах си сам и тогаз
отворих очи, видях те обляна в светлина, ...

АЗ...
„Тя е за теб морето,
дето в миг ще преплуваш...”
Аз съм като водите на Ниагара.
И на Марианската падина. ...

Любов-мечта
Намерихме се твърде късно
и споделихме с теб любов-мечта.
Любов - като оазис сред пустиня,
мираж - с измамна красота. ...

Път напред ли, какво е това нещо? Аз все гледам назад, все се оценявам, все търся. Не може ли да се живея без задно виждане, без хубавото лице на старата любов, без сигурност? Ако може, защо не го правя аз?
Всъщност правя все пак нещо – пиша. Безсмислени са думите обаче, когато не говоря за големи т ...

"Обичам те." - е, колко да е вярно -
има някакви остатъци от чувства,
но си мисля - би било коварно
с теб да бъда, с тях да блудствам.
Размити спомени в сърцето ми се гонят, ...

Сама сипвам солта. Нямам нужда от помощ.
И на болка търпя. Мазохист по природа...
Споко, нямаш вина. Ти си чист и невинен.
Аз съм твърде сама и това ме убива.
Ти не чувстваш тъга. То не е и нужно. ...

С Гео На Редута се прочуха
групичка поети на поляна.
Таз градинка, мъничка и глуха
храмът е на словото леляно.
Рецитали пламенни и хули ...

Абсурдно...
В този свят сълзата
Равна е на слабост,
А думата „обичам”
Е разстрел! ...

Отново съм тук
след поредната
доза мълчание...
След поредната обич,
или опит... желание. ...

Като гледам свраките на двора,
мисля, че и те ще стават хора!
Първо набелязаха дървото.
След това – мястото на гнездото.
После две от тях акъли дават, ...

Офицерите от „Желязната дивизия“
Хората остаряват, спомените не.
Този разказ е компресиран малък откъс от едно тримесечно „пътуване“ в страни от Южна и Западна Африка.
---- *** -----
След като приключих с Мозамбик и посещенията в някои съседни страни, трябваше да замина за Нигерия, при възможност за ...

По острия ръб на Живота
сърцето ми ловко жонглира.
Издрани до край, сетивата
се мъчат да го контролират.
Аз искам да бъда такава, ...

Ако в живота се промъкна
през иглените му уши
и доживея в старост с тръпка
стихът все тъй да ме теши,
дали ще има покрай мене ...

Не съжалявам,
че паднах -
аз само част
от себе си
оставих. ...