Среднощен снежен град.
Навън е бяла приказка, наистина.
Сцената, завесата, декорите.
Само че е още недописана,
затова не виждаме героите. ...

улица
под тъмен свод на дървета
далечен и тъжен дъх
на липи
тропот от падащи кестени... ...

НОВОГОДИШНА ЦИГАРА
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...

Влюбихме се ние двама
един на друг и бързо
без да мислим много много
взехме се...
И сега щастливо си живеем ...

Виелицата променяше образа на полето и неуморно хвърляше върху гората плътни облаци от снежен прах. Въздухът натежаваше от снега, падал целият ден, но сега вече не се знаеше дали вали или само вятъра го развява.
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...

По идея на Речният (ми) Кос
Ако някой (само за миг)
поиска да затвори врата –
то вече е сторено…
(както и да изглежда) ...

Краят идва - и само веднъж
тръгваш по онзи път - дългия...
Път без виелици, вятър и дъжд -
само безкрайно безмълвие.
Но дали живееш ти - ...

Умението да бъдеш истински умееш ли?
Да казваш само истина и истината смееш ли?
Хах, разбира се, това е въпрос реторичен,
как да бъдеш честен, ако никога не си бил обичан?
Добре познаваш думата самота, ...

Ей, та не си намерих работа на Марс - щях да ставам 15 минути преди работа! Ама, не - на Плутон. На майна си Райна - в най- забития квартал на слънчевата система. Когато е най-близо, от Слънцето го делят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра. Като ме заклати 280, та ...

На сутринта миришещото и още пияно от любовните си пиянства момче, беше събудено от почукване на вратата.Толкова беше пиян, че едва мърмореше нещо, но успя да пита с неразбирам глас:
- Кой чукаа?
А отвън вратата отговори глас:
- Аз съм приятелката ти Андреа, снощи не ми се обади след сбирката и се п ...

Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла. ...

Какво остава след секса? Една цигара, намачкани чаршафи, чаша вода. Няма любов след секс. Ах, и една прегръдка, с която да си платиш. Една прегръдка, а всъщност илюзия, да заглъхне туп-туп на сърцето. И после... Какво остава след секса?
Аз искам тя да си ходи. Аз свърших, свърши и тя. Нощта бе дълга ...

DANIEL AVDALA: keyboards, arrangement, sound, guitars, vocals.
...

… Запознай се с нея, ‘дето пречи ти.
С тая, ‘дето май не ви е писано.
Дежа вю – то пак ù прави сечено
и я връща в пети клас (орисано).
Запознай се с нея - всеотложната, ...

Онзи силен трепет в сърцето
напомня ми за твоите целувки.
Прегръщам силно спомените
избеляли и отново в рамка
окачвам ги на стената. ...

Ти си ми
най-големият враг,
но не те мразя.
Колко странно е,
че пак - ...

Cтъкло. Порцеланова кукла. Нетраен парфюм. Долнопробен, използван кондом. Само ако знаеше колко съм слаба. Само ако знаеше, щеше да избягаш от мен, преди да мога да разбера кога и да се разпръсна на хиляди парчета като отломките на стара, неустойчива сграда след силно земетресение. Колко ли щеше да ...

Защо ли толкова боли, когато си далеч от мен?
... и чувам стъпките ти, приближаващи към мен...
Защо си толкова далечен, а дъхът ти - тихичко до мен...
Не зная, нищичко за теб не зная, а колко много е страхът във мен...
Не трябваше да идваш - спокоен, тих и чужд... ...

Не помня кога съм те искала.
Преминавам през бели мъгли,
без да търся къде да се впиша.
Ако ти ме запомниш - уви.
Аз не помня кога съм се спирала. ...

И търся думи да опиша
без теб колко ме боли.
Как сърцето ми спира да диша,
щом не види твоите очи.
Как слънцето сутрин не изгрява, ...

Искаш да видиш, но без да прозреш.
Искаш да чуеш, но без да се вслушаш.
Искаш да вземеш, но без да дадеш –
живееш отвън, отвътре се луташ.
С надежда оформяш поредния ден, ...

Нощ и ден плачех,
че не те тачех.
Исках времето да върна
и с усмивка да те прегърна.
Сега вече зная - ...

Написах един смел и волен стих!
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …! ...

Утре във бялата риза
кажа ли: идват за мен,
хора, вий нямайте грижа –
тук ще съм в стрък прероден.
Ще ви помахам със вятър, ...

Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува де ...

И аз самият бих се заменил -
за онзи, който много ще обича,
за онзи, който сам ще се отрича
и винаги ще бъде много мил.
И аз самият бих се заменил - ...

Истината противоречи на нашата природа, заблудата - не. Причината е много проста: истината изисква да се признаем за ограничени, заблудата ни ласкае, че сме били по един или друг начин неограничени. Гьоте
Този цитат на Гьоте може да бъде разтълкуван по следния начин. На нас, хората, не ни е дадено д ...

МАСКА
Ако някой – нахално и дръзко
се опита да влезе в душата ми,
и да рови с треперещи пръсти -
под носа му затръшвам вратата! ...

Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той н ...

Тя бе красиво, младо и изключително смело момиче. Но, колкото и да бе смела, през колкото и изпитания да беше минала, имаше 2 слабости. Едната от тях беше да вижда как на хората, на които държи не им пука за нея, а другата... другата беше по-силна от всичко. Втората слабост беше човек. Но не просто ...

Времето лети, всеки момент се губи.
Всяка грешка отминава назад,
погледът върви само напред,
но понякога и от спомени боли,
животът всеки ден и час ни трови, ...

Преди бяхме двама непознати
срещнали се на пътното платно
с колата свирнали си и тогава
намигнали си и потънали в мрака
разделили се... ...

Ветровито е... тръпна цяла.
В ръката водка и бръснач държа,
за всеки рез и по една глътка.
Бавно стича се кръвта
на малки ледени капки, ...