Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.7K резултата

Есенно

Забравям есенно да питам
какво ми носи пак нощта.
Отронен лист... преглътнати думи,
а ти ме гледаш в очакване и тишина...
Искам да погледна надълбоко ...
1.2K 5

Понякога боли от думи...

***
Понякога боли от думи,
пронизващи сърцето като нож.
И трудно е да си разумен,
когато ти се иска да си лош! ...
821 2

Търсене

ТЪРСЕНЕ
Неутолимо моя синя безбрежност -
нажежена до червено.
Прекрасно мое бяло сияние -
изригнало в зарево. ...
781 2

И звънва песен…

Като звън на китара,
като капка дъждовна,
като приказка стара,
като мисъл греховна,
като мълния златна, ...
937 3

Лудите

"Не искайте да бъда
Другия...
Ще си остана оня...
Лудия."
Любомир Деничин (longin) ...
824 8

3ащо?

Защо винаги така се получава?
Защо винаги любовта те предава...
ЗАЩО?!?!
Едно момиче и едно момче,
ти я обичаш, а тя пък не... ...
791

* * *

... старата черница ще изгаря бавно в огнището,
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени ...
948 1

Не и утре...

Каза ми, че ще се върнеш утре...
но аз не ще дочакам твойто утре.
Искам те до мене,
да спиш с мен в мойте нощи,
да ме будиш сутрин с целувки, ...
1.6K 2

Рожден ден

РОЖДЕН ДЕН
Честит е този хубав ден,
във който ти си се родила -
от майско слънце озарен
и твоята усмивка мила! ...
2.8K 2 10

Отдавна казано

Отдавна казано
За Любовта отдавна казано е всичко...
Е, и какво?! Да спрем ли да говорим?!
Нима светът не ни е безразличен,
когато с чувствата на друг не спорим? ...
1.1K

Помогни ми!

Помогни ми да те забравя,
помогни ми да не страдам вече
и по теб сълзи да не хвърлям,
и насън вече да не те виждам...
Помогни ми, като се обърнеш ...
716

Копнеж

И тогава, когато те няма,
аз от своята любов ще те създам;
не ме интересува, че ще си само измама
или несбъднат блян
на душата, познала сродна душа; ...
971 2

Долу Ньой!

Тъгите на България
Долу Ньой! Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой! Един се вик понася
и стига до далечните звезди! ...
1.4K 1 10

Сърцеубиване

Бъркаш.
Нищо ново не предлагам.
Не очаквай буря след затишие.
Не измервай думите кантарно –
приеми ме, че съм ти... излишна. ...
1.6K 17

Exegesis

Чувства в мен бушуват,
искат да ги пусна аз,
но не мога и да мисля
такава грешка да допусна пак.
Аз вярвах безумно, ...
1.2K 3

Легло от мечти...

Обичам те, мила,
за мен си красива,
неземно красива,
защото си ти...
От твойте целувки ...
1.1K 4

В очакване

В очакване
Навярно още ходиш по Земята
и молиш се за нашите души
усмихваш ни се още от лицата
но все по малко срещам те уви ...
718 3

Вино от баберка, като кръв тъмночервено

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...
993 7

Нощта

Нощта
Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.
Бе се свила страхливо във тъмното
и по детски се мъчеше да пропълзи
до леглото, преди да е съмнало. ...
925 6

Самопознание

... Там някъде забравихме лицата си.
Не беше нощ, не беше ден, не беше...
Това ли бях? Коя съм днес? Коя съм?
От вдън небе ли някой ме зовеше?
Непоносимо, непонятно, непокорно... ...
766

Сбогом, приятел!

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...
976 4

Загубих

Какво ми направи, нямам идея...
Сега дай ми съвет как да преживея
спомена за теб! За да спра да тлея...
За да спра душата да пилея...
Не искам вече да търся твоите ръце, ...
936

Немотия

Студ, глад, мизерия!
Кучето, привързано с луканка,
скача, вика и се вайка.
А пък малката писанка, глезлата му - глезоранка,
си играе със таранка. ...
1.1K

Любовта

Любовта... Любовта е във въздуха...
Тя е вечната крепост и бряг...
Любовта е последната, първата
ни надежда и верният знак...
Любовта е реката към извора... ...
3.5K 15

Простичко стихотворение

Аз не бях те поканила.
Сам дойде.
През очите ми влезе
простичко –
прескочил през плета им. ...
1.3K 17

Пролетно

Вървиш по път спокоен,
нанякъде отиваш ти,
но накъде си се запътил всъщност
знаеш ли дори?
Вървиш сам-самичък ...
1.1K

Математическо

Когато
умножаваш чувствата ми,
не ме поставяй в тънка сметка.
Няма да ти се получа.
Изваждам се ...
863 8

Тайният ключ

Приятели, вярвам, че всеки по свой начин се стреми към щастието!!!
Пожелавам от сърце на всеки да открие Тайния ключ
за Вселенската съкровищница!!!
По пътеки безкрайни вървя и се връщам
и страници много чета и отгръщам! ...
1.2K 11

След и преди

Да избягаш от света понякога означава да избягаш от себе
си...
Да няма време "след",
нито време "преди",
вечен е този сонет, ...
742 1

А надеждата...

Неокосено лято умряло в косите ми
сякаш гларусен плясък изтръгна
от дните...
Отшумяла вълна
и солено покритие ... ...
764 8

Софра за врабчетата

Елате да се стоплите, бе хора –
сега ще ви подпаля стих и песен,
ще дръпна двете излинели щори,
ще ви постеля облаче небесно.
И без това ме гони тиха лудост – ...
3.4K 5 41

Обичам те

Обичам те до болка,
обичам те в радост и тревога.
Понякога не виждам смисъл да те обичам,
но ето, пак след тебе тичам.
Какво направи с мен, кажи ми, ...
881 1 2

Стоя, мълча...

Като поет, забравил своята рима,
като в самоубиец - мъка неизразима.
Стоя, мълча, гърча се в тази клада,
като братоубиец в Древна Елада.
Като Данте в Ада, ужасена съм от тази клада. ...
732

Вричам се

Вричам се -
да бъда изворна вода,
за да ме пиеш прежаднял,
да бъда въздухът копнян,
за да ме дишаш непрестанно. ...
714 3

Есен

ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...
860 4