Скиталци
Сънят
Горите изчезнаха. Небето бе променило цвета си в оранжево от отровите, изхвърлени в него. Животните бяха измрели. Храната и водата не стигаха за нуждите на всички. Цивилизацията рухваше сама в себе си. Малкото останали ресурси бяха причината да се подкладе искрицата на ядрения огън. П ...

Все още теб не съм докосвала.
Не съм целувала лицето ти в сълзи,
но може би наяве съм сънувала,
как погледът ти пари и гори.
И лумнал огън в пламъци извайва ...

Аз идвам - пленница добра на Вятъра.
Спиралата превръща се в окръжност.
Притихнала, на гордостта във шатъра
се крие незабравената моя същност.
Сбогувам се със песента на птиците ...

Ч Р Д
ДВЕ САМОТНИ СВЕЩИ
Във утрото на тоз Белязан ден,
там някъде далеч, далеч от мен,
дочух от Изгрева, като насън, ...

"В плен"
Свят, изпълнен с хора сиви,
с болка, заговори, страх,
във очите ви лъжливи
истината аз прозрях. ...

Любов, сълзи, отрова... Боли!
По чашата следи
остават
kато черна
диря. ...

Сега,
съдбата-блудницата стара,
е часовникът,
легнал в дрейф на морското дъно.
Според различни хорски поверия ...

Зад прозореца градът, задоволен и сит.
Бляскав до разточителство, студен.
Танцувай с мен.
Затворил очи, танцувам сам.
Къде си? ...

Нощем в небето светят безброи звезди. Нито една не блести като твоите очи. Нежно топлят ме като слънчеви лъчи. Карат те сърцето ми да изгори. Страсти - въглени горящи са твоите очи.

Усмивката ти е провокация,
измъква те от всяка ситуация!
Погледа ти всяка дама желае,
но сърцето самотно блуждае!
Следваш пътя на Казанова, ...

Нито стон, ни звук...
Спокойна нощ и ти си тук,
само нежност и топло дихание.
Сладка целувка с мъжко ухание.
Сини очи преоткриват ме, ...

Той
Девет години самозадоволяване,
как се лекува такова заболяване?
Тя
Едва ли ще те отуча – ...

Оглеждах се в едно огледало и се чудех как бях попаднала тук. Ако трябва да съм честна, и аз се питах къде е това тук, когато едно гласче проехтя в тишината.
- Наистина ли си тук, за да попиташ това, помисли добре и ми кажи, дали търсиш отговор на точно този въпрос.
- Не знам защо съм тук. Не знам д ...

Много често се питам ти кой си
и кои ветрове те довяха?
Като мълния блесна в покоя
с гръм удари по моята стряха.
После сякаш взриви битието ...

Минаха толкова години оттогава, но споменът ми за една неповторима вечер на морския бряг с рибари от малък гръцки остров, така и не избледня.
Изпяха се много песни, но една от тях рибарите повториха няколко пъти ивсеки път влагаха такова искрено и завладяващо чувство както при пеенето така и при тан ...

Из цикъла „ФУНГАментализъм”
Гъбите в България
Култивирам страхове,
вече двадесет години!
Диви с пъстри цветове, ...

Пусни нещо там, да има, за фон –
Моцарт ли ще е, Бах ли, Бетовен.
Или взривът на реактор.
Предпочитам ниските тонове,
от които се носи радиация. ...

Крадях ли в миналото, Господи, че ти сега крадеш от мен?
Аз лошата ли бях, Господи?
Защо почерни моя ден?
Плетях ли в миналото интриги, или изричах аз лъжи?
Убивах ли, наивница ли бях? Моля те, кажи! ...

========
Ти си звездата,
огряла късмета ми.
Ти си в полята
на живота ми-цвете. ...

(Клишетата проговарят)
Още в детските години от живота в съзнанието ни се насаждат норми, които заобикалящото ни общество е приело за истини или неистини. Много често са ни казвали „не прави така”, ”не пипай онова”, ”това е грешно”, ”така правят само лошите деца”. Съгласна съм, че има граница между ...

Самота
Ти! Ти беше щастие неземно.
Промъкна се в моя самотен дворец,
в храма на болката и греха,
а не помоли за разрешение дори. ...

И точно когато всичко си отива, когато всички вие се отказахте, когато вече нямах какво да губя… Тогава, когато бях в ъгъла сама, преминавайки през всяка трудност, без дори да очаквам помощта ви, тогава се събудих, видях себе си, видях човека, на когото винаги мога да разчитам.
Падах и разбивах се, ...

Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще м ...

НА ГОСТИ
„За тези, които пълзят, времето лети като стрела.”
Баба Костенурка, с писаната хурка,
тръгна пак на гости по Велики пости.
Крачи тя по друма и на глас си дума: ...

Прегърнах те отдавна
и те пуснах
Та ти си птица
любовта е свобода
Ти не оставаш ...

„Ты жива еще, моя старушка?”
Сергей Есенин
Още ли си жива, майчице?
Може би ме чакаш?
Крееш и издигаш замъци ...

Всеки подвиг започва с изкачването на един връх. И колкото по-стръмен и буреносен е върхът, колкото по-трудно, тежко и опасно е изкачването, толкова по-величествен, по-саможертвен и по-хуманен е подвигът на отделната личност в името на нацията, в името на човечеството като цяло!
Защото всеки подвиг ...

Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...

Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрач ...