И нека да е мъдра!
Да е зряла!
Да е честита!
И да бъде с връх!
Злините да заспят под объл камък. ...

Не ме търси около себе си, аз съм вътре в теб...
Аз не ти готвя любимото ястие,
не шепна ласки в ухото ти,
не обещавам безоблачно щастие,
но съм твоята вяра в доброто. ...

Пуста черно-бяла картина -
душата ми е хем огън, хем е зима...
пламъците на яроста изгарят я,
а ледовете на самотата довършват я!
Души ме, изгаря, не си отива, ...

Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение, кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява, такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, ...

Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече ...

- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...

ПОЗДРАВ ЗА ХРЕМАВИТЕ
Надявам се да се оправиш,
щур купон да си направиш.
Да поканиш сто човека,
да танцуваш на кючека! ...

И само стих се изнизва,
изстрадан
изписан,
извезан
в тънка мастилена риза изпод писеца, ...

Сребърна дъга изрязва
във реката светлина.
В тетивата ù вплетена,
над града ни бди луна.
Глъхнат улиците слепи, ...

Един ден всичко ще е минало
и любовта ни ще е само спомен
с тъга за времето отминало,
когато те открих в света огромен...
Не беше първата любов, ...

Честита Нова година
Всяка година си пожелавам по нещо,
нещо, което във времето напред
ме кара да мога, съвсем по човешки
да кажа - искам да бъда човек... ...

Отново пак в живота ми пристигаш
и носиш само тъмни дни.
Слънцето отново ти ми скриваш
и подаряваш ми сълзи.
И всеки път, когато ти се връщаш , ...

Може ли да бъда там,
където сбъдват се мечти!
Свойте искам аз на теб да споделя,
ела при мен, защото времето върви, а животът кратък е, нали?
Искам аз света да променя! ...

Ти научи ме как да побеждавам
и никога да не се предавам.
Научи ме и да не се смирявам,
докато не получа това,
което заслужавам. ...

Едно
Топъл вятър разроши косата ми веднага, щом слязох от самолета. Беше началото на юли, затова в Джаксънвил температурите бяха над 30 градуса. Въпреки тениската ми с къс ръкав и късите ми панталонки, аз направо завирах.
С мъка задърпах опърпания си куфар по алеята към изхода на летището. Бутнах сл ...

По-добре...!
По-добре раните със сол посоли,
отколкото да си с нея пред моите очи!
По-добре очите ми ги избоди,
за да не виждам как нежно ù се усмихваш! ...

Мой ярък стих,
най-добър от всички,
още те чакам да се родиш.
У мене с години стоиш,
в душата ми с рими и срички, ...

Най-напред трябва да уточня, че се касае за един много стар епизод, когато се сблъсках за първи път с тези прихлупени хоризонти и старата циганка, дето врачуваше на отсрещния тротоар, беше още жива. Разбира се, подобен вариант за оцеляване не е препоръчителен и се предлага предимно късно есен, когат ...

В стаята светеше ярко,
чуваше се звукът на тишината,
която столът обхващаше безсрамно,
а наоколо въртяха се безкрайно
песен и стих, танц и вихрушка. ...

ЖИВОТ С ДИАГНОЗА
25 юли 2010
–Ами, да, майко! Бременна съм! Дори докторът казва, че зад едното бебе може да се крие другото.Често се случвало това!..Даже Марти е избрал имена за две...Уто и Муто и ме пита дали може да ги бие от сега или да чака да се родят!-смее се дъщеря ми от екрана на Скайп.-Чака ...

А сега накъде? Накъде в тоя ден като дупка,
в тоя свят като паст, в тая къща с унили пердета...
По гръбнака ми пъплят стада от уплашени тръпки.
Аз съм Кронос със лек махмурлук. Аз изяждам лицето си.
Аз вися като плоска вина в полумрака си. Има ме. ...

Не ме залъгвай с думички добри.
Ела като вихрушка, като огън –
в едно докосване да изгорим.
Така обичам, иначе не мога.
Косите си заплитам на въже – ...

Обичам те! И с болката, която носиш,
се радвам тъжно и сълзя през смях.
Протягам длани и трохички нежност прося -
да нахраня сърцето си с тях...
Обичам те! Навярно без глас те повиках - ...

поглед полъхна
забълбука сърцето
думите мълчат

Automne
Guillaume Apollinaire
(Rome 1880 -Paris 1918)
Dans le brouillard s`en vont un paysan cahneux
Et son boeuf lentement dans le brouillard d`automne ...

НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ
Пак сама... пак сама... пак сама... -
безнадеждност отронват секунди.
Островърхата глуха тъма
впива поглед във мен и се чуди. ...

Не те молих за утеха,
ти ме моли за любов.
Твоето детство, каза,
те отнеха,
очите ти поискаха любов. ...

С поздрав за всички приятели в този сайт!
Залез след залез
365 оранжеви песъчинки -
обръщам часовника

Светлата Нова Година пристъпи
в люлка, изтъкана от нови мечти,
със съкровена, стаена надежда,
че ще сме по-благородни
и още, още мъничко по-добри. ...