Изгубеният компас
Вървим обхванати от овче малодушие,
готови сме от глупост всичко да взривим.
С души препълнени от равнодушие,
земята си със гробища ще посадим. ...

Кажи ми как да те забравя,
нима това се научава?!?
Усещам, че каквото и да правя,
някак все не ми се получава...
Кажи ми как да те забравя, ...

Бавно
Като по бронзова кожа
Се плъзга новото утро
И в черното подножие
(ти би го нарекла тъмно) ...

Л У Н А
Вечер е
и ветрецът пак полъхва,
как искам очите си да затворя
и да заспя, ...

Нощ е, навън е мрачно,
тъмно и зловещо.
Само ти, звездичке моя,
светиш и озаряваш,
моя път в живота. ...

Котенце си
мъничко,
но дращиш вече.
И галиш се,
и хапеш. ...

Капки черна роса мътят очите ми,
не виждам пътя си, не дишам,
тежки окови увиснали в гърдите ми,
умирам, но отричам...
Последен поглед впервам в светлината, ...

Топла стая,
слабо осветление,
телефонен повик,
срещи състояли се...
... обезумяла младост, ...

І.
Аз от теб не искам, мили,
да си силен, съвършен.
Само да ти стигнат сили
да обичаш като мен! ...

Невидима за хората любов -
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта, ...

Красиво е, като съм с теб...
Усещам топлината на тялото ти как обгръща ме.
Сладките ти устни да докосват моите...
Как да устоя на сладкото изкушение?
Как да победя в нежното нападение? ...

Помниш ли първите ми крачки, първите ми думи?
Първия път, когато си ударих ръката?
... колко много плаках, но колко лесни изглеждаха нещата.
Помниш ли първият път, когато ти казах, че те обичам?
... и как се разплака, и колко силно ме прегърна? ...

Между пръстите ми е полепнал мед, захаросан от сплитането с неговите пръсти. По-златен и по-сладък, тежи ми всеки ден, ръцете ми се омаломощават, пръстите треперят, докато той не ги заключи със своите довечера, утре вечер и хиляди нощи след тях.
Дните са дълги, но минават бързо, нощите къси поемам з ...

Докато има хора, на които не им пука какво става около тях, положението, в което се намира българският народ, няма да се промени. Докато не се промени манталитетът на масите, нищо няма да стане. Попитайте някой между 15 и 19 години за отношението му към СРС-тата. Попитайте го и за мнението му за няк ...

"Усещането за жена след теб ще е различно"
Димитър Никифоров (argonyk)
Мелодия от тропот на копита.
Сигурност. И миризма на дим.
Закрила. И усмивка във очите. ...

1. Сърцето ми сякаш гори,
като къс стара хартия.
Но да те търси не се умори,
мое щастие, моя стихия.
2. Сега съм сам, сред дъжда, ...

За смисъла на своето битие
да се замисля имах глупостта.
В какво е той? В доброто питие!?
В жените!? Във парите!? Във властта!?
Едва ли! Да, ако от шепа кал ...

Дали ще се върне при мен любовта?
Ще спре ли пред моята стряха?
Кога ще я срещна?
Злати есента.
Неказани думи изтляха. ...

Цяла седмица обикалям по заведения,
дневни и нощни: не мога да изтрезнея.
Жълт сняг...

С зеници морни не успявам
да срещна твоя светъл лик,
в неземно щастие изгрявам,
когато светне звучният ти ник.
Без жал блажени мигове търгувам ...

Приседнал срещу мене, аз гледам те... Треперя!
Във мен една надежда от спомена зачена.
И търся аромата ти, със него да намеря
цял образа ти в рамка на хиляди строшена!
Тоз образ разпокъсан във мене е възкръсвал. ...

ХОРИЗОНТ
В знойния ден
нейде жита се плодни поклащат,
нейде вълните морски
игриво подскачат, ...

Прет-а-порте в аортата.
По изпраните кръвосъдия
тичат тромави тромбове разсъблечени.
Сутрин, казват, инфарктите зачестявали –
от недосънувани вричания ...

Тъмно е, виждам искрящи очи.
Тъмно е, искам да усетя устните ти.
Тъмно е, усещам аромата ти.
Тъмно е, чаровно усмихваш за мен.
Тъмно е, музиката звучи, но аз чувам само теб. ...

Този лист - така извехтял,
някога бял, сега - пожълтял...
Напомня ми моите детски лета,
напомня ми колко обичах света.
Кога ли беше това? ...

Преболях те, любов! И за пръв път не искам
да се връщаш отново при мен.
Не мечтая за твоите ласки неискрени
и за поглед фалшиво смутен.
Не очаквам с тревога да хлопне вратата ...

Халюцинации
„Маша, Маша, как се докара дотук с тази захарна болест!”
Така се питаше за кой ли път Маша, от момента, когато разбра, че отново си е забравила спринцовката с дозата инсулин.
Беше пила много водка и се беше смяла почти до припадък на празничната вечеря. Беше Коледа, нейната „руска коледа ...

Приказки без край!
Лежа в ръцете ти - усещам любовта - истинска и чиста. Прегръдката ти топла и нежна ме закриля! А, аз стиснала съм те, като дете, което стиска сладкиш, със страх да не ми бъдеш отнет. Говориш ми с догадки - не казваш нищо ясно. Думите ти звучат така мило и нежно, като любовна песен ...

Дойдох отдалече през тъмното,
преминала болката сляпа,
по тази пътека в стръмното,
сплитала мислите в мрака.
Разтворих се бавно с шепот, ...

– Липсваше ми, Ава. Знаеш ли, че сърцето ми изгоря от мъка? Знаеш ли, Ава, мислех само за теб? – очите му се размазали в блясъка на напиращите му сълзи.
Ава вече плачела и дърпала влажните му коси.
– Ти не ме предупреди, че толкова боли. Без теб не мога да дишам, Даниел – впила отново устните си в н ...

Може това да са просто думи,
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите. ...

По детски наивно си мислех,
че мога съдбата си сам да кова.
И всяка задявка и присмех
посрещах с вдигната гордо глава.
Съдбата, госпожица стара, ...

Да приемеш пътя е нещо.
Да тръгнеш по него е нещо повече.
Да тичаш по пътя безсънно
е много повече.
Да достигнеш Целта е ...

Здравей, любима,
След толкова години мълчание и неизвестност реших да ти напиша едно писмо с вече свършващото ми мастило и захабения ми лист.
След раздялата ни се впуснах в търсене на неоткриваемото и недокоснатото. Търсих и намирах, но не това, което исках. Залъгвах се и тръгвах след всяко нещо, на ...