Крепи ме нещо –
патерицата живот,
но и убива тя.
***
Под мишницата ...

Това се случи някога на село.
Събуждаше ни всяка сутрин той.
Голям артист! Бунището му - сцена,
но има своя час да е герой.
Какво се случи след това на село? ...

И винаги се любим като за последно
и пеем във възторжена възхвала.
И винаги се търсим като безнадеждност,
и винаги ридаем на раздяла.
Започна със усмивка, започна със закачка, ...

Дори светлината да не беше,
пак щях да те видя,
дори я нямаше, по-добре, че
дойде за няколко мига...
Ако потрябва на някого обяснения, ...

И все пак той дойде -
момчето, което завладя моето сърце.
Което не ме попита "моля те",
а направо си го взе,
но не го изхвърли, ...

Уловена частичка от времето
от нас бяга по пътя сама
и се мъчим да хванеме стремето
на човешката своя съдба.
Всеки миг ни сближава, разделя ...

Нощта е тъй млада и нежна -
нима искаш да спиш?
С нощта нека се слеем,
в тъмата да се стопим.
Изгревът на пролет снежна ...

Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, ост ...

Странни разсъждения за още по-странни неща.
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...

Мълчанието ми е епитафия
над шепа прах от пеперудени криле,
познали ласката на слънцето
и неговия гилотинен блясък,
мълчанието ми е вик по вятъра, ...

Какво е любовта...
Смиф
Какво е любовта, ако не е,
когато мълчаливо сутрин рано
прилепнем с тебе сънни рамене ...

Дали жертвите на любовта могат някога да бъдат
щастливи...
По зодия съм риба,
по тяло съм жена
щастливо одарèна ...

Една съм аз, такава ще ме помниш,
ще давам само, нищичко не ща...
и нежност ще ти давам, и утеха,
и още купища добри неща...
И в мен ще виждаш щастието свое ...

Днес стоя на прага на Големия Живот. И си мисля колко бързо отлетяха годините, колко бързо отмина детството ми и безгрижните ученически дни. Господи, едва днес си давам сметка, че вече съм голяма, че малкото къдраво момиченце от снимките преди 18 години се е превърнало в жена.
След броени дни е абит ...

Ще те обичам! Няма да боли!
Какво е болка? А какво раздяла?...
Светът все пак, казват, се върти,
а аз така и не забравям...
Но зная, може след година-две, ...

Думите са ни дадени, за да се разбираме. Но не само. И оказва се, най-малко за това. Човекът, този екземпляр от фауната, ги използва по-често за друго. И другото се нарича война, воюване, битка - както щете, но смисълът и действията са твърде сходни. Обединени от едно - да смачкаш, да стъпчеш, да ун ...

Детенце хубаво
на Стефчо
от Първо българско неделно училище
„Свети Иван Рилски“,Мадрид
Детенце хубаво, ...

Toto - I'll Be Over You
Some people live their dreams
Some people close their eyes
Some people's destiny
Passes by ...

Прелиствам
листите на календара.
Между страниците
те няма.
Аз съм там. ...

хххххххххх

умората пълзи
като стрелка
умира на излизане от мене
пробожда мускулите
със игла ...

Тичаш по дълъг път. Бягаш от нещо, от което се страхуваш до смърт. Започваш да мислиш, че този път няма край, няма спасение. И точно тогава го виждаш – краят на пътя. Дълбока пропаст. Имаш избор да скочиш или просто да се предадеш. Скачаш. Веднага се появява онова ужасно чувство в стомаха и изведнъж ...

Да изчезна от любов
Отрежи краката ми, защото чрез тях те обичам
и те винаги ще ме водят към теб.
Окъсни ръцете ми, защото те винаги те търсят
и искат да прегърнат само теб. ...

Присъствието ти в мисълта ми е по-осезаемо от всичко
действително...
Потърси ме
и излечи с присъствие болките
причинени от другите преди - ...

Ягодова вечер повява навън
И звучната песен на сладкия сън
Канелени спомени с дъх на забрава
И мечтание от нежна коприна
Ухание на медните струни ...

THERAPIA SOCIAL CONTEMPORANЕA*
I. В ГОДИНИТЕ НА Т. Ж.
Когато някога и някъде,
във Крайник някакъв на "На наш'то общество"
възникне Спазъм, ...

Не се научих с шепи да греба
от щанда апетитен на живота,
докрай да се отдавам на мига,
след мене да учудя и потопа.
Не се научих пилци да броя ...

Научи се да обичаш само мен,
да дишаш моя въздух - аз твоя.
Обичаше всяка малка нежна част от моето тяло,
караше ме да се разтапям, когато ме докосваш.
Заспивах като бебе аз в прегръдките ти, ...

Дали ще те усетя на зарана,
като мускус улавяща дъха ти?
Дали ще се почувствам неразбрана,
виждайки последните ти стъпки?
Дали ще те помоля да останеш, ...

Ти върви...покорявай надежди,
прекроявай износеното си сърчице.
Не се връщай назад, не поглеждай.
Какво ми остана, не питай, момче.
Ти препускай към святата пролет ...

На Яна много й се искаше да усети трепет и на този двадесет и четвърти май. Трапчинките на бузите й - тези от детството, с които съумяваше да омагьоса всекиго, усмихвайки му се, отдавна не желаеха да се появят. Напук, тя се опита да възстанови спомените си. Ето, момиченцето с белите панделки бърза н ...